Доц. Росен Калпачки: Българите не лекуват добре кръвното си. Не трябва да спират хапчетата, когато е в норма

Един от най-големите рискови фактори за инсулта е човек да е имал инсулт. Всеки инсулт улеснява следващия, казва създателят на водещия у нас Център за лечение на инсулти към УМБАЛ ''Св. Анна''

Янка Петкова Последна промяна на 06 October 2022 в 10:02 1897 0

доц. Росен Калпачки

Снимка фондация "Мост"

доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в университетската болница „Св. Анна”

Знаете ли какво обединява Сталин, Рузвелт и Чърчил? Извън общата политическа съдба, и тримата са починали от инсулт - разказва неврологът доц. Росен Калпачки пред аудиторията на 21-ата национална среща на здравни експерти и журналисти, организирана от фондация "МОСТ".  Доц. Калпачки е създател и ръководител на водещия у нас Център за лечение на инсулти към УМБАЛ "Св. Анна".

Шансът за оцеляване при това заболяване зависи от бързата реакция - при първите симптоми трябва в максимално кратък срок да се потърси медицинска помощ, защото всяка секунда мозъкът губи клетки, казва специалистът. Медицината има оръжия за противодействие и едни от най-успешните методи са тромболизата и ендоваскуларната интервенция. При тромболиза в кръвта на човека с инсулт се влива вещество, което я разрежда и унищожава тромба. Ендоваскуларният метод изисква повече време за реакция, защото при него се достига до тромба, запушил кръвоносен съд в мозъка, със специално устройство през аортата. С него съсирекът може да се издърпа, изсмуче или да се вкара вещество, което може да го разреди, научиха присъстващите на семинара от специалиста. Ето няколко акцента от разговора с него:

Доц. Калпачки, в презентацията си показахте два метода за лечение на инсулт - тромболиза и едноваскуларно лечение. Все пак в ръководения от Вас център за лечение на инсулти категорично доминира тромболизата като метод. Защо ендоваскуларното лечение изостава?

Ендоваскуларното лечение изисква специалисти, които нямаме. Готовността на един център да прави тромболиза изисква организация, готовността на един център да прави и ендоваскуларно лечение изисква същата организация, дори по-добра, но и допълнителни специалисти, които могат да вършат това лечение. Тези специалисти у нас се броят на пръсти.

Има ли хора, които не са подходящи за тромболиза?

О, да. Смисълът да има ендоваскуларно лечение е защото една част от пациентите са неподходящи за тромболиза. Тя е по-лесното лечение. Винаги се започва с нея, ако пациентът не се повлияе или има противопоказания, тогава може да се прилага ендоваскуларно лечение. Най-важното противопоказание за тромболиза е пациентът да е вземал лекарства за разреждане на кръвта – антикоагуланти. Тогава тромболиза не може да се прилага.

При тромболиза може ли да бъде унищожен и тромб, който не е в мозъка?

Методът не може да се промотира за лечение на всякакви тромбози, но в годините на COVID установихме, че когато прилагаме тромболитика (медикамента, използван при тромболиза, б. р.) при пациентите с COVID и остър инсулт, повлияваме и малките тромби в белия дроб. При нас не е толкова голямо изключение в клиниката да пристигат пациенти с картина на мозъчен инсулт и миокарден инфаркт едновременно. Тогава с лечението с тромболиза ние помагаме и на сърцето да се отпуши кръвоносният съд.

Тромболизата трае час – един час тече лекарството в кръвта. В този един час се променя кръвосъсирването на целия организъм. Там, където има артериални тромбози - в сърцето, краката или червата - те също се повлияват от приложението на лекарството.

Има ли странични ефекти при този метод за лечение на инсулт?

Според мен няма 100% успешен метод в медицината. Има неуспешни случаи при тромболиза, тя не е панацея. Има много малък процент прокървявания. Това може да се случи, ако се процедира по-непремерено, ако не са огледани всички фактори на пациента. Ако лекарството за разреждане на кръвта се даде в грешното време в грешната доза, тази способност да не се съсирва кръвта може да продължи по-дълго и тогава пациентът е застрашен от кръвоизлив. Това, естествено, плашеше колегите преди 20-ина години. В момента тези неща са изчистени.

Колко чести са рецидивите при хората с инсулти?

Един от най-големите рискови фактори за инсулта е човек да е имал инсулт. Грубо казано – всеки инсулт улеснява следващия. Ако си имал два или три инсулта, рисковите фактори дотолкова са победили защитните сили на организма, че със сигурност ще получиш и следващ. Мозъчно-съдовата болест е хронична болест. Най-яркото и драматично нейно проявление е мозъчният инсулт. Едновременно с него голяма част от пациентите получават и малки тихи инсулти, които променят готовността на здравия мозък да реагира при повишени изисквания и това се нарича – съдова деменция. Хората с рискови фактори за инсулт оглупяват, защото инсултът не е само онзи, големият, който убива, инвалидизира, а и малките, тихи, ежедневни пробиви, които допринасят за това мозъкът да се изконсумира постепенно. Това е рецидивно, хронично заболяване.

Казвате, че за да е успешна развръзката трябва да се действа бързо, организацията в лечебното заведение да е така структурирана, че да се пести време, че е важно близките рано да забележат симптомите, но има ли начин сами да се сигнализираме, че нещо не е наред?

При острия инсулт почти никога не можем. Затова трябва да изместим фокуса върху рисковите фактори. Няма да се уморя да повтарям – най-добре е инсултът да не не се случва. Всъщност това, което всеки може да направи за своето здраве, е да контролира тези фактори. Над 80% от рисковете за инсулт са предотвратими. Разбира се, има и фактори на околната среда, които не можем да променим, но има и такива, свързани с наши заболявания, с предразположения, които можем да контролираме. Невероятен резерв има в доброто лечение на кръвното налягане!

От гледна точка на нас, спешните невролози, българите не лекуват добре кръвното си. Кръвното налягане се приема като континуум от време и лекарства – човек го мери и решава дали да пие лекарства. Това е абсолютно погрешно! Най-често механизмът на лекарствата за кръвно е такъв, че когато пиете днес лекарство, то действа вдругиден, затова е абсолютно недопустимо да се „контролира“ кръвното налягане по този начин. Или най-честият пример – идва човек и го питам "Защо не си взимаш лекарствата?" – "Моето кръвно вече е добре." – "То е добре, защото си взимал лекарства, но това не означава, че трябва да спреш да ги взимаш". Човек с артериална хипертония се лекува до живот.

Доц. Росен Калпачки е началник на Клиниката по нервни болести в университетската болница „Св. Анна” в София, създател и ръководител на най-големия Център за лечение на мозъчни инсулти в страната. Той е невролог - специалист с 25-годишна клинична практика, специализирал по проблемите на епилепсията, инсултите и др. Сертифициран специалист по Електроенцефалография, Доплерова сонография. Главен изследовател в международни клинични проучвания в областта на епилепсията, болка, мозъчен инсулт, множествена склероза, венозни тромбози и др. Секретар е на Българското дружество по епилепсия, Член на Международната Лига за борба с епилепсията, Българско дружество по неврология, Българска Асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, Българско дружество по деменции, Сдружение “Неврология – проф. Сашо Божинов”, Българско дружество по клинична неврофизиология, EUREPA - European Epilepsy Academy.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови