Близо 9.8 милиона европейци страдат от Болест на Алцхаймер (БА). Прогнозите са, че заради бързия ръст на населението над 65-годишна възраст, до 2050 г. заболяването ще засегне 18.8 милиона жители на континента, а икономическото му бреме ще нарасне до близо 633 милиарда евро.
Докъде стигна науката в борбата си с болестта? От 1998 г. насам, над 150 молекули са се оказали неуспешни в клинични проучвания. Сегашните терапии са по-скоро палиативни, насочени към симптомите. След 2020 г. има само един лекарствен продукт за болестта на Алцхаймер, който е разрешен от Агенцията по контрол на храните и лекарствата в САЩ, но не е одобрен от Европейската агенция по лекарствата заради страничните ефекти. Над 10 други молекули са в късна фаза на клинични изпитвания. Все още ефективно лечение на болестта няма.
Болестта на Алцхаймер не скъсява продължителността на живота, но има огромно въздействие върху качеството му. Хората с това заболяване губят способността си за общуване, за справяне с ежедневните дейности, губят достойнството си, казва невролог-дементологът д-р Шима Мехрабиан от Клиниката по нервни болести на УМБАЛ "Александровска", един от лекторите на семинара за журналисти, организиран от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Доц. Мехрабиан, един от основните симптоми при Болест на Алцхаймер е загубата на памет. Има обаче различни видове забравяне. Кога забравянето е сигнал, че става дума за това заболяване?
Естествено, на фона на напрегнатото ежедневие, немалко хора в активна възраст се оплакват от забравяне. Но забравянето заслужава да буди тревога, когато определено е промяна спрямо предходното състояние на човека, в сравнение с преди 6 месеца или преди една година и когато това забравяне прогресира, макар и бавно. Проблемът може да не е само в забравянето. Може да е в концентрацията, ориентацията, промяната в поведението. Алармиращите сигнали са няколко. Категорично обаче трябва да има промяна спрямо предходното състояние на страдащия и той, или близките му, да има усещането, че прогресира.
Казвам близките, защото самият пациент може да не е абсолютно критичен към промените, които се случват. Затова хората от обкръжението му трябва да са внимателни при промяна в познавателната дейност, в паметта, в способността за организация на ежедневните дейности, организацията на по-сложните задачи, концентрацията. Тези неща прогресират.
По време на презентацията си казахате, че има биомаркери, с които може да се прогнозира дали ще настъпи Алцхаймер, години преди да се прояват първите симптоми на болестта. Кажете малко повече за тези изследвания.
Добре е да изясним точно кога е редно да се приложат биомаркерите. През последните години излязоха правила, с които се определя кои хора са подходящи за изследване на биомаркери, защото има една преддементна фаза, при която пациентите имат леки когнитивни нарушения, което означава, че все пак имат симптоми. Ако потвърдим тези симптоми чрез невропсихологично изследване, с лабораторни и образни изследвания, тогава наистина си заслужава да проведем разширено изследване на биомаркери, за да можем да поставим диагнозата в най-ранната фаза на поява на симптомите.
Но както казах в презентацията си, има предклинична фаза, при която пациентът няма оплаквания. Въпреки това, ако ще се развие болестта, тези биомаркери ще са позитивни. В този случай нямаме право, поне на този етап, да приложим биомаркерите, защото етичните норми не ни позволяват. В момента нямаме етиологично лечение на заболяването. Какво от това, че сме установили, че даден човек ще прояви БА след години? Само ще създадем тревога за него и близките му в очакване на заболяване, което ще се развие и няма да може да бъде излекувано.
Ако има симптоми е друго. Тогава биомаркерите вече са подходящи за приложение, за да може да се диагностицира заболяването в най-ранна фаза, да се използват превантивните програми. Ако пациентът има желание - да се включи в клинични проучвания като иновативна терапия, да започне максимално рано лечение. Тези случаи са изключително подходящи за приложението на биомаркери.
Казвате че има неинвазивни и инвазивни подходи, но знам, че има тестове, с които човек може да се ориентира. Това ли е най-безболезненият начин да установим дали имаме проблем?
Ако няма субективни оплаквания, ако няма усещане за забравяне, ако няма промяна, която да се забелязва от самия човек или от близките, няма смисъл да се прави каквото и да е. Ако има промяна, най-добрият подход е да започнем с невропсихологично изследване - с лист, химикал, въпроси-отговори - интервю, което ще ни ориентира с каква тежест и в какви сфери познавателните функции са засегнати. Оттам нататък търсим причината.
