Високи заплати, но ниска ефективност: До 24 000 лв. месечно в съдебната власт

Предвиденият скок в заплатите на съдебната власт предизвика остра критика не само заради непропорциалното вдигане на възнагражденията, а и заради ниската ефективност.

Преди дни стана ясно, че Висшият съдебен съвет иска бюджетът на съдебната власт за следващата година да е 996 193 700 евро. Прогнозата за 2027 г. е 1 043 693 100 евро, а за 2028 г. - 1 142 052 700 евро. Така възнаграждението на някои съдии ще достигне 24 000 лв. месечно. В проекта на ВСС за догодина се предвижда 18% ръст в заплащането на магистратите и служителите. Процентът на увеличение е изчислен въз основа на промените в размера на средната работна заплата в бюджетната сфера през последните години. От Министерството на финансите са поискали да не се залага увеличение на заплатите заради препоръките на Международния валутен фонд да се ограничат разходите за заплати в публичния сектор.

Правният експерт от ИПИ Иван Брегов обясни пред Нова тв, че 88 процента от предвидените 1 млн. евро ще отиват именно за заплати. 

"Средната заплата на съдия, прокурор или следовател в системата в момента е 8730 лв., без да се включват допълнителните четири заплати бонус и 5500 лв. за облекло годишно. Проблемът не е във високите възнаграждения на съдиите и прокурорите, а в твърде раздутия щат", коментира правният експерт.

Той изнесе данни, от които става ясно, че в момента в съдебната система има 715 незаети щата, а в бюджета за догодина е предвидено да бъдат обявени конкурси за още около 150 нови места. Брегов посочи, че липсва ефективен механизъм за отстраняване на членове на ВСС, които не изпълняват своите задължения.

Преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров подчерта, че качеството и ефективността на съдебната система намаляват, въпреки високите възнаграждения.

"Броят на приключените дела през тази година ще бъде с 18% по-нисък, отколкото преди 10 г.", отбеляза той.

Киров каза още, че проблемът не е в това, че магистратите получават високи заплати, а че останалите в публичния сектор – включително университетските преподаватели, са значително по-ниско платени. По думите му младши прокурор днес получава повече от професор по право преди неговото пенсиониране.

Професорът подчерта, че ефективността на съдебната власт остава под въпрос и като пример даде продължаващото с години дело "Дебора", което "все още е на стартова позиция", както и дела за пътнотранспортни произшествия, гледани по 7–8 г.

Иван Брегов отбеляза, че Петьо Петров-Пепи Еврото е жив и "от време на време влиза и излиза от България, но никой не го търси".

"Вероятно държи архиви не за себе си, а за някой много над него", коментира Брегов.

Следете новините ни в GoogleNews