Ексклузивно Жестока катастрофа на сръбски автобус с деца на АМ Тракия: има много ранени

Водата на четвърт България, или струва ли си рискът от газа под Добруджа

Доротея Николова Последна промяна на 31 май 2022 в 11:30 4546 1

Четири месеца след като административният съд във Варна отмени решение от 2018 г. на местната РИОСВ да даде отрицателно становище на проект за добив на газ в община Генерал Тошево, казусът, свързан в най-голяма степен със съдбата на питейните повърхностни и подпочвени води на Североизточна България, а не толкова с евентуален добив на газ в Добруджа, стигна до Върховния административен съд.

Делото е касационно, насрочено е за 11 ч. на 31 май, а заради огромния обществен интерес и внесена подписка от жители на Добрич и Генерал Тошево ще бъде излъчвано online в Youtube канала на съда.

Решението на висшите магистрати ще сложи край или ново начало на история, започнала през 2003 г. и свързана с получено от руската фирма “Башкиргеология“ разрешение за проучване. По ред причини до него така и не се стига, но няколко години по-късно проектът е купен от компанията „Русгеоком БГ“.

До 2014 г. тя извършва пробен сондаж в района на с. Рогозина, общ. Генерал Тошево, и обявява, че сондажът е на дълбочина до 2900 м (запомнете цифрата), където е регистрирала геоложко откритие и запаси от газ. Следва искане за 35-годишна концесия, с аргумент за доказани запаси от 1,097 млрд. куб. м газ и потенциал за два и половина пъти повече.

Предисторията на всичко това обаче датира назад във времето - още от първото десетилетие на социалистическата власт в България, когато започват масови геоложки проучвания в търсенето на местни суровини.

По ирония на съдбата, развръзката настъпва точно на 31 май 1951 г.

След 23 сондажа, от 24-тия на дълбочина 350 м в района на шабленското с. Тюленово бликва нефт.

Първо избил газ (той е по-лек), а после и нефт. Понеже природният газ е лесно запалим, за известно време на хората в селото било забранено да палят огън (хлябът все още се печал в пещи по домовете), а сондьорите нямали право да използват железни чукове - можело да излязат искри.

Някъде тогава се раждат и легендите за „огромните залежи на газ и нефт в Добруджа“. На практика, запасите се оказват доста скромни, особено на фона на надеждите и вложените средства.

И днес немалка част от местните жители все още помнят добива на нефт в района, част от тях – вече пенсионери, са участвали на различни етапи в работата, помнят и думите на част от инженерите от него време, че „газ в Добруджа няма“.

След приключване на пробния сондаж в с. Рогозина, от компанията инвеститор разработват проект за добив на газ в землищата на 18 населени места в Генерал Тошевско. Обявяват го през 2017 г.

Общият брой на планираните сондажи е 41 в участъците „Рогозина“, „Чернооково“, „Рогозина изток“ и „Калина“. Те са обединени в т.нар. находище „Спасово“, блок „Добрич“ (Рогозина, Чернооково, Калина, Спасово са села в община Генерал Тошево). Следва доклад за оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) и последвали обществени обсъждания в селата на добруджанската община.

ОВОС-ът предизвика масови вълнения и дълго продължили протести на местното население, както и редица опасения за замърсяване на почвите и водите, свързани както със спомените за липсата на газ в Добруджа от соцвремената, но и с неуточнената до край технология, която ще се използва и неопределеното естество на планирания за добив газ.

В края на 2017 г. на местен референдум в Генерал Тошево 97 на сто от жителите гласуваха против. Отдалечеността от София на „ничията земя“ край българо-румънската граница обаче така и не получи дължимото внимание от властта – въпреки че референдумът беше валиден с 52% гласували жители (за разлика от референдумите за петролопровода Бургас-Александруполис, тези в Трън или Обзор), и местните притеснения се засилиха.

За живущите в най-североизточната част от страната, правилото „далеч от очите, далеч от сърцето“ се оказва най-приложим. А и далеч по-бързо се стига до Лондон или Брюксел, отколкото до селата край границата на Южна Добруджа.

В района все още има живи свидетели на Крайовската спогодба от 1940 г. - последната бежанска вълна от изселени набързо българи. За много от тях Румъния е родина на родителите им и място за пазар, интернетът е най-често „с бисквитки“, мобилните мрежи прескачат, пътищата често стигат доникъде или направо липсват, а там, където ги има – асфалтът понякога е полаган в разцвета на социалистическото строителство.

