Борбата със SARS-CoV-2 обедини медицинските специалисти от всички специалности и показа, че няма главни и второстепенни такива. Тази позиция изрази д-р Георги Димитров от Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“. Той е сертифициран от медицинския университет в Станфорд за компетентност в диагностиката и лечението на COVID-19 и от медицинския университет в Харвард за компетентност в сферата на онкоимунологията. От студентските години се занимава активно с хирургия с акцент към онкохирургията. Член е на Британската медицинска асоциация (GMC).

Д-р Димитров е пръв автор на „Интерактивен справочник за диагностика и лечение на COVID-19” и Координатор на националния експертен съвет за COVID-19 към Министерството на здравеопазването. Награден е през 2021 г. за лекар на годината в категория „Ти си нашето бъдеще“.

Д-р Димитров, минаха повече от 3 години от обявяването на пандемията от COVID-19 – как оценявате приноса на медицинските специалисти и в частност на онколозите в борбата с вируса?

Въпреки че въпросът е стандартен, отговорът не е еднозначен. Поради бързото разпространяване на пандемията, причинена от SARS-CoV-2, по целия свят и заразяването на голям брой хора едновременно, в определени периоди от време, здравните системи на голяма част от страните бяха блокирани. Основна причина за това стана неподготвеността на тези системи за подобно събитие, въпреки че от 2013 г. насам в научната литература започнаха да се появяват сведения за евентуална пандемия, предизвикана именно от коронавирус, заразяващ човека чрез ACE2 рецепторите. Големият брой заразени и натоварването на здравните системи наложи в борбата с вируса да се включат медицински специалисти от всички специалности, в това число и онколози. Тъй като онкологично болните са изложени на по-висок риск от тежък COVID-19, това налагаше особени грижи и старания от страна на лекарите. Показателна е статистиката, че през периода на пандемията смъртността от COVID-19 при тази група пациенти превишава общата смъртност на пациентите без придружаващи заболявания в световен мащаб. За жалост, по тези показатели България се нареди на челните места в света. Борбата със SARS-CoV-2 обедини медицинските специалисти от всички специалности и показа, че няма главни и второстепенни такива.

Какво знание натрупахте за вируса от личния си опит?

Съществува само един вид официална медицина и начин на натрупване на знания - това са системни анализи, базирани на рецензирани доказателства. Това пролича особено по време на пандемията, причинена от SARS-CoV-2. Преминахме от анархията в началото на лечението, когато всеки лекуваше изхождайки от „собствения си опит“, липсваше унифицирано лечение и смъртността беше изключително висока, до момента, в който, благодарение на натрупаните данни, най-вече в страните с развито здравеопазване, се разработиха систематизирани терапевтични подходи. България не направи изключение от това. Всеки лекуваше по лична преценка, много често базирана на „анекдотични доказателства“, което доведе до появата на собствени протоколи едва ли не във всяко отделение на едно и също лечебно заведение. За съжаление, това положение продължи в България много по-дълго, дори и след появата на унифицираните протоколи. То доведе до прилагането на медикаменти, доказани като неефективни от рецензираните научни журнали и като резултат до по- висока смъртност продължила по-дълго време у нас. Моите изводи са, че не „личният опит“, а прилагането на методики, базирани на доказателства, и следването на съответните „гайдлайни“ спасяват животи.

Вие сте съавтор на първия „Интерактивен справочник за диагностика и лечение на COVID-19” в България от лятото на 2021 г. – до каква степен той бе използван от медицинските специалисти и колко пъти се наложи да го актуализирате предвид постоянното изменение на вируса?

Справочникът е изцяло базиран на рецензирани медицински доказателства, с многократно потвърдени диагностично-терапевтични насоки и практики. Освен това, интерактивността му дава възможност за интегрирането на „Хиперлинкове“ и други препратки към допълнителна динамична и обогатяваща се информация. Вградихме калкулатори за обективизация на тежестта на заболяването още при първичния преглед на пациента. Това даде възможност за облекчаване на натоварването в спешните отделения при по-голям наплив. Благодарение на Български лекарски съюз (БЛС) и с негово финансиране бяха отпечатани повече от 5000 екземпляра от хартиения му вариант, които се раздават из цялата страна безплатно, а електронната му версия беше качена на интернет платформите на БЛС и Министерството на здравеопазването за свободен достъп до цялата информация и всичките му интерактивни функции. Справочникът се обновява периодично (последна версия v4.4 от Февруари 2023 г.) с най-актуалните препоръки до този момент.

