38 нови лечебни терапии чакат одобрение у нас

OFFNews Последна промяна на 06 декември 2022 в 15:02 479 0

Деян Денев

Снимка PR Play

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България

38 нови терапии и 28 нови индикации са подадени за включване в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) към 1 ноември 2022 г. Други 15 нови терапии са включени в ПЛС.

Списъкът съдържа одобрените за заплащане от НЗОК лекарствени продукти.

Сред чакащите са лекарства за лечение на множествена склероза, карцином на гърда и белия дроб, солидни тумори, В-едроклетъчен лимфом, мултиплен миелом, сърдечна недостатъчност и атеросклеротично ССЗ, спинална мускулна атрофия, хиперхолестеролемия, улцерозен колит, депресивно разстройство, псориазис и др. 

Това съобщи Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) на семинар за журналисти. Той уточни, че по-голямата част от лекарствените продукти все още са в процес на разглеждане.

Какво да очакваме в следващите 5 години

Това са терапии за заболявания на централната нервна система, в онкологията, генни и клетъчни терапии, нови имунотерапии, нови терапии за нелечими заболявания или за модифициране на заболяванията („лекуващи“ терапии за инфекциозни заболявания - терапии, способни да излекуват напълно Хепатит В и ХИВ, както и терапии, модифициращи заболяването - нови терапии за болестта на Алцхаймер), сенолитични лекарства (селективно премахват увредените „стареещи“ клетки от тялото), каза Деян Денев.

По думите му тези лекарствени продукти могат значително да подобрят прогнозата на пациентите, но в България достъпът до иновациите остава ограничен.

От разрешените за употреба в ЕС 160 нови терапии в периода 2017 – 2020 г. от началото на тази година у нас са достъпни чрез заплащане с публични средства само 49 от тях. За сравнение в Германия едва 13 не са достъпни за пациентите. Наблюдават се различия и във времето за достъп до нови терапии в различните държави в ЕС. За да получат достъп до нови лекарства, пациентите в Германия чакат около 133 дни, а в България този период е 764 дни.

Достъпът до нови терапии е ограничен и поради това, че публичните плащания за лекарства като процент от общите публични плащания за здравеопазване в България рязко намаляват от 30% през 2017 г. на 23% през 2022 г. Една от причините за това е, че фармацевтичната индустрия “субсидира” голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства, обясни директорът на ARPharM.

Фармацевтичните компании са задължени да покриват разликата между реалните нужди на пациентите и бюджета на НЗОК за лекарства. Така отстъпките и компенсациите, предоставени от фармацевтичните компании за 8 години, възлизат на 1,6 млрд. лв. Около 21% от плащанията на НЗОК за лекарства ще се компенсират от фармацевтичните компании през 2022 при 17% през 2021, смята той.

„Недостатъчният бюджет за лекарства, неконтролираното нарастване на отстъпките водят до влошаване на достъпа до лекарства и оттегляне на компании от България. Ето защо е необходимо да се въведе формула за определяне на годишния бюджет за лекарства“, каза Денев.

Според него е необходимо въвеждане на всеобхватни програми за ранно откриване на заболяванията, прецизна диагностика и съкращаване на времето за достъп до лечение, комплексна грижа от поставяне на диагнозата до края на лечебния процес, оптимизация на процеса на оценка на нови терапии (включване в реимбурсация 2 пъти годишно вместо веднъж, отпадането на списъка със заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща и въвеждане на съвместна относителна клинична оценка на ниво ЕС) и въвеждане на индивидуални споразумения за контрол на бюджетното въздействие и/или проследяване на терапевтичния резултат за нови терапии с висока стойност.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови