Д-р Евгения Шурлиева: Няма пациент, който да се нуждае от кръв и да не е получил

Над 100 литра кръв месечно са необходими на "Пирогов", за да посрещне нуждите от кръвопреливане на болните

Янка Петкова 28 януари 2022 в 12:43 3707 0

Снимка УМБАЛСМ "Пирогов"

110 литра е средномесечното количество кръв, което е необходимо на "Пирогов", за да посрещне нуждите от кръвопреливане на пациентите си. Най-често става дума за хора с травми от инциденти, шоково болни, които изискват незабавна реакция. Това прави спасяването на живота им още по-зависимо от добрата воля на хората, които даряват кръв. Затова лечебното заведение организира кампании за доброволно кръводаряване. Само преди дни, за спасяването на един млад живот, в януарския студ се наредиха стотици хора. Тази съпричастност опроверга скептиците, че не сме общност, склонна на подобни жестове. Съпричастност има, трябва само да бъде предизвикана. А според д-р Евгения Шурлиева, началник на Лабораторията по трансфузионна хематология в болницата, дарителството се възпитава от ранна възраст.

Д-р Шурлиева, какъв е редът, когато пациент има нужда от кръвопреливане? Защо се налага да се обявяват кампании за даряване?

При нас пациентите са най-често спешни. Пациентът пристига, няма никакви кръводарители, това не е планова операция, просто се нуждае в момента от кръв. Затова правим акции за спешните пациенти и шоковите болни. От друга страна, когато един пациент е дълго време при нас, например в Клиниката по изгаряне, той лежи 2-3 месеца. Този човек има дарители, примерно 6-7 човека, но се налага да му се прелива кръв всеки ден, в един момент близките не могат да намерят повече дарители, така че и за него ще ни трябват доброволни кръводарители.

Какви са функциите на Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ) в такива ситуации? При спешни случаи, когато не може да се намери определена кръвна група, тогава ли търсите съдействието им?

Ние ги търсим винаги, защото при нас има депо, което наистина е за шоковите пациенти. Много често идва искане за определена кръвна група и аз за 15 минути трябва да направя групата и да я подам. Всичко вземаме от центъра като кръвни продукти, много рядко от ВМА. Цялата кръв за нашите пациенти се взема от националния център.

А от какво количество кръв се нуждае „Пирогов“, за да се покрият нуждите за един месец?

О, това са литри. Можем да погледнем в отчетите. Например през август 2021 г. прелятият еритроцитен концентрат е над 89 литра. Отделно има безлевкоцитен концентрат, който е още 20 литра, прясно замразена плазма, която е 52 литра. Огромни са количествата. През декември 2021 г. общото количество прелята кръв е около 110 литра, я плазмата е 52 литра.

Имайте предвид, че при нас лятото не е слаб сезон. Ние работим интензивно и тогава. Защото в другите болници има месеци когато почиват. „Пирогов“ никога не почива. Не само защото е спешна болница, а и защото частните болници почиват през август и техните пациенти идват при нас.

Може ли да се каже средно от колко сака кръв се нуждае един пациент?

Не, различно е. Има шокови пациенти, на които се преливат по 8-9 сака наведнъж, това са масивни кръвопреливания. Освен това пациентите, които лежат по 2-3 месеца в реанимация, може да получават сакове през ден-два или през седмица. Няма ограничения в това колко може да се прелее. Колкото има нужда.

Тези количества, нужни за месец, с какъв ресурс от кръводарители може да се покрият?

От един сак кръв (450 мл) се правят поне две единици. Прави се еритроцитен концентрат и прясно замразена плазма. Два отделни сака. Понякога може да се вземе и тромбоцитен концентрат. За дечицата се правят едни малки сакове, които са по 60 мл.

Еритроцитен концентрат – това е „червената част“ от взетата кръв?

Да. Когато се вземе кръв и се завърти в центрофуга, в горната част остава плазмата. Тъй като еритроцитите са по-тежки, те остават в долната част.

Значи това, което сме свикнали да възприемаме като кръв за преливане, е еритроцитен концентрат?

Точно така. В нашето депо съхраняваме еритроцитен концентрат и плазма от всички кръвни групи.

А какво става, д-р Шурлиева, когато за даден пациент не могат да се намерят дарители или кръв?

Ако пациентът наистина се нуждае от кръвопреливане, водим преговори с НЦТХ, обясняваме, че има пациенти, които нямат близки, проявява се разбиране. Не е останал пациент, който наистина да има нужда от кръв и да не е получил. Дори да не е цялото количество, което са искали колегите от клиниките в нашата болница, все нещо се подава за този пациент. Не е останал човек непрелят.

Питам Ви, защото има „твърдения“, че в България умират хора, защото не може да им се осигури кръв за преливане.

Това е абсолютна лъжа! От 30 години работя в „Пирогов“, 100% от пациентите, които се нуждаят от кръв, са получили. Такова нещо не се е случвало. Никой при нас не умира заради липса на кръв.

Какво според Вас може да се оптимизира и в кампаниите, и в организацията за получаване на кръвни продукти от НЦТХ, за да е малко по-бърз пътят на пациента до кръвта? В случая със загиналото момиче, отзвукът беше впечатляващ – над 140 души се отзоваха на апела, в най-студените дни. Но това е инцидентно. А Вие, предполагам, имате нужда от предсказуемост, сигурност и от спокойствието, че ще можете да осигурите кръв при нужда за всеки?

