Българинът се хвали, че от 20 години не е посещавал лекар, защото е здрав, но реалността показва друго

Доц. д-р Ася Консулова е председател на УС на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ), ръководител на клиниката по медицинска онкология към УСБАЛО "Проф. Иван Черноземски", специалист, обогатил експертизата си с обучения в онкологични центрове на световно ниво. Като един от учредителите на онкологичната мрежа и българския хъб на Мисията срещу рака, тя е сред експертите, които работят за изграждане на системна, комплексна грижа за пациентите с рак у нас.

"В България мерим само количество – бройка пътеки, процедури, усложнения. У нас има показатели, които са значително по-лоши от европейските, например годините преживяемост при онкологични болест или процент ваксинирани срещу HPV. Крайно необходимо е да се въведат показатели за качеството, които да бъдат измервани, анализирани и да служат за подобрение на здравните показатели", твърди д-р Консулова и разказва как трябва да се организира онкологичната грижа.

Доц. Консулова, как трябва да се организира национален скрининг за откриване на онкологични болести?

Скринингът цели да намали заболеваемостта от значима болест на ниво популация – в случая, населението на България. За да е ефективен скринингът, той трябва да обхване голяма част от населението на страната. Не става дума за профилактични прегледи на 5-10% от населението; скрининг означава да се обхванат поне 80% от хората в дадената група. Това е т.нар. масов скрининг.

СОНМ се опитваме да спомогнем за въвеждането на скрининг за значими болести като карцином на маточна шийка, на дебелото черво, на гърда. Това са болести, които могат да бъдат излекувани, ако се хванат в ранен стадий - при липса на симптоми, най-често с хирургия, проблемът често може да бъде решен дефинитивно. Докато в другия случай – когато се открива по-напреднала онкологична болест, следват специализирана диагностика с различни лабораторни и образни изследвания; това често означава и високи разходи за икономиката, а за пациента има по-висок риск от развитие на неизлечима метастатична форма на болестта.

Отговарят ли на общоприетите критерии двете ни програми за скрининг на карцином на маточна шийка и колоректален карцином според Вас?

Скрининговата програма трябва да бъде въведена „от горе надолу“ – от държавата, но с участието на експерти, чиято експертиза е от областта на здравните политики и скрининга. Това не са специалисти по диагноза или лечение на онкологични области, а експерти, които знаят как да обхванат цяла популация индивиди, как да стигнат до тях, как да свържат във взаимодействие всички участващи в процеса като лични лекари, институции, лечебни заведения и подлежащите на скринингови изследвания здрави индивиди. Това не са пациенти, а са на практика здрави хора, които целим да не развият болест.

Това е и една от ролите на Българския национален хъб на Мисията срещу рака, който обединява широк кръг експерти, медицински и други, на практика всички заинтересовани страни в процеса на превенция и лечение на онкологичните болести. Българският хъб е част от европейска организация на националните хъбове, която цели обмен на добри практики, идеи, опит.

Имаме отлични примери на успешни различни програми, включително скринингови от други държави, които могат да бъдат въведени и у нас. Така засягаме и темата за необходимостта от институционална национална отговорност – Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката, общини и всички други български институции, които да работят, за да се повиши информираността на обществото по темата за превенция и профилактика и участието в програмите за скрининг. Българинът обича да се хвали, че от 20 години не е посещавал кабинет на лекар, защото е здрав, само че реалността показва друго.

Тъй като скрининговите програми са началният етап от диагностиката и лечението на онкологичните болести, готова ли е според Вас здравната ни система да организира пътя на пациента, който би бил диагностициран?

Не мога да говоря за готовност за създаване на път на пациента, но твърдя, че желание има. Скринингът не трябва да е обвързан със здравноосигурителния статус. Има големи подгрупи от населението, които имат индикация за скрининг за дадена онкологична болест, но няма да отидат на лекар, защото нямат здравно осигуряване. Те обаче трябва да отидат на скрининг, защото индикациите включват възраст, пол, носителство на риск и др. Затова скринингът не трябва да е обвързан с финансиращата институция НЗОК, а да бъде държавна програма.

Потърсено ли бе съдействие от експертни организации като Българския национален хъб на Мисията срещу рака и Съвместната онкологична национална мрежа при изготвянето на скрининговите програми?

Имахме взаимодействие преди време, питаха ни и давахме становища и предложения. Сега опитваме да кажем какво можем да направим, какъв принос можем да имаме в този процес. Този тип взаимодействие между институциите и експертните организации, който имаме, все още не може да се определи като нещо рутинно. На хартия има първи стъпки.

