Екип изследователи от Университета на Британска Колумбия, Канада, постигна сериозен пробив в разработката на перорални инсулинови таблетки като заместител на ежедневните инжекции, съобщава сайтът на университета ubc.ca.

Учените са открили, че инсулинът от най-новата версия на техните таблетки се абсорбира от плъхове по същия начин, както инжектирания инсулин.

Тези вълнуващи резултати показват, че сме на прав път в разработването на инсулинова формула, с която вече няма да е необходимо да се инжектира инсулин преди всяко хранене. Това ще подобри качеството на живот на над 9 милиона души, страдащи от диабет тип 1, казва професор д-р Анубхав Пратап-Сингх, главен изследовател от факултета по земя и хранителни системи.

Той обяснява, че вдъхновението за търсенето на неинжекционен инсулин е дошло от баща му диабетик, който си е инжектирал инсулин 3-4 пъти на ден през последните 15 години.

Според д-р Алберто Балдели, старши сътрудник в лабораторията на д-р Пратап-Сингх, почти 100% от инсулина в техните таблетки отива директно в черния дроб. При предишни опити да се разработи инсулин за пиене, по-голямата част от инсулина се е натрупвала в стомаха.

Дори два часа след приема не открихме инсулин в стомасите на плъховете, които тествахме. Всичко беше в черния дроб, който е идеалната мишена за инсулин – това е резултатът, който търсихме, казва Игонг Гуо, водещ автор на изследването и докторант, работещ в тясно сътрудничество по проекта.

Доставянето на нужния на организма инсулин с инжектиране не е най-удобният и щадящ метод за пациентите с диабет. С няколко други таблетки, които също се тестват и разработват, екипът на университета търси максимално ефективният начин да улесняване на по-пълното усвояване на инсулина. 

Групата на д-р Пратап-Сингх разработи различен вид таблетка, която не се гълта, а се разтваря, поставена между венеца и бузата.

Този метод използва тънката мембрана, намираща се в лигавицата на вътрешната буза и задната част на устните (известна също като букална лигавица). Той доставя цялото количество инсулин в черния дроб, без да губи или разгражда веществото по пътя му.

Подобно на бързодействащата инсулинова инжекция, нашата таблетка за перорално приложение се абсорбира след половин час, казва д-р Балдели.

Потенциални широки ползи

Как действат таблетките върху хора е проучване, което тепърва предстои. Д-р Пратап-Синг казва, че ще са необходими повече време, финансиране и сътрудници. Но освен категоричните потенциални ползи за диабетиците, той изтъква, че таблетката, която разработват, може да бъде и по-устойчива, рентабилна и достъпна.

Повече от 300 000 канадци са принудени да си инжектират инсулин няколко пъти на ден, казва д-р Пратап-Синг. - Иглите и пластмасата от спринцовката може да не бъдат рециклирани и да бъдат изпратени в депо. Този проблем при употребата на таблетки не съществува.

Той се надява, че с новата форма цената на доза инсулин ще бъде значително намалена, тъй като оралната алтернатива може да бъде по-евтина и по-лесна за производство. Транспортирането на таблетките би било по-лесно за диабетиците, които в момента трябва да мислят за съхраняването на дозите си на хладно.

Част от изследването е публикувана в списанието Scientific Reports на Nature Publishing Group .