Българинът живее по-дълго, но не става по-здрав

Представители на политическите сили участваха във форума на платформата Powers Summit на 20 декември за диалог между властта, бизнес лидерите, науката и гражданския сектор. В панела „Скритите пандемии – превенция и намаляване на вредата“ експерти и представителни на браншови организации поискаха подкрепа от държавата и изразиха своята готовност да съдействат в изпълнение на стратегии за намаляване на предотвратимата смъртност у нас и за преодоляването на тежестта от рисковите фактори. 

Водещ на панела бе доц. Милена Георгиева, един от авторите на доклада „не?ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“, изготвен по-рано по инициатива на организацията ПанЕвропа. 

Документът бе представен на на форума Powers Summit за диалог между властта, бизнес лидерите, науката и гражданския сектор.

Снимка: PanEuropa

През октомври анонсирахме доклад на научен екип от експерти, които да проучат здравния статус на българите. Екипът ни установи, че имаме много сериозен проблем – живеем по-дълго, но не сме по-здрави, коментира доц. Милена Георгиева.

По думите ѝ резултатите показват пагубния ефект от рисковите фактори или скритите (не?)Победими пандемии, както е озаглавен и документът. Статистиката показва, че българите умират най-често от исхемична болест на сърцето, инсулт, хипертонична болест, хронична обструктивна белодробна болест, рак на трахеята, бронхите, белия дроб, рак на дебелото черво и ректума. Незаразните болести са причина за над 95% от всички смъртни случаи и по този показател страната ни отново е в челните позиции на черната здравна статистика на СЗО. Според експертите това кореспондира с вредните навици на населението.

Какви са данните за най-разпространените рискови фактори

Затлъстяването в България се превръща в сериозен, хроничен проблем . По скалата на Световната федерация по затлъстяване от 1 до 10, у нас се отчита стойност 8. Проблемът засяга предимно възрастните хора над 65 години, където наднорменото тегло е проблем за 53% от мъжете и 48% от жените. Авторите на доклада отчитат много ниска консумация на плодове и зеленчуци, за сметка на пакетирани храни с високо съдържание на сол, захар, наситени мастни киселини.

Снимка: Shutterstock

„Близо 60% от децата в ранна училищна възраст имат наднормено тегло. Над 250 заболявания съпътстват затлъстяването сред тях са диабет тип 2, рак, сънна апнея“, посочи доц. Теодора Дърленска, специалист по хранене и диететика, един от участниците в панела. Според нея е необходим работещ национален план за превенция и борба със затлъстяването, както и то да влезе в списъка с финансирани от НЗОК болести.

Снимка: Shutterstock

Българите са в първата десетка в света по консумация на алкохол, ако се вземе предвид и домашният алкохол се нареждаме на 6 място в класацията. На глава от населението над 15-годишна възраст се падат 13 литра етанол (спирт) годишно. Ако се вземе предвид, че въздържателите у нас са 30% от възрастното население, цифрата става още по-респектираща – 19 литра чист алкохол годишна консумация, а конкретно при мъжете това възлиза на 26 литра етанол за година, което се равнява на около 200 бутилки вино. Това определя и първите места на България по преждевременна смъртност от последствията от злоупотребата с алкохол - цироза, онкозаболявания, пътно-транспортни произшествия, коментира проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация.

По думите му обезсърчаващо е мястото на страната ни и по брой пушачи на глава от населението. България е сред „шампионите“ на Европа, преди нас е само Гърция.

В дискусията взеха участие и представители на бизнеса в някои от цитираните сектори.

Снимка: Powers Summit

„Не може алкохолът да стои в хладилника до киселото мляко“ – обучителните програми за родители

"Бизнесът има работещи програми, но държавата не проявява интерес към тях", посочи Ралица Скорчева, представител на бизнес асоциацията на алкохолната индустрия у нас.

Ние призоваваме за отговорна консумация, но нацията ни не е информирана. Работим с подрастващи, провеждаме родителски срещи в началния курс. Оказва се, че децата в 4 клас вече са опитвали алкохол, който стои до киселото мляко в хладилника. Работим в партньорство с МОН, МВР и психолози, които преподават в обучителни модули, но всички програми за подрастващи остават невидими и само наше усилие“, подчерта г-жа Скорчева, която призова властта да подкрепи инициативите им и попита как се разходват средствата, които държавата събира от акциза върху алкохола. „Това са 32 милиона лева годишно", уточни тя.

"Употребата на тютюн и никотин може да бъде по-малко вредна и да не застрашава здравето на околните“

38% от българите над 15 години са пушачи на цигари, 29% пушат ежедневно, показват данните в доклада на ПанЕвропа. Според Радослав Иванов – председател на Асоциацията на вносителите и търговците на електронни цигари, щетите могат да се ограничат с употребата на по-съвременни продукти, които не произвеждат дим.

Вейп устройствата не са безвредни, но са по-добрата алтернатива на тютюнопушенето, тъй като никотинът е на много по-ниски нива и отсъстват вредните вещества от цигарения дим. Този вид устройства предпазва околните от пасивно пушене. Нужно е обаче да има по-строг контрол върху изделията, които се предлагат на пазара, тъй като има нелегален внос. Трябва и да се ограничи възможността 10-12-годишните да имат достъп до електронни цигари, подчерта Иванов.

Според авторите на доклада „скритите пандемии“ са победими, ако има ясно адресирани цели и стратегии за преодоляването им и за редуциране на вредата от тях. Необходимите стъпки са посочени в документа, властта трябва да ги чуе, подчертават те. Ето какво споделиха някои от тях пред OFFNews.

Доц. Милена Георгиева: Скритите пандемии са бумеранг, който ще ни нокаутира, ако не се вземат спешни мерки

Снимка: Powers Summit

Доц. Георгиева, кое е новото в доклада „(не?)Победими пандемии“?

Това е единственият доклад, който казва „да тези рискови фактори са взаимно обусловени и са много сериозен риск за здравето на българите“. Освен че разглежда ситуацията в България, той я сравнява с Европа, с целия свят, с данните на СЗО, което е много важен урок за това къде се намираме. Опитваме се да премахнем обезкуражаващото усещане, защото сме заложили много ясни стратегии, които са изпълними. Ако те влязат в една национална стратегия, и тя се изпълнява правилно, развитието в положителна посока е гарантирано. Някои от тези мерки работят в чужбина и то много добре. Искаме да въведем и такива, които работят в нашата географска ширина. Докладът съдържа много добро описание на доста лесни стратегии за намаляване на риска от тези фактори. Най-хубавата част е, че не е императивен и не казва „не правете това“. Той по-скоро съветва, идентифицира проблемите и казва „имате начин да намалите риска за здравето“.

Изненада ли Ви нещо в констатациите на доклада? Ясно е например, че по отношение на алкохола имаме традиции.

Имаме, разбира се, затова не казваме „спрете и не го правете“. Ние казваме: „Бъдете информирани какво консумирате, как го консумирате и какво количество. Бъдете информирани и знайте, посягайки към определен продукт или напитка, какво съдържат те – четете съдържанието, информирайте се.“

Като експерт в сферата на генетиката, епигенетиката и биологията на стареенето съм наясно, че всички избори, които правим сега, са наследственост, която предаваме на поколението си. Храненето, алкохола, тютюнопушенето, дигиталните зависимости - те предопределят здравето на нашите бъдещи деца. Когнитивното развитие, емоционалното развитие – всичко това е в нашите ръце, а ние не го осъзнаваме.

Все пак изненадаха ли Ви някои факти от изследването?

