Специализираните съдилища обясниха на правосъдния министър защо не бива да ги закриват

Закриването на специализираните съдилища ще е изцяло във вреда на обществото и ще се отрази зле на националната сигурност. Аргументите за ликвидирането на тези структури са манипулативни и неверни, а твърденията, че с премахването им ще се ограничи политическото влияние и злоупотребата с власт в правораздаването и ще укрепи върховенството на правото са популистки.

Това се казва в становище на председателите на Апелативния специализиран наказателен съд Георги Ушев и на Специализирания наказателен съд Мариета Райкова до правосъдния министър по повод проекта за промени в Закона за съдебната власт, с който се закриват спецсъдилищата и прокуратурите.

Според тях ликвидирането на специализираното наказателно правосъдие по никакъв начин не съставлява съдебна реформа, а създава съмнение за удовлетворяване на нелегитимни цели, нямащи нищо общо с действителните обществени нужди и очаквания.

Промените в Закона за съдебната власт предвиждат закриването на специализираното правосъдие. Предлага се висящите дела да се довършат от Софийския градски съд, където ще бъдат командировани съдии-докладчици. СГС ще разглежда дела срещу хора с имунитет, министри и др., а всички останали дела ще се поемат от окръжните съдилища.  

Обръща се внимание, че мотивите и частичната оценка, придружаващи предложените законови промени, не са основани на рационалност и разумни причини, а на неверни статистически данни (най-ярък пример за които е десеткратното занижаване броя на разгледаните дела в СНС), на манипулативна интерпретация на данни, извън действителното им статистическо значение, както и на превратно поднасяне на съдържанието на различни международни доклади, които не отправят никакви критики към специализираното правосъдие в България.

В становището се изтъква, че замисълът за сериозна интервенция в съдебната система, основана на неистини, е най-малкото крайно неприемлив и неминуемо води със себе си недоверие към автора на законопроекта и преследваните резултати.

В документа хронологично са изброени оценките на ЕК в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка, по Механизма за върховенството на закона и др., в периода 2007–2020 г., в които след създаването на специализираните съдилища, е отчетен устойчив напредък на България по показателя организирана престъпност и мониторингът на страната по същия показател е временно прекратен.

Изразено е мнение, че законопроектът е построен върху погрешна и недалновидна концепция, при която за делата за организирана престъпност се връща нормативният режим отпреди 2012 г., който е с по-ниска ефективност, а отделно на мястото на закритите съдилища на практика се създава ново специализирано правосъдие, предназначено изключително за висшия ешелон на властта.

Разгледано е и негативното въздействие, което ще окаже закриването на специализираните юрисдикции върху гражданите.

В становището се посочва, че мотивите на законопроекта си служат с популистки обещания, без да се съобразяват с принципа за разделението на властите, с реалното състояние и нормативни възможности на наказателното правораздаване в държавата.

Акцентира се, че за постигане на подобни обещания е нужна не квази, а истинска съдебна реформа с капацитет да подобри и ускори правораздаването, която всички български граждани очакват.

Тя означава дълбоко осъвременяване на процесуалния и материалния наказателен закон, въвеждане на прагматични решения и изоставяне на силно критикувания от всички международни наблюдатели краен формализъм, подобряване на подпомагащата правосъдието експертна дейност, излизане от омагьосания кръг на блокираното кадрово израстване, породен от редица предходни законодателни неудачи, а не закриване на ситуативно неудобни за някоя власт работещи юрисдикции.

Следете новините ни в GoogleNews