Грижата за зрението не е разход, а инвестиция

Проф. Мария Йорданова Димитрова е преподавател във Фармацевтичния факултет на МУ–София и експерт по здравна икономика, фармакоикономика и фармацевтично законодателство. Тя участва в национални и международни проекти, свързани с оценка на разходи и ефекти в здравеопазването, лекарствена политика и достъп до терапии.

Проф. Димитрова, когато говорим за зрителни заболявания, обикновено мислим за „медицински проблем“. Вие настоявате, че това е и много сериозен социално-икономически въпрос. Защо?

Зрението е ключов компонент в почти всички аспекти на ежедневната ни активност – в работата, учението, спорта, грижата за семейството и близките и социалните контакти. При нарушаване на нормалната функция на зрението последствията надхвърлят индивидуалния клиничен проблем и и засягат, както качеството на живот, така и функционалната работоспособност и продуктивност както на индивидуално ниво, така и за цялото общество.

Според доклад на СЗО „World report on vision“, около 2,2 милиарда души в света имат някаква форма на зрително увреждане, като при почти при половината то е било предотвратимо. В Европа и България виждаме същата тенденция – застаряващо население, повече хронични заболявания и нарастващ дял на хората с намалено зрение.

При хората над 50-годишна възраст заболяванията на ретината са сред водещите причини за слепота в световен мащаб. Те са свързани със значителна тежест за пациентите и техните семейства, общностите, в които живеят, както и за лекарите, медицинските сестри и платците. В здравната икономика и фармакоикономиката социално-икономическата тежест се измерва в няколко измерения: директни медицински разходи (прегледи, лекарства, интервенции, консултации и др), индиректни разходи (загубена продуктивност, по-ранно пенсиониране, отсъствия от работа) и т.нар. разходи за благосъстояние – загубени години живот в добро здраве, зависимост от близките, психическо натоварване. Именно последните формират най-големия дял (около 70%) от общата тежест при заболявания като възрастово обусловена макулна дегенерация и диабетна ретинопатия.

Кои зрителни заболявания носят най-голяма социално-икономическа тежест – не като диагнози, а като ефект върху хората и системата?

Ако погледнем „през очите“ на обществото, най-голяма тежест имат онези заболявания, които са едновременно чести, водят до сериозно увреждане на зрението, изискват навременна диагностика чрез редовни профилактични прегледи или скрининг и засягат хора в активна възраст – директно като пациенти или индиректно, грижейки се възрастни близки. Това са преди всичко заболяванията на ретината – възрастово обусловена макулна дегенерация (AMD), диабетна ретинопатия и свързаните с тях усложнения, както и глаукомата и други хронични състояния.

Проучванията показват, че разходите за хора с късни форми на AMD са 2-3 пъти по-високи в сравнение с ранните стадии, като тук се имат предвид не само директните медицински разходи, но и тези за социални услуги, помощ от близки, адаптиране на жилището, транспорт и тн. В България прогнозите са, че само за AMD общите разходи – медицински, продуктивни загуби и разходи за благосъстояние – ще достигнат стотици милиони евро в следващите десетилетия, като разходите за благосъстояние и загуба на продуктивност се очаква да са значително по-високи от директните разходи за диагностика и лечение.

При диабетната ретинопатия се наблюдава аналогична динамика - засегнати са предимно лица в трудоспособна възраст, при които прогресивното влошаване на зрителната функция води до ограничена работоспособност, затруднено управление на моторни превозни средства и намалена способност за самостоятелно справяне с ежедневните дейности. Тези промени са пряко свързани с намаляване на доходите, увеличена потребност от неформални грижи от страна на близки лица и допълнително натоварване върху социалната и здравната система.

В едно ваше изследване показвате, че скринингът за диабетна ретинопатия е „високо рентабилен“ и за всеки вложен лев се спестяват многократно повече. Обяснете ни накратко какво имате предвид.

Най-простото обяснение е: „По-евтино е да предотвратиш загубата на зрение, отколкото да живееш с нея.“ В това мултидисциплинарно изследване, в което участваха фармакоикономисти от Фармацевтичен факултет, МУ-София и офталмолози от Клиниката по очни болести към УМБАЛ “Александровска“, са сравнени два сценария. Първият е система без организиран скрининг, в която пациентите попадат при специалист едва когато имат оплаквания и често вече има напреднало увреждане. Вторият е система с редовен скрининг, при която усложненията се диагностицират рано и на пациентите е осигурен навременен достъп по лечение.

