Българинът вярва най-много на личния си лекар, НЗОК и МЗ са на опашката

Българските пациенти имат най-голямо доверие на личния си лекар (23%) и лекарите специалисти (22%). Институциите с най-ниско доверие са Националната здравноосигурителна каса (5%), Министерството на здравеопазването (4%) и частните застрахователи (4%).

Това показват резултатите от национално представително изследване на ТРЕНД по поръчка на Българския лекарски съюз (БЛС).

Данните бяха представени на форума „Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения", организиран от съсловната организация.

В приветствието си към форума здравният министър Михаил Околийски оцени като правилна посока граденето на политики в здравеопазването на база на обществените нагласи. По думите му дискусията е ценна, защото се базира на доказателства. Като големи предизвикателства в битността си на министър той определи достъпа до качествена медицинска помощ и профилактиката.

Според президента Илияна Йотова, почетен гост на събитието, липсва обществената дискусия за проблемите в сектора, няма добра комуникация между профеисионалните среди, пациентските организации. Здравеопазването фокусира вниманието само при инцидент и търсене на виновни, умишлено се култивира противопоставяне между медици и пациенти.

Проблем в доверието издават и резултатите от проучването на Тренд.

По рейтинг на доверие частните болници изпреварват държавните и общински лечебни заведения с 1 процент - 12% срещу 11% за вторите. Участниците в анкетата са категорични, че пакетът здравни услуги, който заплаща Здравната каса, не отговаря на реалните им потребности от здравна грижа (40% по-скоро не, 23% изобщо не отговаря).

Със сериозно единодушие (47%) запитаните смятат, че НЗОК трябва да покрива образни изследвания - ехография, мамография, ЯМР, скенер; 37% са на мнение, че трябва да има повече профилактични прегледи и изследвания. По-надолу в класацията на предпочитанията са денталните услуги, скъпите терапии, лабораторните тестове и изследвания, едва 7% посочват психичното здраве като предмет на финансиране от здравния фонд.

Проучването показва още, че допълнителното здравно застраховане все още е непопулярно за широкия кръг от хора (76%), макар 56% от запитаните да признават, че разходите за лечение са сериозна тежест за домакинството им.

Доплащането е най-солидно при закупуването на лекарства (67%), с 57% след тях се нареждат прегледите при личен лекар и специалист. Любопитно е, че доплащането за зъболекар е проблем за едва 4%, а 1% от запитаните съобщават, че са правили дарение.

Изследването показва друга негативна тенденция - пациентите не упражняват правото си за контрол с проверка на здравното си досие (87%), а 12% от тези, които го правят, са установили нарушения. Същевременно 45% определят като основен проблем на системата нерегламентираните плащания и корупционните практики, 28% смятат, че контролът върху качеството на медицинските услуги е занижен.

Лек ръст отбелязва интересът към профилактичните прегледи, които са преминали 59% от анкетираните.

Близо половината от участниците са на мнение, че продължаващото обучение трябва да бъде задължително за медиците и че то повишава доверието в тях.

Все още подаването на жалби е основен метод за контрол върху медицинската дейност (49%), 38% смятат, че провеждането на кратка анкета или оценка на място би било по-ефективно, 37% разчитат на електронното досие, 34% биха се възползвали от мобилно приложение за подаване на сигнали, други 33% биха се възползвали от онлайн платформа, 22% биха разчитали на електронна здравна карта, а едва 16% на смс верификация.

Проучването е проведено по метода "лице в лице" сред 1003 лица над 18 години.

Здравен пакет и реални нужди

Във времето за дискусия участие взеха председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов, председателят на здравната комисия в парламента проф. д-р Костадина Ангелов, зам.-председателят д-р Александър Симидчиев и народният представител от БСП-ОЛ Илиян Йончев.

Модераторът на панела д-р Иван Маджаров, зам. –председател на БЛС, предложи сравнителен анализ на представените днес данни и последното проучване по темата от 2018 година. Делът на неосигурените намалява от 9% през 2018 г. до 5% през 2026 г. Това обаче не е съпроводено с по-висока информираност – и в двете изследвания около 55% от гражданите не знаят върху какъв доход се осигуряват.

Най-съществената промяна се наблюдава в оценката на пакета услуги на НЗОК. Докато през 2018 г. има относителен баланс между положителни и отрицателни оценки, през 2026 г. негативните нагласи доминират ясно – близо две трети смятат, че пакетът не отговаря на нуждите им. Това показва нарастващо разминаване между очакванията на пациентите и реалното покритие на системата.

Паралелно с това се наблюдава значително увеличение на финансовата тежест върху гражданите. Делът на хората, които са доплащали за здравни услуги през последната година, нараства от 23% до 50%.

В коментар за пакета дейности, който се финансира от НЗОК, д-р Брънзалов отбеляза, че благодарение на технологиите медицината се развива с ускорени темпов, има иновации дори в превенцията, затова е трудно да се наваксва.

Според Костадин Ангелов  "от много говорене в последните години изгубихме посоката, защото системата не дава здраве". По думите на Александър Симидчиев създадената здравна стратегия не се ползва като база за развитие на здравни политики и това води до деформации в системата.

Той даде пример със закупените компютърни томографи, по които България е на първо място на глава от населението в ЕС, но повечето от тях не работят в пълноценен режим, защото няма екипи, които да ги обслужват.

Възможни решения за дефицитите в системата

Според проф. Ангелов определянето на стратегически болници по области с гарантиран пакет от медицински дейности би решил проблема с достъпа до здравна грижа. Дефицитът на медицински сестри може да бъде преодолян или със скъсяване срока на обучение или с въвеждането на нова професия, която да е помощно звено за специалистите по здравни грижи.

За болничната система изход е създаването на публично-частни партньорства, тъй като държавата е доказала, че не е добър мениджър. Там където болничните структури са неефективни решнеието е в тяхното оптимизарен, твърди Ангелов, който постави въпроса и за демонополишзирането на Здравната каса.

Според д-р Симидчиев демонополизация на здравния фонд ще е в ущърб на пациента. Той припомни, че потребителската такса е замразена от години и не върши работа като форма за контрол. Илиян Йончев призова за повишване на контрола, за да се овладеят течовете в системата преди да се наливат още пари в нея. 

Контролът трябва да е превантивен, а не последващ, категоричен бе шефът на Лекарския съюз д-р Николай Брънзалов, който отново постави въпроса за остойностяването на лекарския труд, проблем, който се неглижира от години.

Следете новините ни в GoogleNews