Д-р Дениз Бакалов: Болестта на Хашимото е ''хамелеон''. Може да има различни прояви

Тиреоидит на Хашимото е заболяване "хамелеон", което може да протича с различна клинична картина, казва д-р Дениз Бакалов от Клиниката по ендокринология на УМБАЛ "Александровска". Среща се при 7,5% от населението и най-често засяга жените. Може дълго време да се "крие" и да установим присъствието му при поява на симптоми, когато вече е в напреднала фаза. Какви са тези симптоми, какви усложнения може да предизвика автоимунното заболяване и кое е здравословното поведение обяснява ендокринологът д-р Бакалов.

Каква е честотата на болестта на Хашимото, д-р Бакалов? Често чувам репликата „Хашимото? Няма страшно, всяка втора жена е това заболяване“?

Тиреоидитът на Хашимото е заболяване, което е глобално разпространено и честота му зависи от съответния регион, начина на живот на местното население, степента на икономическо развитие и допълнително раса и пол. В края на 2022 година бе публикувано проучване, в което са обобщени данните за над 22 милиона участници от цял свят и заключението е 7,5% обща честота на заболяването. Интересно е разпределението в зависимост от стандарта на живот в различните страни:

- 11,4% за страни с нисък и среден жизнен стандарт;

- 5,6% за страни със средни доходи на населението;

- 8,4% за държавите с висок жизнен стандарт.

Има разлика и при разпределението по пол - за жените общата честота се докладва около 17 %, а за мъжете - около 6% т.е. четири пъти по висок риск жените да развият автоимунен тиреодит. Статистиката за Северна Америка например е съотношение жени:мъже - 8-9:1.

Какви са причините толкова жени да са с това заболяване?

До момента няма идентифицирана единствена и ясна причина за развитието на тиреоидита на Хашимото, но основните фактори са:

 - хормонални фактори - жените имат по-високо ниво на естроген и променливи нива на хормоните през живота си, като в периода на менопауза тези нива спадат.

- генетика - при някои фамилии има генетична предразположеност за тиреоидит на Хашимото, която се наследява. Жените имат по-висока вероятност да наследят тази предразположеност от родителите си.

- имунна система - жените имат по-активна имунна система от мъжете, което може да доведе до повече случаи на автоимунни заболявания.

- околна среда - жените са по-податливи на въздействие от фактори на околната среда, което може да допринесе за развитието на тиреоидит на Хашимото. Например излагането на химикали и други токсини може да повлияе на функционирането на щитовидната жлеза.

Колко опасна е и какви усложнения може да предизвика болестта на Хашимото?

Тиреоидитът на Хашимото в класическия си вариант е описан преди повече от един век и са натрупани достатъчно информация и опит за това автоимунно заболяване. Както много колеги казват автоимунния тиреоидит може да се нарече "хамелеон", защото може да протича с различна клинична картина. В най-честата си форма заболяването води до намален функционален капацитет на жлезата да произвежда хормони и се развива хипотиреоидизъм.

По- рядко има форми на Хашимото тиреоидита с тиреотоксично състояние, което се нарича хашитоксикоза т.е. при тези случаи клиничната картина е с хиперфункция на жлезата. Има малка група, при която се наблюдават повишени нива на автоантителата спрямо щитовидната жлеза, но хормоните остават за дълъг период от време нормални - това са т.нар. еутиреоидни форми на Хашимото.

Усложненията, които биха се развили, зависят от степента на увреда на функцията на жлезата и продължителността на заболяването. Например при тиреотоксичните форми може да се засегнат очите и сърдечносъдовата система. При други случаи е възможно нарушение в половата функция и затруднения при забременяване. Всеки случай е редно да бъде разглеждан индивидуално.

Често пациентите казват, че не са имали симптоми, които да ги ориентират за подобен проблем, за да потърсят консултация с ендокринолог. И все пак какво може да ни подскаже, че нещо с щитовидната жлеза не е наред?