Като първи автор на труда и един от координаторите на Националния експертен съвет за лечение на COVID-19, се радвам на успеха, който постигнахме за изключително кратко време. Ние не само публикувахме справочника, но и предоставихме експертни становища, които включват важните детайли в различните медицински специалности. В крайна сметка точната информация и стратегическият план са най-силното ни оръжие срещу този враг. За съжаление, до момента справочникът и експертните становища имат препоръчителен характер. Това означава, че в голяма част от случаите подходите към лечението не са променени, въпреки наличните доказателства за ефективност от пилотните центрове. Това е обезкуражаващо, особено като се има предвид, че четвъртото издание с най-новите препоръки за лечение вече е налице както за амбулаторни, така и за болнични условия. Надявам се, че политиците са си извлекли поуки от допуснатите грешки по време на пандемията и ще инвестират повече в подготовка за по-добро управление на бъдещи кризи.

Въпреки че СЗО отмени глобалното извънредно положение във връзка с вируса, има твърдение, че COVID-19 продължава да е опасност за рисковите групи – какво е важно да знаят пациентите?

В момента се намираме в период на затишие, което може да продължи от няколко месеца до години. Въпреки отменянето на глобалното извънредно положение, следейки прогнозите за динамиката на SARS-CoV-2 в Китай, все още съществува риск. Вирусът не е изчезнал и продължава да циркулира сред нас, а рисковете от тежък COVID-19 са значително по-високи при пациенти със съпътстващи хронични заболявания като онкологични, сърдечно-съдови, белодробни и други.

За щастие, вече разполагаме с ефикасни средства за профилактика и лечение, каквито са ваксинацията и специфичните терапии. Ранното тестване и установяване на SARS-CoV-2 инфекция е изключително важно с оглед навременно лечение и намаляване на риска от тежко протичане и хоспитализация.

За съжаление, ваксинацията в България продължава да буксува и ние все още сме на едно от последните места в Европа, с около 30% напълно ваксинирани (Юни 2023г.). Навлизането на „Омикрон“ варианта на SARS-CoV-2 и неговите подварианти вече е факт, а резултатите от това са потенциално тревожни за рисковите групи. Поради това създадохме „обективен ваксинационен калкулатор“, достъпен безплатно на сайта на БЛС. Калкулаторът е уеб базирано приложение, което предоставя възможността за бърза индивидуална оценка по отношение на различните критерии за ваксиниране както при здрави хора, така и при пациенти с различни придружаващи заболявания. Той автоматизира целия процес на взимане на адекватно решение и ваксиниращият получава най-релевантната препоръка за съответния пациент за по-малко от минута време. Точно такъв тип платформа е нещо, което до момента няма аналог в световен мащаб.

Какво показват последните данни за т.нар. long-COVID – какви са най-честите усложнения, как е възможно последиците да бъдат предотвратени и има ли такива, за които все още не може да се каже, че някога ще отминат?

Определението на Световната здравна организация (СЗО) за long-COVID, наричан още „пост-COVID” е „симптоматика, продължаваща повече от 8 седмици, започнала в рамките на не повече от 3 месеца след доказана инфекция със SARS-CoV-2 при липса на друга диагноза“. Това е много обширно определение с много ниска специфичност. По същия начин и изявата на симптоматиката е с изключително широк спектър, понякога наподобяваща тази на хроничните придружаващи заболявания на пациентите. Това води до голямо предизвикателство в диференциалната диагностика и менажиране на състоянието на пациента. Съответно, интензитетът на проучванията в тази посока е много силен, но ако бъдем критични, данните са противоречиви и все още липсва експертно единогласие за механизмите на long-COVID.

Въпреки това се знае, че развитието на long-COVID не зависи от тежестта на протичането на COVID-19, най-високият процент пациенти страдащи от long-COVID са млади (<50 годишна възраст) индивиди с леко протичане на COVID-19 (в домашни условия). Една от най-разпространените изяви, „мозъчната мъгла“ (brain fog), е вероятно свързана с промяна в архитектониката на невроните и формиране на синцития (сливане на клетки) в централната нервна система. Що се касае за продължителността на оплакванията, към момента не разполагаме с предиктивни фактори които да ни подскажат кои пациенти ще развият симптоматика, по какъв начин ще протече тя и колко дълго ще трае. За щастие, по-голямата част от изявите на long-COVID се съобщават като леко неразположение при значима част от пациентите.

Повече информация за симптомите, тестването и рисковите фактори за тежка форма на заболяване, свързани с COVID-19, може да получите на сайта www.covid19-actfast.bg.

Материалът се реализира с подкрепата на Пфайзер.