„Национален хъб на Мисия срещу рака“ звучи интересно, но какво всъщност трябва да означава за широката публика?

Хъбът не е просто още една институция, а организация, която се изгражда по европейския проект ECHOS в отговор на необходимостта от решаване на сходни проблеми и устойчиви политики в областта на онкологията в ЕС. Той цели създаване на такива организации във всяка страна членка, като всеки хъб е платформата, където се срещат интересите на всички имащи отношение към онкологията – започвайки от образование и превенция, през диагностика и лечение, стигайки до излекуване, проследяване или палиативни грижи.

Тук трябва да се срещнат интересите на професионални организации, образователни и научни институции, общини, бизнес и др. В България при учредяването на Хъба вече е заявен такъв интерес и готовност за взаимодействие от всички възможни страни, сега сме на етап на изграждането му и неговата легализация като организация в необходимата правна форма.

Запознах се с приетите от учредителите на Хъба документи, но те звучат твърде специализирано и в голямата си част все още пожелателно. Бихте ли конкретизирали какви стъпки и в какъв срок предстоят оттук нататък?

Първо е изграждането на Хъба като структура, начин на функциониране и правна рамка. И в момента продължава работата ни по проекти чрез СОНМ, но целта е всички инициативи, които се отнасят до реалната онкология в България, да бъдат осъществявани чрез Хъба. Той е национална структура, СОНМ само съдейства за неговото създаване и установяване като структура. Същевременно все още липсва активност от страна на институциите – би трябвало те да ни възложат тази дейност и да я координират.

Дейността на Хъба предвижда координация между различни по дейност структури. Смятате ли, че това е възможно да се осъществи у нас?

Разбира се, то става и в момента – така действа СОНМ, която координира общини, университети, медицински специалисти и др. според конкретния проблем. И точно това е смисълът на Хъба – не да има само отделни практики, а да има координирани, работещи процедури. Да има „вход“ за потенциален проблем, молба, проект, които да бъдат придвижени по съответните стъпки за изпълнение.

Оказва се, че всяка организация или структура, работейки паралелно, няма нужните допирни точки с другите, които са ѝ необходими за реализацията. Става дума за здравни политики, медиация и изграждане на организация, която да подпомага решаването на проблеми в онкологията на национални ниво и да си взаимодейства със съответните организации в другите страни в ЕС.

Каква институционална подкрепа има националният хъб – как се включват правителство, здравно министерство, общини – има ли вече осъществено взаимодействие?

Имаме подкрепата на МЗ и МОН, изразена при учредяването на Хъба на 11 март. Целта е сега всичко това, около което се обединихме, да се реализира и да заработи чрез конкретни стъпки и личности.

Виждам, че се залага и на гражданско участие – как би трябвало да изглежда то?

Пациентски организации, бизнес, други неправителствени организации имат своето място и роля, трябва да участват и да съдействат, защото всичко се прави в полза на здравето, здравната грамотност, цялостната грижа за пациентите. Пациентските застъпници са едни от най-значимите фактори в здравните политики в онкологията по света, докато у нас до голяма степен все още се гледа на тях като на пасивен потребител на медицинска и социална помощ. Това мислене трябва да се промени и пациентите да бъдат активна част от всеки процес.

Особено място в меморандума като програмен документ заема превенцията на раковите заболявания и елиминиране на рисковите фактори, но борбата срещу тютюневите компании у нас за момента изглежда загубена. Имате ли стратегия за ограничаването на тези фактори?

Превенция, информираност, здравна грамотност – те трябва да тръгват от семейството и училищната среда. В България обаче все още твърде толерантно се възприема пушенето и дори наличните правила се заобикалят. Необходимите стратегии за превенция не могат да се развият, докато не се въведе здравно образование в училище. Наблюдавам, че и у нас идва ново поколение, за което цигарите и алкохолът са нещо ограничено, така че тези позитивни промени ще се случат, но постоянната информационна кампания също е част от дейността по превенция и профилактика. Затова в основата на всяка профилактика стоят образователните програми.

Как работят хъбовете в други държави?

Опитът на хъбовете в Полша, Португалия, Малта и др. беше представен при учредяването на българския хъб. Нашите структури имат много общи неща, но има и специфични особености, например под каква форма да участват държавните институции. Всички споделят, че в началото срещат по-скептично отношение от страна на институциите, но когато започнат да решават конкретни проблеми, свързани с пътя на пациента или въвеждането на образователна програма, държавата вижда как се създават процедури и как следващият проблем ще бъде решен по-лесно.

