Когато донорът е несъвместим: имунологията и кръстосаното донорство дават шанс за живот

Докато у нас живото донорство е екзотика, в Турция присаждат органи от жив донор дори при несъвместима кръвна група с реципиента. Утвърдена практика е и кръстосаното донорство, което е разрешено в България, но не се прилага. Присаждането на бъбрек и черен дроб на пациенти с кръвна несъвместимост е функция от бурното развитие на имунологията през последните години. Иновациите в тази сфера са ежедневие в трансплантационния център на болница "Флорънс Найтингел" в Истанбул. 

Водещи специалисти от лечебното заведение коментираха споменатите методи с българските си колеги на семинар, организиран от болница "Флорънс Найтингел", "Бридж Медикал", здравният център, който осъществява връзката на български пациенти с турски лечебни заведения, и Българската нефрологична асоциация. Двама от лекторите отговориха на въпросите на OFFNews.

Проф. д-р Айше Синангил: "Най-ефективната терапия е преддиализната трансплантация"

Проф. д-р Айше Синангил е специалист от Отделението по нефрология на болница „Флорънс Найтингейл“ – Истанбул, преподава на бъдещи лекари в Катедрата по вътрешни болести на Истанбулския университет „Билим“. Тя е специалистът, който подготвя и проследява пациентите, получили бъбрек от донор с кръвна несъвместимост.

проф. д-р Айше Синангил

Хроничното бъбречно заболяване е прогресиращо състояние, затова е много важно диагностицирането да се направи на най-ранен етап, казва нерфоложката. Най-честите причини за появата му са диабетът и хипертонията. Ако те са установени навреме и започне агресивна терапия, прогресията на хроничнното бъбречно заболяване може да се забави. Има и други специфични заболявания, които могат да доведат до финален стадий на болестта, едно от тях е глумеронефритът, но неговото диагностициране се прави с биопсия, обяснява д-р Синангил.

В това състояние най-ефективната терапия е преддиализната трансплантация, за да се избегнат усложнения. Има проучвания, които показват какъв е изходът за пациента според продължителността на хемодиализата – негативните последствия от нея се елиминират с трансплантацията, категорична е тя.

Живото донорство в Турция

Д-р Синангил казва, че в Турция има утвърдена практика с живо донорство. Орган може да се дари от роднина до 4 кръвна линия. Донор може да стане и приятел. Съществува етична комисия, която дава одобрение преди трансплантация. Тя проверява дали са налице финансови взаимоотношения (или има подозрение за такива) и дава разрешение за осъществяване на донорството. 

Кръвната несъвместимост вече не е проблем

Развитието на имунологията и имуносупресорите ни отварят нови врати в трансплантацията. Освен новите по-мощни имуносупресори, ние използваме напредъка в имунологичния анализ преди трансплантацията, за да могат да се установяват антитела. Това са по-спефиични изследвания, които прилагаме при трансплантацията с различни кръвни групи. Този процес се нарича десенсибилизация - изчистват се антителата в кръвта на реципиента, за да не се отхвърли органът на донора, обяснява лекарката.

Как протича този процес:

Преди трансплантацията правим прецизни тестове за антитела при реципиента, извършваме плазмафереза и двойна филтрация, след което наблюдаваме какви са нивата на антитела и едва след това решаваме да пристъпим към трансплантацията. Когато реципиентът е готов, започва подготовката на донора, казва д-р Синангил и подчертава, че от значение е и тъканната съвместимост с пациента, на когото ще се присажда донорският орган. 

Донор на сина си - историята на Калин Стоянов

Калин Стоянов е с кръвна група АВ, синът му с В. Въпреки очевидната несъвместимост донор и реципиент живеят пълноценно вече седем години.

Калин Стоянов

Синът ми беше трансплантиран на 18 март 2019 г. Тогава беше на 18 години. Разбрахме за болницата от реклама в интернет. Така се свързахме с "Бридж Медикал". Оттам ни съобщиха, че след няколко дни очакват представител на "Флорънс Найтингейл" в България. От нас се изискваше определен набор изследвания, които да бъдат предоставени на болницата, за да преценят дали изобщо да ни викат. Поканиха ни, там направиха отново всички изследвания и тогава потвърдиха, че ще извършат трансплантацията. Събрахме документи, допълнителни изследвания, у нас трябваше да се мине през бюрокрация, която създаде затруднения. Все пак институциите оказваха съдействие. Отидохме в клиниката в Турция, направиха още изследвания, тъй като сме с различни кръвни групи. Моята е АВ, синът ми е кръвна група В. Професорът искаше изследванията, за да е сигурен, когато каза "да", направихме трансплантацията и всичко мина успешно.

Първоначалните изследвания са 4-5 дни, при нас процесът отне около 10 дни, заради кръвната несъвместимост. След трансплантацията поеха ангажимент да ни консултират постоянно. Върнахме се в България, искаха ни изследвания през 1 седмица, после през месец, изпращахме ги там, лекарите ги виждаха и ни консултираха как да продължим. Така е и досега. Аз, като донор, също съм периодично проследяван. Синът ми се чувства прекрасно, студент е, кара магистратура, и аз също се чувствам прекрасно, казва бащата.

Проф. д-р Бюлент Юнал: Българските пациенти идват късно, трудно се възстановяват след операцията

Проф. Юнал трансплантира бъбреци и черен дроб от 20 години. В професионалното му портфолио до момента са регистрирани над 3000 чернодробни трансплантации от жив донор и близо 2000 трансплантации на бъбрек от жив донор. Академичната му дейност е свързана с университета "Ескишехир Османгази", където от 2017 до 2021 г. оглавява Катедрата по хирургична онкология. Има изключителен опит в кръстосаните трансплантации. Работата му е фокусирана върху усложнени съдови наранявания при чернодробна трансплантация.

проф. д-р Бюлент Юнал

Навсякъде по света кръстосаното донорство е регламентирана, легална процедура. Ако в една двойка донор-реципиент донорът не е подходящ, може да се кръстоса с друга двойка, в която донорът е съвместим. На практика става дума за "размяна" на донори. За един пациент подготвяме трима донори за кръстосано донорство и след имунологични изследвания избираме най-подходящия, обяснява проф. Юнал и подчертава, че кръстосаното донорство увеличава шансовете на пациента, който се нуждае от орган.

Хирургът уточнява, че кръстосано донорство може да се прилага и при бъбрек, и при черен дроб. Има още един тренд, който се практикува – кръстосано донорство - бъбрек - черен дроб. При него единият донор дарява бъбрек, а другият черен дроб.

Запитан за впечатленията от българските пациенти, които е оперирал, проф. Юнал казва, че те идват за трансплантация на много късен етап, когато организмът е силно увреден и постоперативният период е по-тежък. 

Хирургът е категоричен, че роботизираната хирургия е безспорен напредък, но все пак водещ си остава лекарят. Прилага се и при двата вида трансплантация, много широко се използва при отстраняване на донорския орган за трансплантация.

Работим на този принцип – колкото по-малка е травмата, толкова по-бързо се възстановява пациентът. Новите технологии ни дават тази възможност. Започнахме да правим операциите с много по-малки разрези и на донора, и на реципиента, но при трансплантациите оперативната техника от 50 г. е една и съща, само разрезите са по-малки. Големите иновации при трансплантациите са при имунологията. От нея зависи и хирургичната успеваемост, признава проф. Юнал.

"Да ви трансплантираме е по-лесно, отколкото да стигнете до нас"

Александрина Павлова е с присаден бъбрек от седем години и половина. Донор е съпругът ѝ Павел. Първоначално семейството е насочено за кръстосано донорство, но заради промяна в обстоятелствата Павел дарява бъбрек на съпругата си.

Александрина и Павел Павлови

Всичко започна, когато станах на 40 години. Откриха ми бъбречна недостатъчност, напреднала, дори не можаха да вземат биопсия, защото бъбреците ми бяха малки. Следяха ме в софийска болница, нещата бавно вървяха към диализа, казва Александрина.

По думите на съпруга ѝ в продължения на няколко години у нас са обещавали, че нещата ще се оправят. "Въпреки стриктната диета, която спазваше, в един момент цялата беше подута. Лекарят каза, че трябва да се направят спешни диализи, друго не могат да направят".