Да, наистина, често заболяването може да започне и да протича безсимптомно. На първо място бих препоръчал на всички, които имат във фамилията си хора с автоимунен тиреоидит, да си направят профилактични изследвания и консултация. Общите симптоми зависят от функцията на жлезата. При хипофункция най-често оплакванията са свързани с лесна умора и отпадналост, суха кожа, косопад, може да се появи оточност по лицето и тялото, поява на тенденция за забавен пулс и нестабилно артериално налягане.

При жените настъпват нарушения в менструалния цикъл - закъснение, прескачане или отсъствие на менструално кървене при тежките случаи. Понякога, но не при всички, води до повишаване на теглото поради задръжка на течности, но широко разпространеното мнение, че тиреоидита на Хашимото води до затлъстяване и свръхтегло не е напълно вярно.

При хиперфункция на жлезата симптомите са на обратния полюс - редукция на тегло, сърцебиене и ускорен пулс, повишено изпотяване, мускулна слабост, може да се появи изпъкване на очите и да се припокрива с другото автоимунно заболяване на щитовидната жлеза – Базедовата болест. При проява на някаква симптоматика, трябва да се проведе консултация с личния лекар с първични изследвания и след това евентуално консултация със специалист ендокринолог.

А какво значение има кога е настъпила менопаузата при жената за диагностиката на заболяването?

Периода на менопаузата е време, в което често се отключват автоимунни заболявания, вероятно свързани със спадането на нивата на женските полови хормони. Често перименопаузалните оплаквания може да се припокриват с тези за заболяване на щитовидната жлеза, но подхода за двете състояния е коренно различен. Освен това от това кога е настъпила менопаузата - рано или около очакваното време - се ориентираме дали има риск за друго често заболяване - остеопорозата.

Колко често става дума за фамилна обремененост?

Фамилната обремененост е важен фактор при диагностиката и лечението на автоимунните заболявания. При автоимунния тиреодит вероятността от развитие на заболяването зависи от това кой родител е носител (майка или баща) или по-далечни роднини. Различни данни се публикуват за вероятността за заболяване. Ако например майката е с тиреоидит на Хашимото, рискът в сравнение с останалата популация е от 4 до 10 пъти по-висок.

Каква е ролята на вредните навици – тютюнопушене, алкохол, неправилна диета като рисков фактор?

Поради факта, че за тиреоидита на Хашимото няма напълно доказани причинители е трудно с категоричност да се каже кое е вредно. Тютюнопушенето като източник на множество токсични молекули е с доказана причинно-следствена връзка за развитие на тиреоид-асоциирана офталмопатия (засягане на очите) при хора с автоимунна болест на щитовидната жлеза.

Колкото и парадоксално да звучи ексцесивния прием на йод и йод съдържащи продукти може да отключи автоимунен тиреодит. Радиационното замърсяване и особено с изотопи, които засягат щитовидната жлеза, също е рисков фактор. Различни химикали, пестициди биха могли да отключат автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Не на последно място са вирусните инфекции - през предходните години видяхме много случаи на отключен автоимунен тиреодит след COVID инфекция.

Жените, които са имали инвитро процедури, в рискова група ли са?

При тези жени може да се стигне до нарушение на функцията на жлезата, ако имат фамилна обремененост за автоимунно заболяване на щитовидната жлеза и са били използвани на високи дози женски полови хормони по време на инвитро процедурата. В центровете за репродуктивно здраве са отлично запознати с този проблем и проследяват рисковите жени с периодични изследвания.

Твърди се, че често Хашимотото се комбинира с други заболявания. Какви са те?

Комбинира се с други автоимунни заболявания, като може да ги разделим на ендокринни и неендокринни. Съществува група заболявания наречени полигландуларни автоимунни ендокринни заболявания, което включва съчетано протичане на автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, автоимунен диабет (тип1), преждевременно отпадане на яйчникова функция поради автоимунно засягане на яйчници, първична надбъбречна недостатъчност (болест на Адисон), хипопаратиреоидизъм. В каква последователност ще се развият, дали ще се развият тези болести и с каква степен на тежест ще протичат е много индивидуално и не може да се прогнозира.

