Колко оправдани са операциите при възрастни хора?

Изследване на Училището по медицина в Йейл хвърля светлина върху рисковете от хирургични интервенции в третата възраст

OFFNews Последна промяна на 30 ноември 2022 в 11:14 928 0

операция

Снимка Pixabay

Един от трима по-възрастни хора не успява да се върне към нормалното си състояние шест месеца след претърпяна голяма операция, показва проучване

Хирургичните интервенции при хора в напреднала възраст крият рискове и невинаги са оправдани, показват резултатите от изследване на учени от Училището по медицина в Йейл (Yale School of Medicine), цитирано от специализираното онлайн издание californiahealthline.org.

Хората с деменция са особено уязвими към хирургични интервенции, 33% от тях умират в рамките на година след операция. Сред застрашените са и възрастни във физическа немощ (смъртните случаи при тях са 28% в рамките на година), както и тези, които се подлагат на спешни операции (22% смъртност). Напредналата възраст също увеличава риска: пациентите на 90 години са с шест пъти по-голяма вероятност да не преживеят оперативната намеса, отколкото тези на възраст от 65 до 69 години.

Проучването обръща внимание на голямата празнота в проследяването на състоянието на възрастните пациенти след оперативни интервенции в САЩ. Въпреки че почти 40 процента от всички извършени операции в САЩ са на хора на 65 и повече години, липсват подробни национални данни за резултатите от тези процедури.

„Проявяваме небрежност към дългосрочните резултати от хирургичните интервенции при по-възрастни хора“, казва д-р Зара Купър, професор по хирургия в Харвардското медицинско училище и директор на Центъра за гериатрична хирургия в Болницата "Бригам енд уиминс" в Бостън. „Това, което по-възрастните пациенти искат да знаят, е как ще изглежда животът им след операцията. Но не сме били в състояние да им отговорим с данни“, допълва д-р Купър.

От особено значение за пациентите е информацията за това колко възрастни хора умират, развиват увреждания, не могат повече да живеят самостоятелно или имат значително влошено качество на живот след извършени големи операции (инвазивни процедури, които се извършват в операционни зали с пациенти под обща анестезия), отбелязват авторите на изследването.

По-възрастните хора имат повече проблеми след хирургичните операции, ако страдат и от други хронични увреждания като сърдечни или бъбречни заболявания; ако вече са немощни или се движат трудно; ако способността им да се грижат за себе си е компрометирана или ако имат когнитивни проблеми, отбеляза д-р Томас Гил, професор по медицина, епидемиология и изследователска медицина в Училището по медицина в Йейл.

Преди две години екипът на д-р Гил провежда изследване, което показва, че един от трима по-възрастни хора не успява да се върне към нормалното си състояние шест месеца след претърпяна голяма операция. С най-голяма вероятност да се възстановят са възрастните хора с планови операции, за които са могли да се подготвят предварително.

В друго проучване, публикувано миналата година в изданието "Годишник за хирургия", екипът на д-р Гил установява, че около един милион големи операции в САЩ се извършват ежегодно на хора на 65 и повече години, значителен брой от които са в края на живота си.

Удивително е, че досега липсват данни, документиращи хирургичните интервенции при по-възрастното население. Това повдига различни въпроси. Дали тези операции са обосновани? Как се определя подходящата операция? Решенията за извършване на операции взети ли са след изясняване на приоритетите на пациента и определяне на това дали хирургичната интервенция ще ги постигне?, е коментарът на д-р Клифърд Ко, професор по хирургия в Медицинския факултет на UCLA (Университета на Калифорния в Лос Анжелис) и директор на отдела за изследване и оптимална грижа за пациентите в Американския колеж на хирурзите.

Като пример за обосновано вземане на решение за оперативна намеса д-р Ко описва пациент, който на 93 годишна възраст разбира, че има ранен стадий на рак на дебелото черво в допълнение към съществуващи заболявания на черния дроб, сърцето и белите дробове. След задълбочено обсъждане и след като му е казано, че рискът от лоши резултати е висок, пациентът решава да се откаже от инвазивното лечение.

„Той реши, че предпочита да поеме риска от бавно растящ рак, отколкото да се подложи на голяма операция с риск от следоперативни усложнения“, каза Ко.

И все пак, повечето пациенти избират операция, отбелязват учените. Д-р Марша Ръсел, щатен хирург в здравната система на Лос Анджелис по въпросите на ветераните, описва случай с 90-годишен пациент, който наскоро научил, че има рак на дебелото черво по време на продължителен престой в болница за пневмония.

Говорихме с него за операцията, неговите цели са да живее възможно най-дълго“, казва д-р Ръсел. За да подготви пациента за бъдещата операция, тя му препоръчва да предприеме физиотерапия и да яде повече храни с високо съдържание на протеини - мерки, които да му помогнат да укрепне и стане по-силен. - Може да му трябват шест до осем седмици, за да се подготви за операцията, той е мотивиран да се подобри, отбелязва д-р Ръсел.

Информираният избор, който по-възрастните американци трябва да направят, преди да се подложат на голяма операция, ще има широки обществени последици, прогнозират учените. Тъй като населението в САЩ над 65 години се увеличава, „покриването на разходите за хирургия ще бъде фискално предизвикателство за застрахователите - отбеляза д-р Робърт Бечер, асистент по хирургия в Йейл. – Още повече че почти всяка хирургическа специалност ще изпита недостиг на работна ръка през следващите години.“ Д-р Бечер отбелязва, че през 2033 г. в САЩ ще има близо 30 000 по-малко хирурзи, отколкото е необходимо, за да се отговори на очакваното търсене.

Тази тенденция поставя по-високи изисквания за подобряване на резултатите в гериатричната хирургия. Вече са стартирани програми, изискващи болниците да отговарят на 30 стандарта, за да постигнат признат опит в гериатричната хирургия.

По тези стандарти възрастните хора, които са кандидати за операция, се подлагат на задълбочена гериатрична оценка. Наблегнато е и на следоперативната болнична помощ. Това включва оценка на по-възрастните пациенти три пъти на ден за признаци на делириум (остра промяна в психичното състояние), раздвижване на пациентите възможно най-бързо след операцията и използване на ненаркотични болкоуспокояващи. Целта е да се сведат до минимум вредите от хоспитализацията.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови