Д-р Александър Симидчиев: Парите в здравеопазването ще стигнат, ако не плащаме корупционен данък

Има два вида мотивация – позитивната с морковчето и негативната с пръчката. Ако в средата на поле удариш с пръчка едно магаре, то ще тръгне в някаква посока, но не може да предвидиш в каква. Пръчката не дава посока, дава скорост. Морковът винаги дава посока, но ако магарето не е гладно, няма да тръгне и губим скоростта. Ние трябва да изграждаме нашите системи с морковче за посока и с пръчка за скорост. За съжаление, в нашето законодателство основно се разчита на пръчката.

Така би могло да изглежда обяснението за неефективното законодателство в сферата на здравеопазването. Примерът е от д-р Александър Симидчиев, кандидат за народен представител от коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България" в 25 МИР София. Той има категоричен отговор и на въпроса "Достатъчно ли са парите за здраве?", станал особено актуален напоследък след призивите на Българския лекарски съюз за 25% увеличение на финансирането на всички медицински дейности в условията на удължителен бюджет и неясен хоризонт за приемането на редовен. - Парите са достатъчно, ако не се плаща корупционен данък.

Д-р Симидчиев е народен представител във вече седем парламента "сместени" в четири години, колкото е нормалният мандат на едно Народно събрание. По думите му за тези 7 парламента повечето от позитивните събития в здравеопазването са останали на теория.

На теория има няколко неща, които се случиха – приемането на Националната здравна стратегия 2030, която за мен беше голям успех, но на теория остана в нечие чекмедже. Попитах може ли преди приемане на бюджета да се отчете изпълнението ѝ до момента – не получих смислен отговор от Министерството на здравеопазването към онзи момент. Напредък е, че тази година ще започнат скрининговите програми за рак на маточната шийка и рака на дебелото черво. Те бяха подготвени от няколко правителства, но и при тях има проблеми. Политическата нестабилност не помага. За да се изгради нещо устойчиво са необходими минимум 5, дори 10 години. Не може да се покаже бърз резултат. Нужни са устойчиви усилия и всички да гледаме в една посока, казва д-р Симидчиев.

Парите за здраве

НЗОК е вид банка с 5,5 млрд. евро гарантиран бюджет, но част от парите стават неефективни, защото започваме да купуваме скенери и апарати за ЯМР. В България сме на първо място по такива апарати на глава от населението, почти никой от тях не работи от тях на 3 смени. Вярно е, че достъпът до тях е труден, но той е труден по административни причини, тъй като за да получиш достъп трябва да минеш през иглени уши. А иглените уши са измислени, за да се насочи потокът пациенти към по-големите икономически субекти в сектора, обяснява кандидат-депутатът.

Според него някои от "течовете" в системата могат много бързо могат да бъдат спрени.

Единият начин е да бъдат третирани субектите, които получават пари от НЗОК по един и същ начин. Държавните болници са задължени да правят обществени поръчки, а частните не са. Това е дискриминация, защото всички те ползват държавен ресурс, но за едните има правила, а за другите недотам. Това може да се направи с 2 гласувания в парламента и да стане закон до 3 дни с излизането му в "Държавен вестник". Друг теч са фалшивите хоспитализации. Хората, които имат процедури в болници, може да получават нотификации (известия) за това. Има специална апликация "еЗдраве", може да се случва и по вайбър или с есемес. Важно е да се уведомяват хората като при банките, изисква се само малко технологично време. Няма рискове за данните на хората. Просто се получава едно съобщение "Вие бяхте хоспитализирани за това и това състояние и за вашето лечение са изразходвани толкова средства", коментира д-р Симидчиев.

Здравната карта и болниците

Национална здравна карта определя къде да има болници, колко ресурси изискват, как да се организира спешната помощ, как да се създаде мрежа, за да има равностоен достъп до здравна грижа във всяко кътче на страната. Големият проблем е несъответствието на услугите на нуждите на хората. Това се управлява чрез финансирането. България е застаряваща, възрастното население има своите медицински специфики, но по брой на леглата за гериатрична грижа сме на дъното на ЕС - най-много възрастни и най-малко легла за техните нужди. В момента болничните легла се организират около добре платени клинични пътеки. Клиничната пътека е инструмент за поддържане на качество, не е механизъм на финансиране. Когато един инструмент за качество се превърне в инструмент за финансиране, резултатите стават не толкова оптимални, казва Александър Симидчиев.

Как здравеопазването да обслужва действителните нужди на хората, лесно изпълними ли са исканията на младите медици, защо е необходимо да се анализират данните в НЗИС и защо парите за здраве у нас са измерими с тези в Гърция и Израел, но продължителността на живот в България и по-ниска чуйте от разговора във видеото.

Избори 2026

Платена публикация

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Следете новините ни в GoogleNews