Кога се налага да бъде направена биопсия и с каква цел се прави тя?

Биопсията на щитовидната жлеза е стандартна диагностична процедура, която е необходима за уточняване на клетъчния състав на огнищни и дифузни промени в щитовидната жлеза. Има въведени критерии, по които ехографските промени в щитовидната жлеза се оценяват и в зависимост от това се преценява дали една жлеза е за биопсия или за проследяване. Целта е да се диференцират пациентите показани за радикално (оперативно) лечение и за консервативно лечение и проследяване.

Може ли промяна в начина на живот да подобри показателите на пациентката с Хашимото или при всички случаи се налага лечение?

Във всички случаи водене на здравословен начин на живот се препоръчва за всички хора, независимо дали имат или не заболяване на щитовидната жлеза. На този етап няма абсолютно задължителни препоръки за спазване на определен режим при тиреоидита на Хашимото. Поради факта, че генетични и външни фактори определят развитието на заболяването, а ние диагностицираме последиците, промяната в начина на живот би имала минимално влияние върху показателите. Лечение се налага в случаите с променени нива на хормоните с цел тяхното контролиране и постигане на прицелни нива.

Какво медикаментозно лечение се изисква и кога се налага отстраняване на жлезата или на възел от нея?

Съществуват критерии на ЕТА (Европейската тиреоидна асоциация) и АТА (Американска тиреоидна асоциация), които се използват при оценката на заболяванията на щитовидната жлеза – оперативно или медикаментозно лечение. Ендокринолозите се ръководят от тези критерии, за да преценят какво да бъде лечението на конкретния пациент. Например когато има данни за злокачественост пациентите са показани за оперативно лечение.

Излекуване има ли, или е необходима поддържаща терапия?

За съжаление, автоимунните болести на щитовидната жлеза могат да бъдат контролирани и да имат периоди на временна или трайна ремисия, но думата „пълно излекуване“ в медицински смисъл по-скоро не може да се използва при тях. Говорим за контролиране и проследяване на заболяването.

Ако трябва да завършим с профилактиката – кога трябва да се следи една жена?

Първо автоимунното заболяване на щитовидната жлеза трябва да се докаже по въведените критерии за диагноза, а след това обичайно проследяването и минимум два пъти в годината, но подходът трябва да е индивидуален.

А ако има фамилна обремененост?

Препоръчваме профилактични прегледи на децата на родители с автоимунни заболявания да се проведат след завършване на пубертета или ако има някакво изоставане в растежа, развитието, половото развитие или ако се планира бременност.

Д-р Дениз Бакалов завършва Медицински университет Варна през 1996 г. След своето дипломиране започва работа като ординатор във Вътрешно отделение на МБАЛ Исперих, където работи 2 години. От 1998 г. до 2002 г. е клиничен ординатор по вътрешни болести към Катедра по Вътрешни болести на Медицински университет София. От 2002 г. д-р Бакалов е ординатор в Клиника по ендокринология на УМБАЛ Александровска София, а от 2011 г. до момента е главен административен лекар в същата клиника. От 2008 г. е и асистент към Катедра Вътрешни болести към Медицински университет София. Има специалности по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната. 

Член е на Български лекарски съюз, Българско дружество по ендокринология, Европейска асоциация за изучаване на диабета (EASD), Международна фондация за остеопороза (IOF), Американска диабетна асоциация (ADA), Специализирания съвет по реклама и Комисия по имунологични лекарствени средства към ИАЛ.

Д-р Бакалов е избиран в класациите "Най-добрите лекари в България" и “Лекарите, на които българите вярват”.
Има участия в многобройни национални и международни конгреси и семинари по специалността.

Следете новините ни в GoogleNews