Само около 30% от разрешените за употреба терапии между 2017-2020 г. от Европейската агенция лекарства са достъпни за българските пациенти. Пациентите в някои държави от Европейския съюз (ЕС) чакат много повече, за да получат достъп до нови лекарствени терапии, различията се увеличават, вместо да намаляват.

Това е изводът в най-изчерпателното до момента проучване на индикатора на изчакване „EFPIA WAIT“ Shortening the WAIT - Patient Access to Medicines in Europe (efpia.eu) (Вж. фиг. 1), публикувано на 6 април. Според него средният период до заплащане с публични средства за иновативни лечения в отделните държави от ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП) е 511 дни. Пациентите в Германия чакат около 133 дни за достъп до нови лекарства в сравнение с пациентите в България, които чакат 764 дни.

Докладът подчертава неравнопоставеността в достъпа до нови терапии на пациентите в рамките на Европа. Продължават да съществуват значителни различия в отделните държави в броя на новите лекарства, които са на разположение в даден момент от времето и обикновено, пациентите в Централна и Източна Европа и от по-малките държави-членки чакат най-дълго за достъп до нови лечения.

"Ситуацията е неприемлива както за пациентите, така и за здравните системи. След години на научноизследователска и развойна дейност в области с неудовлетворени медицински нужди, компаниите искат техните лекарства да достигнат до пациентите възможно най-бързо, за да помогнат за по-доброто лечение на заболяванията. За съжаление, днес само около 30% от разрешените за употреба между 2017-2020 г. от Европейската агенция лекарства са достъпни за българските пациенти (Вж. фиг. 2). Чакаме средно 764 дни, за да получим достъп до нова терапия (Вж. фиг. 3), каза директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев във връзка с доклада на EFPIA.

През последните две години Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) документира причините за неравенствата в достъпа и установява, че има 10 взаимосвързани фактора, които обясняват ограниченията и забавянето. Според анализ на Charles River Associates, също публикуван на 6 април, Root Cause Unavailability Delays CRA Report April 2022 Final (efpia.eu), бариерите и закъсненията се коренят в процесите на ценообразуване и включване на лекарства в системите на заплащане с публични средства в държавите-членки и съответното въздействие върху вземането на търговски решения.

В България например нови терапии се допускат до заплащане от НЗОК веднъж годишно, често с голямо забавяне. Отстъпките и компенсациите, дължими на НЗОК в първата година от заплащането на ново лекарство съществено надхвърлят приходите от него.

От EFPIA вярват, че по-бързият, по-равностоен достъп в цяла Европа е постижима цел. Тя изисква споделено разбиране за причините за пречките и забавянията, както и конкретни ангажименти от страна на индустрията, ЕС и държавите-членки за улесняване на сътрудничеството.

През следващите дни Европейската иновативна фармацевтична индустрия ще представи подробни предложения, които се стремят да намалят неравенствата и да въведат, след обсъждане с основните партньори, модели, чрез които цените на лекарствата по-добре да отразяват както ползите, които осигуряват за пациентите и обществото, така и икономическите условия в отделните държави.

„Причините пациентите да чакат по-дълго лекарствата в някои европейски страни спрямо други са много и затова вярваме, че само ако работим заедно можем да доставим по-бърз, по-равноправен достъп до нови лекарствени терапии за пациентите в цяла Европа“, казват от EFPIA.