Имах няколко процедури и случайно разбрах за "Бридж Медикал". Една докторка ги препоръча на момичето, което лежеше до мен. Взех тази информация, мъжът ми организира всичко, аз бях изгубила надежда, разказва Александрина. - Отидохме в Турция – един професор ни каза тогава, че най-трудното - да стигнем до тях, е минало. Трябваше да има кръстосано донорство с друга двойка, но при нея се появи проблем и лекарите от "Флорънс Найтингейл" отказаха трансплантацията. Единствената възможност беше мъжът ми да стане донор. Аз съм с група А, мъжът ми е с В. Трябваше да направя изследване в София за антитела, харесаха резултатите. В Турция отново направиха изследвания и решиха да ме трансплантират. Разбира се, минах през специална подготовка, за да не отхвърля новия бъбрек, казва жената.

За Павел даряването на орган преминава без усложнения. "Не го усещаш, няма промяна за теб, аз се възстанових доста по-бързо и на третия ден правех разходки в Истанбул. Изписаха ме първи, но останах като придружител. Реално за 20 дни се възстанових напълно. Пазех се от тежък труд около половин година, после всичко си тръгна по старому. Ограничения нямам, всичко ми е позволено в разумни граници. Просто водиш здравословен начин на живот, което е препоръчително за всеки човек, казва мъжът.

Александрина твърди, че се чувства прекрасно, макар да е взела много трудно решението донор да стане съпругът ѝ. "Седем години и половина минаха оттогава, чувствам се прекрасно, отгледах си детето. Баща ми беше с такова заболяване, изкара една година. Беше ми ясно какво ще се случи с мен. Дъщеря ми беше 1 клас тогава и това беше основният мотив. Страхувах се, защото имаше риск и за него, и за мен. Мислех си, че ако стане нещо, това дете остава без никого. Имах си много човешката дилема дали да го направя. В крайна сметка всичко мина. Сега на всеки 6 месеца ужасно се притеснявам, когато правя контролните изследвания, но е различно. Можеш да си правиш планове за бъдещето, да живееш, да пътуваш, да си видиш щерката абитуриентка. Тези неща са възможни и съм сигурна, че ще се случат, завършва разказа си Александрина.

200 трансплантирани българи

В истанбулската болница "Флорънс Найтингейлтингел" трансплантации се правят от 2004 г., от 2011 г. се присаждат органи и на български граждани. Пациентите от нашата страна, с нов орган, са около 200. През последните 8 години са извършени 139 бъбречни трансплантации на български граждани. Осем от тях са с кръвна несъвместимост с донора. Първият такъв реципиент е трансплантиран през 2018 г. Извършват се трансплантации на костен мозък при възрастни, бъбречни, чернодробни трансплантации, трансплантации на стволови клетки и роговица.

Още с първите трансплантации във "Флорънс Найтингейлтингел" се използва роботът Да Винчи. В момента вече се работи с пето поколение Да Винчи. 

Трансплантационният център на болницата има международни отдели. Лекуват се пациенти от Близкия Изток, Северна Африка, Европа, САЩ, Балканския полуостров, Украйна и Русия. Във всеки отдел се говори на езика на страната на пациентите, има 24-часово наблюдение с преводачи, които могат да реагират при нужда, посочват от лечебното заведение.

Екипите по трансплантация осъществяват съвместна дейност с много от държавите в Близкия изток. Болницата е подпомогнала развитието на програмата по чернодробна трансплантация на Йордания и Кралство Бахрейн. Сключени са съвместни държавни програми, по които във "Флорънс Найтингейл" се лекуват пациенти от Катар и Кувейт.

След трансплантация се проследяват и реципиентът, и донорът. Следят се доживот. Центровете разполагат с обучени медицински сестри и координатори, с които пациентите могат по всяко време да се свържат, да споделят, ако възникнат спешни обстоятелства, да зададат въпросите си. Този персонал поддържа връзка с лекарите, казват от "Флорънс Найтингейл".

В момента трансплантираните в Турция пациенти и техните донори се проследяват в диспансер в Александровска болница. По думите на проф. Борис Богов, председател на Българската нефрологична асоциация, до месец втори диспансер ще заработи в УМБАЛ "Св. Анна".

Следете новините ни в GoogleNews