Моделите показват, че организиран скрининг за диабетна ретинопатия в България спестява значителни разходи за късни усложнения – скъпи процедури, хоспитализации, инвалидизация, социални услуги. В резултат за всеки лев, вложен в скрининг, системата „си връща“ многократно повече под формата на избегнати разходи и запазена продуктивност.

Важно е да подчертаем, че тук не говорим само за пари. Ранното откриване означава запазено зрение, запазена автономия, по-малко депресия и по-малко зависимост от близките. Това са огромни нематериални ползи, които трудно се побират в една таблица, но хората ги усещат в ежедневието си.

Какви са най-значимите социални ползи от добре организиран скрининг – например за диабетна ретинопатия – за хората в трудоспособна възраст?

На първо място запазване на възможността да извършваш ежедневните си задължения като самообслужване, работа, учение, социални контакти и грижа за близките. Загубата на зрение е сред водещите причини за трайна нетрудоспособност. Когато предотвратим тежко увреждане на зрението, ние всъщност запазваме години продуктивен живот – това е важно както за човека, така и за работодателя и за икономиката.

Втората голяма полза е за семейството. Хората със сериозно зрително увреждане често имат нужда от придружител, помощ в дома, адаптиране на ежедневието. Това означава, че близък човек – най-често съпруг/а или дете – намалява работното си време или излиза от пазара на труда, за да поеме грижата. Скринингът и навременното лечение намаляват този натиск върху семействата.

Не на последно място – психичното здраве. Множество изследвания показват по-високи нива на депресия и тревожност при хора със зрителни увреждания. Запазеното зрение означава по-добро качество на живот, по-голяма социална активност и автономност и по-малък риск от психични разстройства. От гледна точка на здравната икономика това е по-малко разход за лекарства, хоспитализации, консултации, но на човешко ниво означава повече достойнство и по-малко страдание.

Какво е мястото на фармацевтите в една такава визия за зрително здраве? Обикновено ги свързваме с лекарства, а не със зрението.

Фармацевтите са най-достъпните медицински специалисти, често ги виждаме повече от личния си лекар. Това е огромен, но до голяма степен неизползван ресурс.

В рамките на една национална политика за зрително здраве фармацевтите могат да информират пациентите с диабет и хипертония за нуждата от редовни очни прегледи, както и да да напомнят за скрининг при отпускане на терапия, свързана със зрителен риск. Също така могат да участват в кампании за здравна грамотност – например в месеца за зрението или за диабета. И не на последно място да бъдат доверени партньори на лекарите, като подпомагат процеса на проследяване на придържането към терапия, особено при хроничните заболявания, които изискват дългосрочно лечение и редовни инжекции или капки.

Изобщо, аптеката като здравно заведение, може да се превърне в един център за повишаване на здравната информираност на пациентите и техните близки, за осигуряване на фармацевтична грижа.

В контекста на фармакоикономическия анализ това представлява високоефективен механизъм за превенция, характеризиращ се с оптимални разходи и значителна икономическа възвръщаемост за здравната система. Навременното предоставяне на надеждна медицинска информация има потенциала да предотврати развитието на тежки усложнения, като по този начин се намалят последващите медицински и социални разходи и се оптимизира разпределението на ресурсите в здравната система.

Какво трябва да чуем като общество, когато говорим за зрително здраве – ако оставим настрана сложните термини?

Доброто зрение за всички е инвестиция в човешкия потенциал, защото зрителното здраве не е само медицински въпрос – то е социална и икономическа кауза. Подкрепяйки превенцията и лечението, ние подкрепяме равните възможности и активното участие на всеки човек в обществото.

Загубата на зрение не е неизбежен „естествен“ резултат от остаряването, тъй като в много случаи тя може да бъде предотвратена или значително забавена. Ранният преглед не е каприз, а инвестиция в собствената ни независимост, в професионалния ни живот, в свободата да се движим, да четем, да шофираме. Като общество трябва да сме отговорни към собственото си здраве, да посещаваме профилактичните си прегледи, защото, ако не се погрижим за себе си, няма как да се погрижим и за децата си, внуците си и близките си.
Най-големият пропуск, който можем да си позволим, е да не използваме знанията и инструментите, с които вече разполагаме.

Следете новините ни в GoogleNews