Нямаме никакво спокойствие, защото дарителите в България са много малко. Правим акции за кръводаряване, но това, с което може да се помогне, е да има гласност на тези кампании. Друго, което може да се направи, е обучението на младите хора, хората да знаят, че няма нищо страшно и фатално в това да дариш кръв. Това е направено добро, благороден акт.

Същият проблем го има и с донорството. Оказа се, че хората не са склонни да бъдат донори или да дарят органи на загинал близък, не защото не искат, а защото не са добре информирани. Вероятно така е и с кръводаряването?

Да, хората имат желание да даряват. Случаят, който цитирахте, показа, че има хора, които биха дарили, ако знаят, че има акция, ако са информирани. Биха дошли и още хора, ако не ги е страх. Защото няма достатъчно яснота какво се случва при едно кръводаряване.

Добре, нека изясним този момент – какво се случва? За колко време се възстановява нормалният обем на кръвта например?

Нормалното количество кръв се възстановява напълно за 24 часа от самия организъм. Еритроцитите, които „дремят“, излизат от депата в черния дроб и слезката щом намалее малко кръвта и се включват в кръвния ток.

Някои от хората имат ирационални страхове – да не получат анемия или пък нещо друго вследствие на кръводаряването...

Не може да се случи анемия, защото се изследва ориентировъчно хемоглобинът на всички дарители. Ако нивото му е по-ниско от 125 за жените и 135 за мъжете, изобщо няма да се вземе кръв. Така че няма опасност пациентът да изпадне в анемия. Просто е невъзможно. Друго, което е важно да знаят потенциалните дарители е, че не можеш да се заразиш от трансмисивни инфекции при кръводаряване, защото системите, с които се взема кръв, са еднократни.

Има ли заболявания, които са противопоказание за кръводаряване?

Има. Затова се попълва въпросник преди да се дари кръв. В него са упоменати всички заболявания, при които не може да се дари кръв. Това се случва преди да започне кръводаряването, така че е изключено човек с противопоказание да стане дарител.

Значи дарителите преминават през филтър, който изключва всякакви рискове свързани с кръвта им?

Да, има въпросник, който се попълва. Изследва се хемоглобин, има преглед от лекар, който преценява дали доброволецът може да дари кръв. Контролът е много сериозен. Не се взема кръв, просто защото трябва. Освен това дарители могат да бъдат пълнолетни граждани от 18 до 65-годишна възраст.

Кои са най-търсените кръвни групи?

Всички отрицателни групи са редки. Лошото е, че понякога има дефицит и на положителните. На практика всички групи са ценни. В момента има затруднение с А +, група която е най-често срещана в българската популация.

Защо е дефицитна?

Дарители няма или са по-малко, а пациентите, които се нуждаят от тази кръвна група, са повече. Това са динамични показатели.

За черен пазар на кръвта говори ли Ви се?

Има пазар, защото има хора, които по някаква причина не могат да дарят кръв, а болниците искат пациентът да има кръводарители. Така понякога роднините се принуждават да плащат, за да отиде някой да дари и да има бележка. Това с бележките много сме го говорили и според мен е проблем.

Какви бележки имате предвид?

Това са бележки, в които пише кой човек за кого от пациентите дарява, от коя болница. Когато дойде искане при нас от съответната клиника, тази бележка отива към НЦТХ и в повечето случаи, пациентът получава кръв.

Пречат или помагат социалните мрежи на дарителските акции?

И пречат, и помагат. Пречат, когато излизат несериозни и неясни съобщения. Разбирам, че всеки в подобна ситуация е притеснен и иска да спаси близкия си, но понякога са наистина доста несериозни нещата, които се публикуват. От друга страна, помагат, защото от социалните мрежи могат да отидат 20-30 дарители за някого. Може би хората, които публикуват апели в социалните мрежи, трябва да се поинтересуват какво точно трябва да бъде съобщено.

Кампанията за безвъзмездно кръводаряване на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ продължава до края на седмицата. Всички желаещи, които искат да помогнат на болницата, могат да дарят кръв в Националния център по трансфузионна хематология в София на адрес ул. "Братя Миладинови" №112 в работното време на центъра от понеделник до петък между 08:00 и 18:00 часа с прекъсване между 12:00 и 13:00 часа и през този уикенд от 9.00 до 15.30 ч.

Д-р Евгения Шурлиева завършва медицина в Медицински университет, гр. София през 1990 г. През 1995 г. придобива специалност "Трансфузионна хематология". През 2018 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“. От 2019 г. притежава сертификат „Good Clinical Practice for Investigators in Bulgaria”, а през 2021 г. провежда курс за професионална квалификация: „Здравен мениджмънт”. Д-р Шурлиева взима участие в редица специализирани обучения и научни конференции в страната и чужбина, сред които - 8-th Haemophilia Academy, Будапеща, Унгария през 2019 г.; научна конференция на Центъра по трансфузионна хематология – Белград, Сърбия, 2008 г.; Европейското училище по трансфузионна медицина – Парма, Италия, 2007 г.; XXVII Congress of International Society on Thrombosis and Haemostasis, Мелбърн, Австралия, 2019 г.; конгрес на Американската асоциация на кръвните банки – Маями, САЩ, 2006 г. и др. От 1991 г. д-р Евгения Шурлиева е част от екипа на Лабораторията по трансфузионна хематология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, а от 2018 г. и неин началник. Членува в Научното дружество по трансфузионна хематология (НДТХ), Българската асоциация по трансфузионна хематология ( БАТМ), Българското дружество по спешна медицина (БДСМ), Българска асоциация по алтернативи в трансфузиологията (БAATA) и др. Владее руски и английски език.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови