Доц. Петкова: Туберкулозата отдавна не е заболяване на бедните и не е победена

Туберкулозата отдавна не е заболяване само на бедните хора и болестта все още не е победена. Това каза в интервю за БТА доц. Диана Петкова, председател на Българското дружество по белодробни болести. На 1 юли в Боровец официално ще бъде открита Лятната научна среща на дружеството.

Как се разпространява

Първоизточникът на заболяването е туберкулозният микобактерий, който най-често се разпространява по въздушно-капков път. Има няколко „входни врати“ за туберкулозата – храносмилателният тракт, дихателните пътища, кожата. Това са познатите ни пътища. Когато говорим за туберкулозата не трябва да забравяме за разпространението в света на ХИВ-инфекцията, която потиска имунитета и при която имаме различни форми на туберкулоза, по-различни от класическата, казва доц. Петкова.

Макар и да сме ваксинирани още при раждането си, никой не е застрахован и в определен момент от живота си може да се разболее от туберкулоза. Сега хората пътуват до далечни дестинации и летят със самолети в продължение на 12 – 14 часа, а въздухът в самолетите се обменя чрез аериращата им система. Никой не знае откъде идва човекът, който седи на съседната седалка в самолета. Вероятността от зараза на имунизиран човек е по-малка в сравнение с неваксинирания, но отново обръщам внимание, че никой не е напълно застрахован, обяснява пулмоложката.

По думите ѝ тревога будят данните за разпространението сред деца. Напоследък туберкулозата засяга всички възрасти и всички социални слоеве, като за някои има по-висок риск.

Човек, болен от туберкулоза, с кашляне или кихане, може да зарази едновременно изключително много хора. Ако имаме устойчив имунитет, може и да не се заразим, но в случай че болният дълго време пребивава в затворено помещение със здрави хора, ще се заразят повечето от тях. Болният може да зарази всички онези, които са по-дълго време с него, обяснява пулмоложката.

Тя казва, че ако болестта не бъде лекувана, има два сценария. Първият е, ако имунитетът надвие болестта, човек може да преболедува леко, със симптоми на остро респираторно заболяване и дори да не разбере, че е болен. При втория сценарий, когато способността на микроба да заразява е висока и имунитетът е отслабен, се развива болест, а ако се развие остро заболяване, то няма как да оздравее самостоятелно.

Много често болетта бива открита по време на някакво остро респираторно заболяване, грипна епидемия и пациентът е изпратен на рентген. Тогава се установява, че човекът има белодробни промени, които сочат, че е с туберкулоза, казва доц. Петкова.

Според нея недофинансирането на тази област от медицината я прави неатрактивна за младите специалисти. Между 30 и 50% от лекарите, които работят в това направление, са на възраст над 60 години. Има области в страната, където са назначени млади специализанти, но в част от градовете ситуацията е тежка. Трябва да се вземат мерки, за да не настане време, в което няма да има кой да лекува болните и няма да останат хора, които да преподадат знанията си в лечението на туберкулозата на младите лекари, казва председателят на Българското дружество по белодробни болести.

Следете новините ни в GoogleNews