Какъв трябва да бъде (тъй като все още е рано за конкретни резултати) ефектът за пациента от дейността на националния хъб?

Крайната цел е свързана с пациента, а ефектът се измерва като качество. В България обаче мерим само количество – бройка пътеки, процедури, усложнения. У нас има показатели, които са значително по-лоши от европейските, например годините преживяемост при онкологични болест или процент ваксинирани срещу HPV. Това е резултат, поне частично, от липсата на постоянство в здравните политики и липсата на мислене за качеството на дейността.

Крайно необходимо е да се въведат показатели за качеството, които да бъдат измервани, анализирани и така да служат за подобрение на здравните показатели. Дали си направил една процедура като брой и дали тя е навременна и качествено изпълнена, са коренно различни неща. Затова се правят всички тези стъпки като да има работещ Национален раков регистър, да има национален хъб за рака, за да се подобри качеството на онкологичната грижа.

Нужни ли са нормативни или законодателни промени, за да се осъществят целите на националния хъб и да заработи той пълноценно?

Нужна е преди всичко инициативност и активност от страна на институциите, да няма пасивност. До момента не сме отчели необходимост от нормативни промени. Много по-необходими са промени в мисленето.

Националният антираков план и действителното състояние на онкологичната грижа са две много различни неща. Как в наши условия може да се реализират целите му?

Той трябва да бъде правилно разписан и въведен, което до момента не е факт. Имаме документ на хартия, който няма реална връзка с действителността. Не е разписано нищо конкретно, например как да ваксинираме срещу HPV, как да организираме скрининг, как да правим профилактика и т.н., пише просто „трябва“.

СОНМ изготвя съвременни препоръки (клинични ръководства) за лечение на онкологични болести по диагнози. Как те могат да бъдат възприети като унифициран метод за лечение на рака във всички лечебни заведения, които осъществяват такава дейност?

В експертните бордове на СОНМ, които се събират в продължение вече на 15 години, участват най-добрите български експерти, признати и на международно ниво, за да изготвят документи за пътя на пациента и за критериите за качество, приети по света. Все още имат препоръчителен характер, не са припознати като документ, за МЗ остават като едни допълнителни книжа. Те обаче трябва да станат част от продължаващото медицинско обучение, което по света е условие за практикуване на лекарската професия. У нас просто си вземаш дипломата и можеш да практикуваш в следващите 50 години без никакви изисквания за надграждане, за проследяване и последствия, ако нямаш такова.

Доц. д-р Ася Консулова е завършила МУ Варна с практическа специализация в градската университетска болница на Дрезден. Притежава диплома по Онкология от Колежа на Европейското училище по Онкология. Защитава дисертация към Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ – Варна. Тя е доцент по медицина към Университет „Проф. Д-р Асен Златаров – Бургас и УСБАЛО "Проф. Иван Черноземски", София. От 2019 г. работи в Отделение Медицинска онкология към Комплексен Онкологичен център – Бургас, а от 2022 г. е ръководител Клиника Медицинска онкология към УСБАЛО Проф. Иван Черноземски, София.

Професионалната си квалификация по Онкология доц. д-р Консулова развива през годините в сертифицирани онкологични центрове като Институт Жул Борде, Брюксел, Белгия  със стипендия на Европейския Съюз и специализира Медицинска онкология в Брюкселския свободен университет. Тя е стипендиант на CECOG в AKH – Виена, Австрия. Специализира със стипендия на Европейското училище по Онкология в Клиничен Онкологичен център Шампалимо, Лисабон, Португалия. Гост-лектор на български и международни форуми. Носител на престижни награди.

Доц. д-р Консулова е член на ESMO, ECO, AACR и ASCO; основател и член на борда на Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ); ръководител клъстерен сектор Всеобхватни центрове, мрежова свързаност, иновации, както и на онкологично общество - България. Тя е национален координатор на Европейската Инициатива за качествено лечение на пациенти с белодробен карцином (EIQMLCC) и Европейската мрежа за лечение на тийнейджъри и млади хора с карциномни болести (ENTYAC). Председател на сдружение Жените в онкологията – България и създател на сдружение Онкологично общество – България. 

Автор е на над 100 публикации, повечето от които в реферирани международни списания.