„Русгеоком БГ“ получи отказ за проекта си от РИОСВ Варна, обжалва го по съдебен път и така в началото на 2018 г. се стигна до делото във Варненския административен съд.

Четири години, 11 съдебни заседания и десетки хиляди страници информация - мнения, проучвания у нас и по света, експертизи, анализи, заключения и пр. дават бегла представа за обхвата.

В края на януари 2022 година съдът във Варна отмени отказа за ОВОС на екоинспекцията по законосъобразност на първа инстанция и след последвала жалба от страна на РИОСВ Варна, делото беше прехвърлено във ВАС.

В обжалваното от екоинспекцията решение на варненските магистрати пише, че на съдебен контрол подлежи не съдържанието и качеството на доклада за ОВОС, а законосъобразността на решението, с което РИОСВ Варна отказва одобряването му. Според съда са допуснати и противоречащи си становища, като се визират първоначалните мнения на институции и последвалите втори такива след обществените обсъждания на ОВОС и въпросите, възникнали след това.
Пета година основният сред тях е свързан с технологията на добив. Въпреки изказванията, че не е неконвенционална (у нас все още действа мораториум върху използването на неконвенционалните методи за добив – бел. авт.), тя така и не беше детайлно представена.

Това поставя под риск най-големият надежден и сигурен източник на води за бедната в това отношение Североизточна България – водоносният хоризонт Малм Валанж (най-големият в страната). Той осигурява водите за питейно-битови нужди, промишлено и селскостопанско водоснабдяване.

От качеството и чистотата на водоносния хоризонт зависят всички в района северно от линията Бяла – Смядово – Велики Преслав - Търговище и отвъд. Обхванати изцяло и частично са няколко области. Районът, който е силно земеделски, включва едни от най-плодородните почви у нас, вкл. Добруджа.
От геоложка гледна точка масивът Малм Валанж в плътен, включва скали, образувани през два геоложки периода – Горна юра и Долна креда, съдържанието на газ, доколкото го има, е малко и за да се стигне до него, се предполагат поставените под мораториум в България неконвенционални методи. Разположен е на дълбочина до около 2000 метра (нали помните дълбочината на сондажа в Рогозина от началото на текста?).

Геоложките разрези сочат, че шистовият слой е на дълбочина от около 3400 м, а пясъчникът между 2200/2300 до 2700 м.

Иначе казано, проучването и потенциалният добив на газ ще бъде на по-голяма дълбочина от водите, и сондите и веществата, които ще се използват за извличането на газ, ще преминават през водоносния пласт.

Предвид геологията, няма яснота дали в находище „Спасово“ в Генерал Тошево реално има газ, подлежи ли на конвенционален добив, доколко икономически съобразен би бил той и струва ли си рискът с евентуално увреждане на природата или замърсяване на водните ресурси на тази част от България и превръщането му в пустиня.

Според изводите на здравната експертиза, представена през април 2021 г., при евентуалната реализация на инвестиционен проект съществува потенциално недопустим висок риск за здравето на хората. Възможно е да се получат обширни зони от азотни оксиди, има и вероятност да съществува радиационен елемент. Възможни са и последващи проявления от въздействието на токсико-химичен фактор върху водите, които могат да доведат до повишен риск за населението.

За безводната Добруджа, най-осезаемата част за значението на водоносния хоризонт Малм Валанж - освен това е най-скъпата питейна вода на кубик в страната (сондажите за нея са средно на около 120 м) - са и все по-редките и малки по обем дъждове, както и необратимо съхнещите полезащитни горски пояси.

Затова и търсенето на нестандартни методи за повече вода (и борба със сушата, разбира се) става все по-популярно.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

7440

1

kokoten

31.05 2022 в 13:01

....безсмислени и напълно безпочвени съмнения по отношение на добива на шистов газ.Доказано е,че технологията е напълно безопасна...определена група хора непрекъснато подклажда страховете на,меко казано,напълно незапознатото с тази технология население.добива на шистов газ е напълно безопасен и нищо няма да се случи с водата и каквото и да е било друго(което измислят) за да сплашат хората,които и без това са наплашени от всякакви мръсници,които лобират за една или друга партийка,а какво по-хубаво и лесно от това да яхнеш нечий страх и да се възползваш максимално от това,вместо с добива на тоя газ хората да заживеят десетократно по-добре...все някога ще стане,но ние май няма да го доживеем...Жалко....