Експедиция Шесаплана 2012 -Топ 5 на Алпите (Част 1)

Последна промяна на 08 декември 2012 в 11:30 8603 0

Шесаплана
Шесаплана

Предстои нова виртуална разходка за нас, любителите на виртуалните пътешествия и този път ще е през няколко Европейски страни .

Отново ще видим през нечии очи един невероятен и пъстър свят.

За своята експедиция до Шесаплана, разказва РАДО в OffRoad-Bulgaria.com.

 

Ето и неговия разказ:

Днес стартира експедиция "Шесаплана 2012", като маршрутът ще премине през Сърбия, Хърватска, Словения, Италия, Австрия, Франция. Предстои изкачването на връх Шесаплана 2,964.3 м в Австрия и преминаване през пет от най-високите проходи на Алпите.

Текат последните приготовления, треска е обхванала спътниците ми /това ще е първото им излизане зад граница. Сутринта, като зареждах на бензиностанцията, срещнах колона от четири сръбски автомобила. Карали си те по магистралата /участъка след Стара Загора все още не е качен по навигационните карти/ и изведнъж тя свършва в нищото. Тръгнали след други автомобили и се озовали в Ямбол. Заредиха гориво, побъбрихме си, след което ги упътих за морето. Получих прясна информация за пътната обстановка. Общо-взето спокойно са пътували хората. Маршрутът за днес ще е Ямбол-Кранска гора. Скучен, но неизбежен етап от пътуването. Магистрали, жега и еднообразие.

Основната подготовка бе насочена към автомобила - ревизия на съединител,  скоростна кутия, диференциали, окачване и гуми. Витарата е с 2” лифт на окачването, нови предни и задни амортисьори, нов съединител и шарнирни болтове, нови гуми, сменени консумативи. Изработих си покривен багажник по идеи на колеги от форума. Основна носеща площ на багажника-2 х 1.10 м,с две странични канати от по 0.25 м. В разгънат вид общата площ на багажника е малко над 3 кв.м - достатъчни за разпъване на покривна палатка. Целите на тази експедиция бяха да се съчетаят туризмът, катеренето, автотуризмът и високопланинският офроуд. 

За „украса” на пътешествието бе предвидено да премина през пет от най-високите проходи на Алпите: Бонет 2862 м; Изеран 2769 м; Стелвио 2758 м; Агнел 2744 м и Рестефонд 2676м. Черешката на тортата - каране по високопланинските пътища на прохода Тенда и Сомайлер. Известни колебания имах относно преминаването на два прохода в южен Тирол, тъй като информацията за тях беше противоречива. Като пристигнах на място се установи, че в средата на месец юли тази година са поставени забранителни знаци. Първият и последният етап на пътуването за мен бе като „голямата екскурзия”- около 1500 км магистрали, жега, задръствания и почти нищо интересно.  Експедицията се проведе от 1-12.08.2012г.  Избягвах големите градове, търсих тишината, спокойствието и чистия планински въздух. Нощувахме на къмпинги, с осигурени баня, тоалетна, кухня, сушилня. Нощувката на човек е в диапазона 6-11 евро, палатка-3-5 евро, автомобил 1.5-3 евро. Най-ниска цена за четири човека, две палатки и Витарата- 28 евро, най-висока цена -50 евро. Цената на газта е в диапазон 0.72-0.85 евро.

Ямбол-Кранска гора около 1400 км, 18 часа.

Последна проверка на оборудване,осветление и в 0,15 ч.  потегляме към Сърбия.

На разсъмване сме вече извън България и очакваме първите слънчеви лъчи. През вечерта си беше хладно. Хърватската граница ни посрещна с големи опашки и голяма жега

 

 

След едночасово чакане най-после сме по пътищата на Хърватска. Доста зеленина и странни поне за мен дървесни видове и гори.

 

Най-после Шенген, няма КПП и проверки. Следващата една седмица ще си ходим от една страна в друга без никакви формалности. Наближаваме Кранска гора и първите масиви от Алпите са пред очите ни. Досега не съм бил в тази част на Алпите и определено първите впечатления са незабравими.

 

 

Решихме тази вечер да намерим квартира, защото пътя беше уморителен. В първото село Мойстрана намираме ателие с четири легла, баня, тоалетна, кухненски бокс, лятна градина, на цена 72 евро. Реката минава по границата на двора и освен хладината доставя приятен ромон, който действа като приспивна песен. Прекарахме си незабравима вечер с хазяите. Останаха очаровани от мускатовата ракия и шопската салата. Не ни се лягаше, но от следващия ден започваха истинските изпитания.

 

След нощувката в Мойстрана /Словения/ бях изправен пред дилемата дали да продължа на запад към Кранска Гора-Понтеба или да тръгна на юг към Бовец-Толмезо. Като огледах картата на района, вторият маршрут ми се стори доста по интересен и труден/множество "фиби" и голямо изкачване/.

Освен това щях да премина и покрай множество изходни точки за туристически изкачвания и най-вече за първенеца връх Триглав. Тази гледка оформи и окончателното ми решение да мина през Бовец.

 

 

След като минах през Кранска Гора и влязох в планината, завоите станаха по-остри и по-стръмни. Малко по малко набирах височина. Колкото по-нагоре се качвах, толкова по-красиви гледки се откриваха. Алпите разгръщаха пред мен своята красота, а бях едва в началото.

 

 

Изкачих височините пред Бовец и на предела - изненада. Пътят беше преграден с ленти и знаци. Имаше опашка от чакащи автомобили. Първоначално чувства на негодувание се надигнаха у мен, но след като разбрах, че ще отворят пътя/изчаквали само някаква група да слезе от планината/, нещата се успокоиха. Реших да използвам времето и да направя няколко снимки. Този предел е изходно място за доста туристически маршрути. Пътеките са добре обозначени.

 

След около двадесетина минути престой тръгнахме към долината. Бях си помислил,че каквото видял-видял,  това ще е. Но планината ми поднесе нови изненади. След един завой се показа малка отбивка с някакви дървени парапети. Веднага си помислих, че това може да е място за снимки. Спрях и предположенията ми излязоха верни. На площадка беше поставено нещо като компас със забележителностите в този район. Поставяш стрелката върху определена забележителност и през отвора в стрелката се вижда панорамата.

 

 

 

На изкачване не можах да снимам завоите, но на слизане това ми се удаде. Още в началото на първия ден в Алпите част от очакванията ми се оправдаха.

 

 

 

В Бовец имаше състезание на местния Аероклуб, но нямах много време, а и авиацията е доста остаряла моя мечта. Затова продължих към Италия.

 

Това чудо на съвременните технологии ме посрещна преди границата. Помислих си, че има голямо задръстване, а се оказа, че малък участък от пътя е в ремонт и по този начин регулират движението.

 

 

 

 

 

 

Зареждам в Толмезо и поемам назапад към Форни Аволтри. Преминавам през малки населени места, като в архитектурен план си приличат като две капки вода.

 

 

 

По предварителната ми програма трябваше да направя едно прекосяване на границата между Италия и Австрия по високопланински проход, за който имах информация, че е отворен за движение. Няколко дни преди да тръгна от сателитни снимки обаче се виждаше, че има поставени някакви знаци, но резолюцията не позволяваше да ги разпозная. Така и така бях дошъл, реших да се пробвам. Наистина приключението си заслужаваше. След като свърши асфалтът, започна макадама, а след това и почвен алпийски път. Информационното табло даваше информация, но това не ми бе достатъчно.

 

Продължих нагоре, докато стигнах до това място.

 

 

 

След като слязох отново в ниското, продължих към Италия, но този път по асфалт. Транзитно преминах през Лиенц и се насочих към къмпинга на Винкл.

 

 

Настанихме се в къмпинга, а времето започна да се влошава. Заръмя лек дъждец, добре, че бяхме разпънали палатките. Имах притеснение за следващия ден, защото мъглата се спускаше ниско, а ни предстоеше пътят към Гросглокнер /първенецът на Австрия/.

 

Съседи скандинавци си бяха "изтупали" това. По едно време коминчето запуши.

 

Увити в спалните чували, се унасяхме с надеждата утрешния ден да е по-добър. Какво се случи ли - ще узнаем, като се събудим.

Вечерта не мина съвсем без "проблеми". Още като пристигнахме на къмпинга, камбаната на църквата през 20-30 минути подрънкваше ритмично. Явно сме били унесени в шетнята по разпъване на палатките и не сме обърнали особено внимание на това "божие явление". Тъкмо бях задрямал, когато камбанен звън ме накара да се стресна. Първоначално си помислих, че това е някакъв сигнал за бедствие. В българските хижи по планините има такива камбани, които бият когато има мъгла, за да насочват туристите. Оказа се, че това е обичайно по тези ширини. Явно на отчето не му се спеше и дрънкаше от време на време камбаната. Направих няколко снимки и зачаках сънят да ме споходи отново. Камбаната продължаваше да подрънква от време на време. Бях решил да ходя да черпя клисаря по една мускатова и да си ляга, но не се наложи. Към 23 ч. камбаната заглъхна. Завит в спалния чувал, се наслаждавах на тишината.

Да, ама не. За сън явно беше още рано. По едно време замириса силно на дим. Ниските облаци или мъглата "натискаха" към земята пушека от шатрата на скандинавците. Предпочитах камбанения звън пред тази отврат. Понеже наоколо не видях дърва за горене, явно комшиите си изгаряха останките от вечерята или отпадъците. Направих няколко обиколки на къмпинга, заредих си батериите на телефоните, поизпрах си на спокойствие това-онова и се излегнах на една скамейка в сушилнята. Загубих представа за времето, но явно съдбата се смили над мен. Коминчето спря да пуши, а облаците и мъглата взеха да се разсейват. Отново се изтегнах в палатката и така дочаках сутринта.

 

*   *   *

 
Следва продължение!

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови