Частните болници: Законът за обществените поръчки е вреден

Законът за обществените поръчки е несъвместим, дори вреден за частните болници, твърдят в отворено писмо от Българската болнична асоциация (ББА). Писмото е адресирано до Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Европейския парламент, Европейската комисия и до народните представители.

Реакцията на асоциацията, в която членуват предимно частни лечебни заведения, бе провокирана от решението на ЕК да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС заради неправилно въвеждане на европейските правила за обществените поръчки.

От ББА изтъкват, че според трайната практика на СЕС, за да бъде даден субект публичноправна организация, той не трябва да действа в условията на пазарна икономика, но у нас частните лечебни заведения функционират като търговски дружества, които поемат пълен финансов риск; формират резултат, съответно загуба в зависимост от собствената си дейност; получават средства от НЗОК като насрещно заплащане за извършени услуги, а не като форма на бюджетна издръжка; имат множество източници на приходи, а не единствен публичен ресурс.

Какви са другите аргументи

В Решение №5915/2022 г. Върховният административен съд приема, че частните болници не се издържат от държавата, а предоставят услуги на търговски принцип, поради което тяхната дейност е пазарна и не носи белезите на нужди от общ интерес без промишлен или търговски характер.

Прилагането на ЗОП към частни болници би довело до редица практически и системни проблеми, несъвместими с естеството им на пазарни оператори:

- забавяне и блокиране на снабдяването с медикаменти и медицински изделия. Обществените поръчки неизбежно пораждат обжалвания, спиране на процедури и месеци забавяне. За болница, която носи пазарен риск, това означава наказание за своевременното осигуряване на лечение. За пациента – това означава закъсняваща терапия, липса на изделия и потенциално опасни клинични последици.

- несъразмерни тежести за субекти, които не получават бюджетно финансиране; Частните лечебни заведения не получават авансови средства от НЗОК. Те трябва да финансират текущата си дейност със собствени средства. ЗОП изисква предварително планиране, резерви и време – ресурси, които нито държавата компенсира, нито директивата предвижда.

- конституционен и системен проблем – намеса в свободната стопанска инициатива. Задължаването на търговски дружества да следват процедури, предназначени за публични институции, противоречи на принципите на пазарната икономика и води до ограничаване на възможността им да осигурят качествена услуга.

Какво предлагат

Ако държавата настоява за необходимо да въведе допълнителни гаранции за прозрачност, без да се изкривява правната рамка, това следва да стане чрез пропорционални механизми, каквито са: централизиран търг на МЗ за медицински изделия (доказано работещ механизъм при лекарствата); изискване за минимум три съпоставими оферти, публично оповестени.

Темата за липсата на търгове и високите цени, на които частните болници "пазаруват" лекарства, реимбурсирани от НЗОК, придоби актуалност след журналистическо разследване, което показа разлики от 28 пъти разлика в цената на едно и също лекарство от един и същ производител, отчетено за един и същ период от болниците у нас. През 2024 г. Министерството на финансите изчисли, че загубата на публични средства възлиза на 100 млн. лв. годишно.

Следете новините ни в GoogleNews