Изненада ме класацията на България. Предвид факта, че се намираме в прекрасна географска ширина, със страхотен климат, с всички дадености на това да се храним здравословно, да живеем здравословно, да се движим, ние се намираме на много високи позиции по рискови фактори. Вижте къде сме по показателя тютюнопушене – пред нас е само Гърция. Смъртността от незаразни хронични заболявания е много висока. Скалата за изчисление на затлъстяването в световен мащаб е до 10, у нас стойността е 8. Това означава, че проблемът е много сериозен и нараства с неимоверни темпове. Това е бумеранг, който ще ни нокаутира, ако не се вземат спешни мерки.

Вие предлагате и стратегии за преодоляване на ефекта от всеки анализиран рисков фактор. Кои са полезните действия?

Една от стратегиите, които искаме да се развият, е да се припознае и да се класифицира като заболяване затлъстяването, да не го приемаме като даденост – „то е в моите гени“. Това не е наука, не е истинска реалност, а извинения, които си намираме. Т. е. нужно е разпознаване на този рисков фактор, вземане на мерки за здравословно хранене. Такива съществуват и извинение от типа – „много е трудно да бъдеш здравословен и да си приготвяш здравословна храна“, абсолютно не е вярно. За 20 минути може да се приготви и нездравословна, и здравословна храна. Въпросът е да имаме желание да го направим. Нужно е да познаваме тялото си и неговите сигнали; да имаме стратегии за движение, за образование сред децата. Те трябва да разберат, че седенето пред компютрите и таблетите не е ок. Има много начини, които са лесно постижими, просто е въпрос на устойчивост, търпение и упоритост.

Как да се въздейства при тази липса на приемственост и нестабилността у политическата класа?

Да, има нестабилност, но политиците трябва да разберат, че ако не се започне сега с тези стратегии, скоро няма да има държава и здрав народ, който да бъде управляван и на когото да бъде налагана една или друга политика. Така че е нужна много активна комуникация на тези рискови фактори, много активна комуникация на стратегиите, които предлагаме, по всички канали на властта, на социалните медии, това е много сериозна стъпка към осъзнаване на риска за здравето. Когато човек го осъзнае, мерките ще дойдат сами. Имаме стратегии за борба със затлъстяването, но трябва да бъдат образовани подрастващите. Трябва да има много голяма прозрачност върху средствата от акциза върху алкохола и тютюневите изделия. Къде отиват тези десетки милиони? В какво се инвестират? Имаме ли научно-изследователски центрове, които да идентифицират тези рискове? Правят ли се научни изследвания? С генетичната основа на българите? Как българския генофонд реагира на тези рискови фактори? Това са фундаментални познания, които са задължителни.

Нужни ли са законодателни промени?

Това трябва да разпознаят политиците. Ако наистина е важно да се борим със затлъстяването, то трябва да бъде разпознато като заболяване. Необходимите стъпки да бъдат направени и на местно ниво. Не трябва да приемаме само международните класификации на заболяванията, а да погледнем в нашия генофонд, в начина на живот на българина, за да преценим наистина ли това е заболяване при българите и ако да, нека го класифицираме, нека минем по протоколи, които да бъдат финансирани от НЗОК.

Проф. Георги Момеков: Образоването на младите е ключ към успеха и търсенето на алтернативи

Снимка: Powers Summit

Проф. Момеков, кое най-много Ви впечатли от данните за вредните навици на българите?

Тревожно е, че специално при алкохола, има тренд да се повишава консумацията. Не е с огромна скорост, но от 11 литра, за по-малко от десетилетие, минаваме на над 13 литра чист спирт (етанол). Реално тези количества не се изпиват от всички българи, защото имаме около 30% от над 15-годишните, които са въздържатели. Мъжете например, които пият, изпиват около 26 литра чист алкохол. Това е катастрофално много. Има и някакви опити да се изчисли добавеното количество от домашния алкохол, но според мен всички сметки там са грешни. Ние може би сме на още по-високо място от официалната статистика. Това е част от етнографската ни особеност. Лошото е, че ние сме спрели да играем народни танци, но продължаваме да пием. Баба ми е от село Церово, Пазарджишко, винарски край, по нейните думи те са гледали с лошо око на всички, които пият ракия. Произвеждали са ракия, вино са пиели дори децата, но не са консумирали ракия по начина, по който това се прави в момента. Тези тенденции са плашещи, защото е ясно, че хора, които пият и пушат, не могат да са адекватни и на работното си място, особено когато нещата преминат към зависимости и към свързаните с тях хронични заболявания.