Има и много други състояния – ендокринни заболявания, депресивни състояния, липса на витамин В12, които могат да бъдат причина за конгитивни нарушения. Затова е най-добре да се започне с невропсихологичното изследване, което да уточни профила на дефицита, профила на нарушенията в познавателната функция, след това да допълним лабораторните изследвания, при нужда да направим и скенер на глава. Това ще ни помогне да преценим има ли нужда от допълнителните биомаркери, които се използват за диагноза на Алцхаймер.
Защо според Вас, въпреки многото изследвания, които се правят, все още няма успешна терапия. Възможна причина ли е, че става дума за хора на възраст, с придружаващи заболявания?
Причините за неуспех са различни в зависимост от молекулите, които се изследват, експериментират и се прилагат в клиничните проучвания. Първо, трябва да сме попаднали на подходящия таргет. В момента като че ли мнението на повечето експерти е, че бета амилоида ("лош белтък", който унищожава мозъчните клетки, б. а.) остава основният маркер, върху който трябва да се фокусираме, и пак срещаме неуспехи. Може да се спекулира много, защото в много случаи, дори да сме установили болестта на Алцхаймер с биомаркери, тя може да не в чиста форма. Може да има намесени други патологии като лоши белтъци в съчетание с тази болест. Така че това може да е една от причините за неуспех. Трябва да намерим точната причина за това състояние.
Другият въпрос са страничните ефекти. Има различни генетични предразположености като наличие на определени гени, които увеличават риска от тези странични ефекти. Този въпрос има много страни.
Смятате ли, че близките на болния от Алцхаймер се нуждаят от подкрепа, обучение за полезното поведение, как да помогнат, за да забавят неизбежното? Кои са немедицинските средства, с които да се поддържа по-нормален начин на живот и да се забави процесът на влошаване?
Това за мен е болна тема. У нас в диагностиката се прави всичко, което се прави в западните държави. Нямаме забавяне от тази гледна точка. Но, за съжаление, има и друга фаза - следдиагностичните грижи – те включват проследяване на пациента, възможности за спешна намеса при кризисна ситуация, подкрепа на пациента, подкрепа на близките. Друга страна е използването на нефармакологични интервенции, които са ефективни дори при нарушения в поведението на човека с Алцхаймер, вкл. и специализирани институции, дневни центрове, които да подпомагат близките в обрижването. Това донякъде е въпрос на реимбурсация (заплащане от НЗОК) на тези грижи и социални услуги, доколкото НЗОК е склонна да заплати за тях. За съжаление, тук може още много да се направи.
Нужно е да се координират усилията на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политиката. Трябва да се търси заплащане от Касата за работата с пациента, с близките, за съпорта на придружителите, за поведенческа терапия при тези, които се грижат за болния. Те трябва да бъдат обучени как да се отнасят към близкия си с Алцхаймер така, че да съхранят качеството му на живот максимално, да запазят достойнството му, да знаят как да реагират към промените в поведението му, така че да не се задълбочат. Това са неща, които изискват доста усилия от страна на държавата.
Как можем сами да си помогнем? До каква степен четенето, двигателната активност, хранителната диета влияят върху състоянието на хората с Алцхаймер?
Влияят изключително много, защото следиагностичните грижи включват и превантивните програми, които определено доста помагат особено в по-ранна фаза. Превантивните програми са насочени към контрол на сърдечносъдовите рискови фактори - този контрол има голямо значение, дори за пациенти с болест на Алцхаймер, не само при съдова деменция. Проучванията показват, че те имат отношение към болестта. Пациентите с Алцхаймер и техните близки трябва да бъдат насърчени да действат в тази посока – максимална умствена, физическа и социална активност – тези фактори са голяма подкрепа за медикаментозната терапия.
Доц. Шима Мехрабиан-Спасова e невролог-дементолог от Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска“, преподавател в Катедрата по неврология на МУ - София. Завършва медицина и придобива специалност по неврология в МУ-София. Придобива научна степен „доктор“ и „доктор на медицинските науки“ в областта на клиничните и генетични изследвания при болестта на Алцхаймер и фронтотемпоралната деменция. Има тригодишна клинична и научна специализация в Париж, в Каролински институт - Стокхолм и в Мюнхен. Автор е на повече от 120 публикации в национални и международни списания, както и на няколко монографии и учебници. Рецензент е на водещи международни списания и участва в редица международни проекти в областта на епидемиологични, клинични и генетични изследвания в областта на дементологията.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Украйна стои зад убийството на ген. Игор Кирилов в Москва
Христо Иванов доведе Делян Пеевски, заяви Радомир Чолаков
Насар вдига категорията: ''Ако се оперирам, може никога да не се върна''
Украйна спира транзита на руски газ