Близо 2 млн. лв. са инвестирани в Национален скринингов регистър, който не съществува, съобщи депутатът от "Демократична България" д-р Александър Симидчиев по време на парламентарния контрол.

Той попита министъра на здравеопазването проф. Асена Сербезова "дали все пак съществува такъв сайт и какви са функциите му". По думите на Сербезова този регистър трябва да се води от Националния център по обществено здраве и анализи и е сред базите данни, които предстои "да се осъвременят, надградят и да се влеят в Националната здравно-информационна система (НЗИС)".

Подобен е проблемът и с Националния раков регистър, който не се обновява от години. След запитване от д-р Симидчиев, здравният министър съобщи, че той е изграден на остаряла платформа, която предполага ръчно въвеждане на данни и също се нуждае от осъвременяване, включително и от добавяне на нови параметри за наблюдение и контрол.

Този регистър също е включен за интегриране към НЗИС. В момента се обсъждат нотификациите за достъп до базата данни, уточни Сербезова. В отговор д-р Симидчиев призова раковият регистър да бъде обновен приоритетно, тъй като от това зависи участието на онкомедицината ни в международни проекти.

По време на парламентарния контрол беше коментиран и дефицитът на кадри в системата.

Недостатъчният брой медицински сестри е основен проблем в човешките ресурси в системата на здравеопазването, каза министър Сербезова след питане от д-р Джевдет Чакъров, депутат от ДПС.

По думите ѝ проблемът се задълбочава и заради това, че през последните 20 години се утвърждават повече места за специалност "Медицина" отколкото за медицински сестри.

Трябва да се помисли върху въпросите за свръхнатоварването на медицинските сестри, както и за въвеждане на задължителни критерии в болниците за съотношенията лекари – медицински сестри, медицински сестри – болнични легла, медицински сестри – пациенти. Общите грижи биха могли да се извършват от болногледачи и това би помогнало в работата на медицинските сестри, посочи министърката.

По думите ѝ с нормативни промени е оптимизиран процесът за определяне на местата за специализация, финансирани от държавата и те вече се утвърждават два пъти в годината. Сербезова представи и конкретни данни:

По информация от 2021 г. за нуждите в областта на Спешната медицина са необходими 205 лекари, а специализантите са 50; нужни са 65 инфекционисти, а специализантите са 24; нужните лекари по вътрешни болести са 123, а специализантите са 41; по трансфузионна хематология са нужни 32-ма, а специализират 28; за съдебна медицина са необходими 25, а специализират 12; за обща и клинична патология са нужни 42, а специализират 40; за педиатрия са необходими 166, специализират 172-ма.