В район като нашия, в който пиенето е ритуал, коя е полезната стратегия?

Хедонизмът е присъщ на човешките същества. Мисля, че когато младите хора започнат повече да спортуват, да се занимават с култура, да пеят, да рисуват или каквото им е кеф, това със сигурност ще намали необходимостта да си доставят илюзорно удоволствие. Ако намерим начин да сме успешни отрано и да бъдем по-релевантни личности, което българите го умеем, антикултурата, зависимостите и лошия начин на живот са много по-лесно преодолими.

Какъв е трендът при тютюнопушенето?

С пушенето просто има устойчив тренд и лошото е, че достъпът е ограничен де юре, де факто не, малки деца употребяват цигари и устройства, които би следвало да бъдат достъпни само за пълнолетни. Затова първо трябва да се работи с децата и те да получават адекватна информация какво ги чака, ако пушат. От училище да се създава негативно отношение към тютюнопушенето, базирано на добра информация. Адмирирам, че в България не се пуши в заведенията, де юре. Де факто ми е интересно защо РЗИ-тата обикалят през деня учреждения, в които никой не пуши, а не минават през нощните заведения.

Ние проследяваме кохорти от хора и знаем какво се случва, когато човек спре да пуши. Тези, които спират да пушат, след известно време намаляват рисковите си фактори. Но дори да спреш да пушиш, ти не снижаваш рисковете до тези на непушещия, защото вече си успял да увредиш белия си дроб и други органи и системи. Със сигурност редукцията на вредните фактори, които се снижават при ползването на устройства за нагряване, ще доведе до някакви ползи. Те са уместен вариант при хора, за които знаем, че няма да могат да спрат. Освен това в този случай пасивното пушене на практика изчезва. Това са данни, изнесени от производители и от регулаторните агенции.

На кого може да се разчита, за да бъдат въведени в практиката стратегиите, които вашият екип е набелязал?

Може би трябва да се работи с партии, които ще персистират, но няма да са управляващи, които ще бъдат като контрапункт на управлението. Защото има разумни хора, чийто глас може да се чуе. Ясно е, че дори пълният мандат на едно правителство е недостатъчен, за да видим резултата от тези политики. Това са политики, които даже могат да влияят негативно на електоралните нагласи. Имам чувството, че в България политиката се върти само около това какво ще стане на следващите избори. Ако в един идеалистичен свят решим, че мислим за бъдещето на нацията, тогава с един малък натиск, с мерки, които са реални, можем да видим добавена полза.

Вярвате ли в ефективността на информационните кампании?

Не съм убеден в ефективността на информационните кампании в България. Побългаряваме ги, няма нито натиск, нито приемственост, нито опит за оптимизация, когато нещо не работи. Иначе аз си мисля, че образоването на младите е ключ към успеха и търсенето на алтернативи. По време на развития социализъм, добър или лош, имаше емисари на спортните клубове, които обикаляха по училищата. Децата буквално ги "екстрадираха" и ги водеха в спортната зала. Спортуваха масово, свиреха на инструменти. Това е обвързано с много неща. Абсурдно е да видим в малки населени места какви стадиони са направени, при положение, че средната възраст там е 68 години. Не подценявам нуждата на по-възрастните да спортуват, но не е това начинът.

Ние не сме способни на кой знае какъв натиск, но няма да се откажем от каузата и ще опитваме и в бъдеще да продължаваме да комуникираме тези неща със силните на деня.

Следете новините ни в GoogleNews