Най-добрият ни тенисист Григор Димитров разказа в предаването "Преди обед" по bTV за големите саможертви, които е трябвало да прави той и неговите близки по пътя му към световните върхове в тениса.

"Всеки път тук в Монако като се прибера, винаги се чувствам добре, трябва ми това време. Имам желанието да се прибера вкъщи в България, да се разходя из природата, има толкова места, в които не съм бил, да прекарам повече време със семейството си, но за момента няма никакъв шанс. Това е пътят, който съм поел и ще продължа до края.

Разбира се, това е от нещата, които ги повтарям. Гордея се че съм българин и идвам от България, от Хасково, такъв малък град. Винаги съм се гордял с това нещо, искам всеки да знае откъде съм, винаги имам носталгично чувство.

Когато бях малък, баща ми беше просто като герой. Нямаше нещо, което да няма решение. Само те знаят през какво са минали, самият факт, че баща ми трябваше да пътува постоянно, да стои гладен, само за да ме нахрани, да се храня добре и да тренирам.

Имало е такива случаи. Всички тези неща не съм ги забравил и няма да ги забравя. Майка ми да стои сама месеци наред, да се чуваме веднъж на месец. Само ние като семейство можем да ги оценим тези неща.

Не знам изцяло какво е трябвало да се продава, но да, трябвало е. Двамата ми дядовци си заделиха от пенсиите, за да ми купят първия билет за самолет. За Франция, за да играя турнир, спечелих.

Никога не мога да забравя, аз съм прекалено сантиментален човек, не мога да ги забравя тези моменти. Когато дядо ми почина в началото на годината, разбрах какво е да загубиш някой толкова близък. Много спомени се върнаха обратно.

Аз го исках прекалено много. Винаги имах това желание да се развивам. Никога не съм мислил по този начин. Виж къде живея, наистина нямам нищо. Винаги съм бил щастливо дете. Позитивизмът винаги е в мен. Майка ми се е опитвала да ме мотивира, с думите, ако искаш го направи", каза Димитров.

Хасковлията разказа и един случай, който показва колко е чувствителен:

"Прибирам се от градина с майка ми, спряхме на светофар, където имаше дом за деца в Хасково. Зад мен някой казва, "Бихте ли ни помогнали". Сирачета, които си протягат ръка през прозореца. Аз се разплаках, защото исках да им помогна. Майка ми ми каза "Добре, ако искаш да помогнеш, играй, стани нещо и помогни". Тенисът е цел за мен, платформа, нещо, което винаги съм искал, не трябва да се забравят и другите неща", добави българинът.

Гришо не скри разочарованието от спада, обаче изрази надежда, че 2019 г. ще бъде по-силна за него. Той коментира и работата с легендата Андре Агаси.

"Краят на миналата година бе мечтан, да, тази година не играх най-добрия си тенис, но положих много усилия за различна част от тениса. Извън корта подобрих много неща, които другата година ще ми помогнат много. Работих върху тялото си, ракетата си, неща, които ще ме подготвят да печеля големи турнири.

Аз също имах очаквания към себе си, имаше някои неща, върху които трябваше да поработя, ракетата бе едно от тези неща. Можех да си го позволя, имах добра ранглиста. Колко години вече съм топ 20, ако това е ужасяващо, нека това е ужасът, който мога да живея. Годината не бе добра в тениса, но трябва да се отчайвам ли? Напротив. Толкова много неща съм подобрил. Не тенисът е всичко, чувствам се по-добър като човек. За мен това е малка победа.

С Агаси имаме много специална връзка, с тениса със сигурност може да помогне, но повече е психическа нагласа, друго е да знаеш, че някой е минал през този път. Обичам да споделям, има доверие от пръв поглед, инициативата бе изцяло моя, да го питам дали може да ми помогне.

Прекарах много време с него, 2-3 пъти ходих във Вегас, има идеи, които ми харесват. Съвпадат с мен и играта ми. Предстоят ни добри месеци. Ще има седмици, които ще бъде с мен, но не сме го обсъждали сега. Психика, може да говори с мен на всяка тема. Ако трябва да играя четвъртфинал, полуфинал в Австралия, мога да споделя с него, не знаеш коя дума може да ти повлияе. Това са тъмните моменти, искаш да добавиш тези 1-2 процента. Всичко е в твои ръце, аз играя, аз взимам решенията в корта, аз решавам къде да сервирам", каза Димитров.

Григор се върна и към триумфа във Лондон в края на 2017 година.

"Нормално, спокойно, защото да, световен шампион и така, но цял живот работиш за това нещо. Когато го получиш, това е задоволство за себе си. Може би с възрастта ме кара да се чувствам по-горд със себе си. Баща ми, майка ми бяха там, близките ми приятели, треньорът ми, Георги Стоименов, хората, които са били до мен през тези години.

Това бе за тях. Одобрение за себе си, че съм станал такъв играч, че съм достигнал това ниво. Трябваше да го асимилирам. Следващият ден директно трябваше да съм в BBC, нямаше време да помисля. Дори да спечелиш турнира, в понеделник трябва да играеш отново.

През 2019 година започваме от Бризбейн, не искам да мисля занапред. Не искам да си казвам, искам да играя финали, започваме с много нови неща, Андре в отбора, нова ракета, нов период между сезоните, стъпка по стъпка ще разберем къде искаме да сме в средата на годината", сподели хасковлията.

Още по темата

04/12/2018

Тенис

Григор Димитров няма да участва на турнира в София