Quantcast

Сърцето на Япония в снимки (Част 11)

Последна промяна на 17 август 2013 в 11:30 2986 0

Сърцето на Япония. Снимка: Stas
Сърцето на Япония. Снимка: Stas

Разходката ни заедно със Stas

в Япония  продължава към нови

и нови интересни

и красиви места. 

 

 

 

 

Спомените от онсена предната вечер не ми дават мира и ставам в 6:00 специално за да си взема още една минерална баня преди да излезем. Марто още спи.

 

 

Минавам през икономичната тоалетна... Защо икономична? Ами като пуснеш водата казанчето измива чинията, а новата вода, с която се пълни, минава през мивка за измиване на ръцете.

Всички други високотехнологични функции на дъската са си налице. И така – бегом към онсена!

 

 

 

Обективът на фотоапарата се изпотява в секундата, в която отварям вратата. Нищо, все пак се виждат предверието, където се събличаме, и самото басейнче, в което се киснем, след като предварително сме се изкъпали. Голямо удоволствие!

 

 

В 8:45 тръгваме от хотела с автобусчето, което ни взе от гарата. Така се бяхме уговорили. Съвсем бързо стигнаме до Morning Market (Сутрешния пазар), където имаме среща с местната екскурзоводка Акане.

Сутрешният пазар е разположен по протежението на река Миягава. Затова е наречен Hida Takayama Miyagawa Morning Market. Не е просто сутрешен, защото се оказа, че има и още един, за който ще стане дума по-късно. На пазарите се продават основно плодове и зеленчуци на местни производители, както и цветя. Има, разбира се, и всякакви други магазини и заведения за хранене.

 

 

Покрай реката е изградена алея за разходки или за тичане – според вкуса на гражданите.

 

 

Разбира се, както навсякъде другаде, така и тук има японски шарани „кои”.

 

 

Време е да разгледаме и самия пазар.

 

 

 

 

 

 

 

В края на пазара, при моста, е мястото за среща с Акане. Точно там има и някаква дървена статуетка, към която една японка проявяваше явен интерес.

 

 

 

Акане е собственичка на доста посещаван японски бар-ресторант, който работи само вечер. Посещаван е, според нея, защото всички напитки вътре са по 300 йени (3 евро). Това за безалкохолно може и да ни се струва много, но ако имаме предвид, че в други заведения бирата стига до 800 йени, то 300 си е направо смешно. Затова и толкова клиентела. През деня, когато е свободна, тя работи като екскурзовод по някаква програма към общината на Такаяма. Получава символична заплата, за да помага на туристите в града. Смешното е, че като седи на гарата и чака да слезе някой турист, за да му предложи тур на града, всички се дърпат и отказват, независимо, че всичко е безплатно. По-голям успех има ако си събира хора пред общината – там, някакси, й вярват повече. Марто се беше уговорил предварително и тя пристигна много усмихната на срещата с нас.

Тръгваме по централната улица...

 

 

Свиваме по една от страничните улички и пред нас се разкрива тази част на града, която наричат „стара”. Стара, но красива!

 

 

Град Такаяма е основан от феодалния лорд Нагачика Канамори преди около 400 години. На малко възвишение е бил построен и замък. Центърът на града е разположен източно от река Миягава и там търговците са установили своите магазини и офиси. Там е бил построен и първия будистки храм, там са построили домовете си самураите. Все още има запазени постройки във вида, в който са били преди стотици години.

Още в началото на улицата се захласвам по едно кученце, което много прилича на нашия померан. Собственичката твърди, че и нейното е померан, но на мен леко ми прилича на мини шпиц.

 

 

Връщам се към старите дървени няколкостотингодишни къщи. Една от тях веднага хваща погледа.

 

 

Това е Fujii Art Gallery. Частна триетажна галерия с предмети на изкуството, направена от японски кипарис.

Името на квартала е Санномачи. Наистина си струва човек да се разходи из него. Пренасяме се сякаш 100 години назад във времето.

 

 

 

Тук има всякакви магазинчета, клопки за туристи. Аз търся място, на което да продават картини, но този тип изкуство не е особено популярен в Япония. За сметка на това магазините за сувенири предлагат какви ли не щуротии на космически цени.

 

 

 

Какво ли е да си на мястото на Марто? Уточняване на маршрута.

 

 

Акане говори английски много по-добре от средностатистическия японец. И как иначе, след като е била една цяла година в САЩ като студентка на разменни начала.

 

 

Това не е нещо друго, ами магазин за саке! Познава се по буретата отпред.

 

 

Цялата група веднага хлътна вътре. Възползваме се от любезната почерпка с купичка мису – японска соева супа.

 

 

Магазинът е много арт – точно като за туристи. Аз, обаче, веднага фокусирах картините на стената.

 

 

Още един интересен магазин, от който даже си купих нещо...

 

 

Най-често, вместо да рисуват, японците използват технология за печат върху хартия или плат чрез дървени клишета. На английски го наричат woodblock print. На парчета дърво се изрязват всички цветове поотделно и след това се прави отпечатък с растителни бои, за да се получи окончателна картина.

 

 

Аз си взех един такъв кон:

 

 

В района Хида, в който се намира град Такаяма, има поверие, че конете носят късмет. Рисунките и графиките на коне се слагат на стената, за да донесат късмет на дома. За да сме сигурни, че конят ще донесе, а няма да отнесе късмета, то главата му трябва да сочи навътре.

Излизаме и тръгваме пеш. Изморените се возят на рикши.

 

 

Отиваме към другия сутрешен пазар.

 

 

Уличките по пътя са живописни, а и времето е прекрасно.

 

 

В началото на второто пазарче срещаме деца от детска ясла, изведени на разходка.

 

 

Акане помисли, че може би и нейното двегодишно детенце е там, но се оказа, че групата е друга. Попитах колко струва яслата в Япония. В зависимост от дохода е – цената е между 10 000 и 20 000 йени (100-200 евро).

Следват няколко сергии на пазарчето.

 

 

От тази сергия ни почерпиха по една супервкусна ябълка! Ако трябваше да я плащаме – бройката е по 120 йени.

 

 

Направи ми впечатление нещо, което не съм виждал никъде другаде – върху ябълките, по някакъв начин, по време на растежа е направена маркировка. Означено е мястото, където са култивирани.

 

 

На следващата сергия имаше красиви люти чушлета. Акане преведе, че според продавача са много люти. Митко изяви желание да ги пробва, но му отказаха.

 

 

След 15 минути увещаване, при което той обеща да си ги купи, ако са люти, все пак му разрешиха да ги опита. Е, явно не бяха кой знае колко изпепеляващи, след като Митко я лапна цялата и я изяде просто ей така. Това с „много” люта чушка няма как да стане.

В Такаяма е имало замък, построен върху може би единствения хълм в града. Разрушен е, а феодалът се е преместил да живее в къща, в подножието му. Намира се точно срещу втория сутрешен пазар.

 

 

Заради ценните си ресурси от дървен материал, през 1692 г. регионът Хида около град Такаяма е поставен под директното управление на шогуната Токугава. Минаваме покрай административните сгради на шогуната.

 

 

 

Използвани са до 1969 г., а сега са превърнати в музей.

Тръгваме и заобикаляме вече разгледания квартал по страничните улички. По-модерни са, но не са по-малко живописни.

 

 

И тук, като навсякъде, жиците по стълбовете са кошмарно много.

 

 

Следва много известен, според Акане, италиански ресторант. Май е единствения такъв в Такаяма.

 

 

От тук започваме просто да се шляем по улиците. Усещането е сякаш се намираме в някакво планинско курортно градче със свеж въздух и празнично настроение.

 

 

 

 

Стигаме до Историческия музей на Такаяма, но не влизаме вътре. Разглеждането му отнема между 1,5 и 4 часа, а толкова време просто нямаме.

 

 

Точно срещу музея, обаче, попадаме на много добър магазин за чай. Собственикът надълго и нашироко обясни по какво се различават чайовете и защо някои са по-скъпи от други. Направихме му и някакъв оборот в замяна.

 

 

От тук се насочваме към съседен квартал, в който целта беше посещение на търговска къща. Достигайки до мястото, Акане ни обърна внимание на една отворена работилница за татами.

 

 

Влизаме в къщата на фамилия Йошиджима – голям местен род на производители и търговци на саке от миналото. Занимавали са се също и с лихварство. Въобще – велможи! Построена през 1907 г., в момента огромната къща с 5 отделни части и множество стаи е музей.

 

 

Ето и стаите, застлани с татами:

 

 

 

В едно от помещенията любезно ни поканиха да пием чай. Както вече всички знаем, това в Япония се приема за задължителен жест на гостоприемство, който не е удобно да откажеш. Нареждаме се в кръг и си приказваме като стари приятели.

 

 

Сега малко по-детайлно за мярката 1 коку, за която стана дума в Каназава. 1 коку = 10 то = 100 шо = 1000 го. Ако знаем, че 1 коку е дажбата ориз за един човек за една година и това е 180 кг, то 1 то = 18 кг, 1 шо = 1,8 кг, а 1 го е 0,180 кг или около една чаша ориз. Всичко това научавам от Акане, която също бе затруднена да го обясни и попита неин колега-екскурзовод, водещ друга група на същото място. Вече съм съвсем наясно какво значи като кажат, че един търговец или самурай е богат, защото притежава 2000 коку.

Излизаме отново на улицата и Марто ни строява за обща снимка.

 

 

Единственият пушач в групата, Камен, с облекчение си запали цигара. За по-малко от минута до него дотичаха двама чичковци в бяло и извадиха някакви тефтери да пишат нещо...

 

 

Като стана ясно, че нищо не разбираме, хората извадиха една карта на Такаяма и показаха на нея очертанията на центъра, на територията на който пушенето е забранено навсякъде, включително и по улиците! Не само е забранено, но се и спазва. Камен се усмихна и реши, че ще си изхвърли цигарата... Настана паника и веднага му подадоха специално бяло пликче, в което да си загаси цигарата и да го изхвърли извън очертанията на забранената зона.

На това място се разделяме с Акане и тъй като ни остава още време до влака, решаваме да се разделим и всеки да се поразходи където душа го влече. Аз тръгвам с Марто да си търся някаква картина. Намирам антикварен магазин, от който си купувам 100-годишен отпечатък от дървени клишета върху хартия. Много интересна технология и красиво изпълнение.

 

 

Обикаляме и новата част на града като се наслаждаваме на времето – ту беше топло и се събличахме, ту ни ставаше хладно и се намятахме с якета.

 

 

Безцелното шляене ни отвежда до интересни места. Едно от тях е местното училище с множество деца в двора – всичките с униформи.

 

 

 

 

Другото място е един храм с пагода и камбанария, който остава скрит за очите на туриста, освен ако не си вре носа навсякъде като нас.

 

 

 

 

Тръгваме към гарата. Попътно минаваме покрай полицейски участък.

 

 

В 15:36 вземаме влак от Такаяма за Нагоя, където сменяме с Шинкансен до Токио. Пътят до Нагоя е един от най-живописните в Япония. Минаваме през така наречените „Японски алпи” – върволица от върхове с височини от 2000 до 3000 метра.

 

 

Множество селца са разположени покрай влаковата линия.

 

 

 

Другата красота се формира от възвишения и езера...

 

 

А някои градове са и доста големички.

 

 

Наближавайки Токио наблюдаваме червеникав залез, който направо те предизвиква да извадиш фотоапарата.

 

 

Пътуването с Шинкансен, трябва да призная, е много по-приятно от пътуването със самолет, а е и почти толкова бързо. Ако се отчита пътуването от врата до врата, то свръхбързите японски влакове могат и да бият авиопревозите. Комфортът е на ниво!

 

 

Във влака има и автомати за напитки...

 

 

А тоалетните са перфектно чисти и високотехнологични.

 

 

 

Вътре има всякакви удобства, а управлението е с бутони. Даже не се налага да пипаш дъската с ръка, защото се сваля с бутон на стената. Същото и за пускането на водата.

 

 

В 20:00 пристигаме и се настаняваме в хотел Villa Fontaine, близо до района на гарата. Хотелът е приятно осветен през нощта.

 

 

Вечерната разходка за опознаване на района на хотела се прави и с цел да си вземем по нещо за вечеря. Търсейки, минаваме покрай Токийската фондова борса, която не изглежда впечатляващо вечер, но като знаем, че е втората най-голяма в света след тази в Ню Йорк, изпитваме страхопочитание. Вечер е затворена и даже не е красиво осветена.

 

 

Кварталът е най-големият финансов район в Япония и се нарича Кабуточо. Затова или просто поради други съображения, но ремонтите на улиците се правят само вечер при засилени мерки за сигурност.

 

 

В крайна сметка отново опираме до сушито от супермаркета “7 eleven”.

 

 

От супермаркетите си взимаме с Марто и безалкохолно с Вит. С, което се научихме да пием в Япония. След това – в хотела и – в леглата! Много изморителен ден, отново. Героите имат нужда от сън!

 

Следва продължение...

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !