Китай - една невероятна страна

Последна промяна на 25 май 2013 в 11:30 4955 7

Китай. Снимка: Dr1v7
Китай. Снимка: Dr1v7

Предстои ни едно уникално пътуване до Китай заедно с Dr1v7 от Offroad-Bulgaria.  Уникална архитектура, пътна инфраструктура, автомобили, хора... тоест един интересен и различен свят...

 

Ето и разказът на Dr1v7:

 

 

София - Шанхай
Нямаше да отделя толкова време на този ден, но предстоеше първият полет в живота ми. Станахме рано и в последния момент реших, че трябва да си приготвя филми за гледане. Много бързо качих няколко епизода от "Монк", но впоследствие разбрах, че вече съм ги гледал. Стигнахме до Летище София нормално.

 

 

Срещата беше определена за 10:30. След като си чекира багажа, цялата българска група, състояща се от 38 човека, се отправи към посочения за самолета изход. Първият полет беше към Москва,откъдето щяхме да продължим за Шанхай. След немного време и няколко страници от криминалния роман, който носех, отвориха вратата към тунелчето и ни повикаха да се качваме.

 

 

 

 

 

Самолетът не беше много голям. За мой късмет бях до илюминатора.
След проверка на задкрилките и всички движещи се механизми по крилата, с бавна скорост се отправихме към пистата. Пилотът съобщи на руски, че сме готови за излитане и в следващия момент се понесохме напред с доста голямо ускорение. Беше вълнуващо, особено моментът, когато се отделихме от земята. При следващите полети не го изпитах,но това чувство мога да го опиша по следния начин - влакче на ужасите в Пратера или просто чувстваш, че животът ти е в ръцете на някой и не можеш да направиш нищо,всички мускули по тялото ти са отпуснати и краката ти се подкосяват за един кратък момент. След като вече бяхме във въздуха, всички започнаха традиционното пляскане, което се прави при успешно излитане и кацане на всеки полет. През повечето време от двучасовото летене гледах през илюминатора.

 

 

 

Поднесоха ни обяд и напитки, които с удоволствие изядох и изпих, защото след толкова емоции бях доста огладнял.
И ето ни най-сетне в Русия, една държава и един народ, които толкова много харесвам. Жалко, че нямаше време и възможност да се разходя из Москва, затова прекарах петчасовото чакане на летището, търсейки безплатен интернет.
Още оттам започнаха проблемите с безжичният интернет. Много незащитени интернети, но щом отворя браузъра, ми се показва, че трябва да си платя. И най-накрая намерих един, който успях да ползвам. Свързах се с някои мои приятели и реших да се разходя из летището или из т.нар duty free зона. Продаваха много интересни неща на прилични цени.

 

 

 

По пистата се носеха трактори Беларус, които караха багажа.

 

 

Намираха се и гълъби.

 

Голямо впечатление ми направиха и местата за пушене (зад мен на снимката). Представляваха големи абсорбатори в сградата с размери метър на два, около които хората пушеха и нямаха право да се отделят на повече от крачка от тях. След всичкото обикаляне за интернет, разглеждане на магазини, нови впечатления и още стопени страници от романа, който носех, дойде време и за сериозния полет. Този път самолетът беше много голям. Погледите на огромните турбини изглеждаха като на състезател от формула 1, който знае, че може да загине, но съвсем мъжки се качва в болида си... очаквайки дългия полет, сякаш казваха нещо, с което всяваха респект. И ето ни на борда - цялата група.Още при влизането реакцията ми беше трибуквена – „ Лол“.

 

 

 

 

 

 

Всяка седалка беше оборудвана с мониторче, на което можеш да гледаш филми, да слушаш музика, да играеш, една от множеството игри или най-интересното - да следиш GPS-а на самолета. Във всяка една минута ти показва на каква височина летиш, с колко километра в час се движиш, каква е температурата на въздуха, къде се намираш и много други. Дистанционното беше с лицева и задна част. От лицевата част си избираш какво да си пуснеш, а задната част представлява клавиатура с джойстик, на който можеш да играеш игри.
За мое нещастие стоях на средната редица, състояща се от четири седалки. Три заемахме аз и родителите ми, а последната - млад китаец (типичен геймър). Полетът мина сравнително добре, като изключим наситения с миризма на чорапи въздух,леко тясното пространство и ужасната болка в ушите ми в продължение на 10 минути по време на кацането. Но за мое успокоение се оказа, че болката е само при първото сериозно летене. Полагаха ни се закуска и вечеря.

 

 

 

 

Полетът беше 8 часа и изминахме около 7 000 километра като с часовата разлика пристигнахме в Шанхай точно в 9 сутринта китайско време.

Разходка из Шанхай

 

След като минахме през доста щателна проверка на летището и следвахме българското знаме, за да сме цялата група, излязохме на един от изходите, където ни чакаше розов автобус FATON. Не че има нещо особено, просто ми направи впечатление марката . Времето беше топло, но не горещо. Шофьорът, на име г-н Ван, старателно подреди куфарите в багажното отделение и се качихме в автобуса, който ни поведе към сърцето на Шанхай, където се намираше и нашият хотел. Първото ми впечатление беше, че климатиците на китайските автобуси работят много добре и дори на доста хора им стана студено.

 

 

Мианахме покрай линията на техния влак стрела, който се движи на магнитна възглавница и дори имахме късмета и да го видим.

 

 

Забелязах, че поне 90 % от всички колела и триколки, които се движеха без ред, са с електрически двигатели.

 

 

 

В далечината се виждаха небостъргачите и телевизионната кула на Шанхай. Докато се носехме право към тях, ни задминаваха всякави реплики на всички европейски автомобили, които сме свикнали да виждаме.

 

 

Естествено имаше и много оригинални коли, основно японски и немски. А VW мисля, че си имат и завод там, но основно се произвеждат POLO, SANTANA и тук там някой GOLF 4. Дори в този социализъм си личеше разслоението в големите градове. По-късно разбрах от нашата ръководителка, че до преди 10 години само фирми са можели да си купуват коли, а сега не беше така. И ако тогава колелата и всякаквите саморъчно направени превозни средства с 2 или 3 колела и електрически двигатели, са били основното средство за придвижване, сега броят им е започнал да се изравнява с този на автомобилите.

 

Направи ми впечатление и пункт за вторични суровини, но това беше единственият, който видях.

 

Успяхме да видим и океана.

 

 

Плетениците от пътища бяха навсякъде. Повечето пътни възли са на по 3-4 нива.
И ето че най-сетне стигнахме хотела.

 

Стаите бяха уникални. Просторни, с абсолютно всичко, което може да потрябва на човек- четки и пасти за зъби, гребени, бръсначи, фенерче, дори и кантар. Самият хотел се намираше на много хубаво място, с живописен изглед към реката Хуанхъ, разделяща Шанхай на 2 части – северна и южна. За да се стигне до другата част, може както по мост, така и по подводен тунел.

 

В хотела имаше уникална скулптура от нефрит. В Китай много ценят нефрита. Той е част от вековната им история и е включен в много предания и легенди. Дори йероглифът за император включва в себе си понятието нефрит.

 

 

*    *    *

Следва...

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11.06 2013 в 19:06

Бях в Пекин и Шанхай през 1986 г. В Пекин имаше само една частна кола и всичко друго на велосипеди. В Шанхай бяха отпуснали малко социализма и беше по-друго. Сега, като гледам телевизия и тези снимки се чудя, докъде стигнаха китайците за този период и какво направихме ние умниците.

11.06 2013 в 08:41

W(ИЧР)
Не е лошо да се информираме от неутрални авторитетни източници, какво е истинското положение на България, като се погледне в "Google" в "Индексът на човешкото развитие" (ИЧР) на ООН. Това е сравнително измерване на продължителността на живота, грамотността, образованието и стандарта на живот за страните от цял свят.Да се види и сравни кои държави са преди нас и кой са след нас, по изложените показатели.Там ще се види,че Русия е зад нас,а Китай е далеч зад нас по показателите на ИЧР. Тук личи и за кого лъже и кой плаща на такива като Сидеров и на кого служат медиите, които поддържат подобни внушения за да бунтуват в полза на ретроградната мафия.Трябва да се знае,че България е включена в "Златния милиард"Във вестник “Воскресенье” в първата си статия “Русия и пазарът (В светлината на съветското и междунаpодно пpаво)” А. Кузмич писа: “Нашата пеpестpойка е част от световната пеpестpойка. Първият етап от световната пеpестpойка започна след енергийната криза от 1973 г., нагледно показала на развитите страни с пазарна икономика каква опасност се крие в недостига на суровини и енергия. По данни на ООН, суровини и енергия стигат (при оптимално използване) само за 1 млрд. души… Не е случайно, че в златния фонд на “единия милиард” влизат само такива страни като САЩ, Япония, страните от Европейската икономическа общност и т. н., докато в същото време 4/5 от населението на Земята от Азия, Африка, СССР, Латинска Америка, притежаващи основната маса от суровини и енергия, са изтласкани от “място под слънцето” и, по същество са суровинни колонии на гореспоменатите страни…

29.05 2013 в 15:16

Именно... :)
18 часа с влак :)

29.05 2013 в 09:59

Ъъъъ, от изток на запад би трябвало да стигне до Синцзян, тръгвайки от източното крайбрежие, където са мегаполисите (в т.ч. и Хонконг)

28.05 2013 в 14:52

Дъщеря ми бе за 6 месеца в Китай. Прекоси я от изток на запад стигна до Хонконг...
Вчеатлението й! Невероятна страна. Особенно очарована бе от среден Китай от природата им, от отчтивостта и добротата на китайците.
Макар да сме живяли в едно от най-хубавото място в света - Кейп Таун - Китай я очарова.

27.05 2013 в 08:53

https://en.wikipedia.org/wiki/Ghetto
А иначе повечето им градове са си доста страшнички, има някои изключения.

25.05 2013 в 22:08

Честно... Не знам какво им харесват на тези мегаполиси; за мен това са просто гета.