Зелени закони: КС защити и дюните, и дивото къмпингуване

OFFNews 17 юни 2020 в 09:42 3981 0

Решението на Конституционния съд от понеделник защитава всички видове дюни и в същото време регламентира дивото къмпингуване като законна некомерсиална дейност. От изпълнителната власт зависи да осигури места за свободно къмпингуване, както и да предприеме стъпки за реално опазване на всички дюни.

След като през ноември от инициативата „Зелени закони" внесохме свое становище за защита на дюните и свободното къмпиране до Конституционния съд, с което пледирахме за уточняване и засилване на защитата на всички видове дюни, прочетохме с удовлетворение решението на КС. То не просто отхвърля жалбата срещу промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, но и внася важни уточнения в тълкуването му, като определя всяко увреждане на дюни за непоправимо увреждане на природната среда и природните екосистеми. Част от определенията на конституционните съдии отговарят на доводите ни, като например фактът, че с решението на окончателно се осъжда всяко увреждане на дюни, и то всички видове дюни, което включва и ембрионалните, за които от „Зелени закони" настоявахме и които законопроектът на „Обединени патриоти" и министър Николина Ангелкова пропускаха заради концесиите на плажовете. С това решение защитата на дюните в бъдеще ще бъде много по-силна.

Важно за гражданите е да знаят, че КС не просто отхвърля жалбата срещу лобистките законови промени, но и определя като допустима дейност за крайбрежието на Черно море дивото къмпингуване с определението „временно разполагане на палатки, кемпери или каравани за неорганизиран отдих на гражданите". Така КС потвърждава правото на българските граждани да поставят палатките си край морето и извън къмпингите, като допустима дейност, която не нарушава конституцията".

Действително КС потвърждава, че поставянето на палатки ще бъде ограничено до определени за целта места. Редът, броят и площта на тези места обаче ще бъдат определени с бъдеща наредба, която трябва да ги разглежда като нетуристическа и некомерсиална дейност, когато „къмпингуването е временна дейност, която няма характера на туристическа услуга". Реално от бъдещата наредба зависи дали ще има къде да се опъва палатка по морето или не, като на теория местата могат да бъдат и 2, и 200. Наредбата ще се разработва от четири министерства - на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието, храните и горите, на околната среда и водите и на туризма.

Много от опасенията на гражданите – за липса на достатъчно площи за разполагане на палатки и произвол при налагане на глоби – към момента са неоснователни. Санкции за бивакуване извън местата, определени от наредбата, ще могат да бъдат налагани едва година след утвърждаването ѝ. Въпрос към волята на правителството и към достъпа на гражданите в разработването на наредбата е дали бъдещите места за допустимо разполагане ще бъдат достатъчни на брой и в подходящи за къмпингуване държавни и общински имоти.

За нас от „Зелени закони" е важно да посочим, че за отхвърлянето на жалбата на бившия омбудсман Мая Манолова спомогна и фактът, че мотивите, подадени за незаконосъобразност на промени в ЗУЧК, бяха непълни. Въпреки че от "Зелени закони" изпратихме становище, което допълва тези мотиви, то не е било отчетено от съда. Решението на конституционните съдии отчита само становища от сдружения на собственици на земи, но не и на организации, работещи за опазване на природата.

При все това, основен момент от решението на КС е, че то потвърждава решение на КС от 2013 г., според което засягането на дюните уврежда непоправимо природната среда и природните екосистеми. Вчерашното решение допълни това тълкуване, като определи, че всяко засягане целостта на всички видове дюни е непоправимо увреждане, противоречащо на конституцията. Това означава, че съдът поставя под защита и ембрионалните дюни, които депутатите от „Обединени патриоти" бяха изпуснали и за които според техния законопроект не биха били налагани глоби при увреждане от автомобили и строежи.

Самото решение на КС в прав текст определя, че законопроектът на "Обединени патриоти" е непълен и затова текстовете му могат да се тълкуват само на базата на свързаното законодателство и конституцията. По-конкретно, става въпрос за това, че „всяко засягане на целостта на дюните представлява такова нараняване или разрушаване, което прави невъзможно възобновяването им и уврежда непоправимо природната среда и природните екосистеми. Този окончателен и непоправим резултат от човешката дейност противоречи на целта на правното уреждане на околната среда, регулирането на които следва да отговаря на чл. 15 от конституцията".

КС допуска поставянето на палатки извън обозначените места и преминаването на паркирането и престоя на превозни средства върху бели, сиви и облесени дюни само при изграждането на „обекти с национално значение и специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната". Дори и в тези случаи, съдиите изискват пряка нужда от шатрите и автомобилите за специалните обекти, както и „доказана необходимост от предприемане на посочените дейности и допълнителен критерий за изключителност и невъзможност по друг начин да се удовлетворят потребности", свързани с тези „специални" обекти и „националната сигурност".

Тома Белев, експерт по устройство на територията към „Зелени закони", уточнява: „Това решение на Конституционния съд дава защита на дивото къмпингуване и задължава националните съдилища в бъдеще да бъдат категорични при наказанията си за увреждане на дюни. Например, багерът на дюните на Ахтопол влиза в категорията „непоправимо увреждане" и по никакъв начин не може да бъде обоснован с изключението за „специален обект" или „сигурността на страната". В бъдеще санкциите за такива увреждания ще трябва да бъдат сериозни.

Нека вземем и още един пример – след като Конституционният съд постанови природата и в частност всички видове дюни като изключителна държавна ценност, то разораването на сивите дюни заради резиденцията на Шабла вече е доказано противоконституционно, независимо от разрешението от екоминистерството. Един бъдещ подобен случай вече ще бъде наказан от съда."

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Спас Малинов, който оцеля от лавината, която погуби 11 души