Таен орган решава как се управляват подземните богатства

OFFNews Последна промяна на 22 юни 2015 в 13:01 1762 0

Подземните богатства се управляват от орган Единен орган за управление на подземните богатства към Министерството на икономиката и енергетиката, чийто състав е таен, а съществуването на подобна институция не е регламентирана в никой закон или нормативен акт.

С това с решение от 2 юни 2015 г. състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди, че имената на служителите, които влизат в състава органа, представляват лични данни и българските граждани нямат право на достъп до тях, съобщават от Програма Достъп до информация (ПДИ). От организацията уточняват, че подобен орган не е предвиден в закон или друг нормативен акт. За съществуването на такъв орган се разбира единствено от интернет страницата на министерството. 

През есента на 2013 г. със заявление по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) гражданин е поискал от министерството информация за това кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. 

Отговорът по заявлението е потресаващ – оказва се, че според МИЕ исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица, че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган. Със същите аргументи е обжалвано и решението на Административния съд – София град.

С окончателно решение на Диана Добрева – председател на пети състав на ВАС, Виолета Главинова – докладчик и Еманоил Митев, доводите от касационната жалба са отхвърлени. В мотивите към решението се приема:

…В конкретния случай в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции на "обществена официална информация” и „обществена служебна информация” информацията, свързана с имената и длъжностите на лицата, включени в Единния орган за управление на подземните богатства, представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, но предвид съдържанието на търсената информация, касаеща лични данни на тези лица, тя няма характеристиката на обществена информация, която да може да бъде предоставяна по реда и при условията на ЗДОИ. Правилни са и изводите на административния съд, че в разглеждания казус не е налице „обществен интерес“ от получаването на така формулираната информация, която Кендеров търси. Защитата на личните данни, нормативно уредена в специалния Закон за защита на личните данни преодолява правото на достъп до обществена информация ( чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ).

Както виждаме, обратно на приетия принцип в правовата държава, гражданинът е публично известен, а държавният орган е анонимен и таен, коментират от ПДИ.

Случаят не е изолиран. С друго решение от октомври 2014 г. друг състав на същото отделение на ВАС прие, че имената на съдиите представляват защитени лични данни /Решение № 12000/2014 г. на ВАС/. Това решение бе подписано с особено мнение от съдията Соня Янкулова.

Според съдебната практика до момента информация с надделяващ обществен интерес е тази, която касае висши държавни служители. В този смисъл тайна не могат да бъдат имената им (Решение № 240/2008 г. по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение), брой, цел продължителност на служебни пътувания (Решение № 3101/2006 г. по а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение), образование и квалификация (Решение № 9486/2006 г. по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав), притежаван професионален трудов стаж (Решение № 8572/2012 г. по а.д. № 4051/2012 г. на ВАС, петчленен състав); в някои случаи – основно трудово възнаграждение (Решение № 1051/2015 г. по а.д. № 1270/2014 г. на ВАС, седмо отделение, Решение № 3872/2014 г. по а.д. № 6575/2013 на ВАС, седмо отделение), както и брой и цел на посещения в служебна институция, членството в помощен орган на власт, декларации на експерти по ОВОС, подаръци, атестации, брой постановени актове, забавени дела, имена на прокурорските помощници.

В постановяването на част от тези сериозни и утвърждаващи демократични стандарти актове са участвали същите магистрати, които виждаме и в коментираното решение. Така например, състав на ВАС, в който участват двама от тримата съдии, през 2012 г. излага следните разсъждения по отношение на идентичен въпрос – имената на лица, участващи в даден орган:

Имената и заеманата длъжност не са свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Нещо повече – заеманата длъжноста е факт, който обикновено е поместен в електронната страница на всяко едно министерство, поради което е и обществено известен. При това, членството в орган, осъществяващ държавната политика, не може да се реализира чрез анонимното упражняване на властта.

Точно затова е толкова огорчителен шамар за цялото общество демонстрираната за пореден път неспособност на върховните магистрати да се придържат към вече установените от самите тях стандарти. Това е и проблемът въобще с интегритета на елита на българското общество и държавна система – липсата на умение да се поддържа постигнатото и да се решава според едни и същи принципи, все едно дали жалбоподател е Пешо или Гошо, коментират от ПДИ.

Изглежда абсурдите у нас не престават, колкото и човек да си слага розови очила. В този случай съдебната и изпълнителната власт си стиснаха ръцете, за да скрият от гражданите информация, която им се дължи по Конституция и закон. Информация, която е елементарна и не би засегнала никакви защитени интереси, в това число „лични данни“. Така и не става ясно какво се крие, но нещо явно се крие – от гражданите, от тяхното мнение и техния избор. Каквото и да е то – нещо съществено или нещо несъществено, това не може и не бива да продължава така, коментират още от ПДИ.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови