Съдът реши: Можем да прехвърляме парите за втора пенсия от частните фондове в НОИ

Последна промяна на 07 юли 2017 в 13:47 14470 2

Снимка БГНЕС

Конституционният съд запази правото на хората да избират къде да са парите им за втора пенсия - в универсален пенсионен фонд (УПФ) или в Националния осигурителен институт.

Решението на КС от 6 юли е прието единодушно, с 12 гласа, се казва в съобщение на съда, публикувано на сайта му. То е по конституционно дело 9/2016. Конституционният съд категорично отхвърля искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на съответните от Кодекса за социално осигуряване (чл. 4б, ал. 1, чл. 4в, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 от КСО).

Член 4б дава право на родените след 1959 г., чиято пенсионна вноска се дели и една част отива в частните фондове, а друга - в Националния осигурителен институт, да прехвърлят парите си от УПФ в НОИ не по-късно от 5 години преди навършване на възрастта за пенсиониране и ако не им е отпусната пенсия за стаж и възраст.

Чл. 4в дава същото право, но за осигурените в професионалните пенсионни фондове, ако не им е отпусната пенсия за стаж и възраст, нито професионална пенсия за ранно пенсиониране.

Чл. 124а дава правото на прехвърлилите вноските си в НОИ да се върнат в частен фонд не по-късно от 5 години преди навършване на възрастта за пенсиониране, ако вече не им е отпусната пенсия за стаж и възраст.

Съставът на КС, взел решението, е: Борис Велчев –председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров и Таня Райковска.

В юридическия спор се сблъскаха основните представители на двете гледни точки. За забрана възможността за прехвърляне бяха частните фондове, обединени в Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Според тях, Асоциацията на индустриалния капитал в България и проф. Васил Мръчков искането за обявяване на противоконституционност на текстовете на ВАС е изцяло основателно.

На противната теза бяха Министерският съвет, социалният министър, министърът на финансите, НОИ, НАП, Комисията за финансов надзор, Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България, КНСБ, КТ „Подкрепа“ и проф. Красимира Средкова. Те бяха категорични, че искането на ВАС е неоснователно.

Тази теза защитават и конституционните съдии, а ето и мотивите им в резюме:

I. 1. Конституцията в своя чл. 51, ал. 1 създава основното право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане, без да определя способи или система от способи за неговото осъществяване.

2. Уреденият в Конституцията модел на осигуряване е социалният (общественият), а не либералният (частният).

При либералния модел, за разлика от социалния, осигуряването не е обществено, а частно. Осигуреният не осигурява друг, освен себе си и допуска съществуването и на неосигурени.

3. Конституцията не изключва либералния модел на осигуряване. Напротив, той е изцяло допустим като част от установената в чл. 19, ал. 1 от нея свобода на стопанската дейност. Той обаче не е конституционно уреден като необходим, както социалния, а само като възможен наред с него.

II. Субективното право на гражданина в частното осигуряване има парична стойност, затова е имуществено право. Правомощието за разпореждане е задължителен елемент от имуществените субективни права. Осигуряващият се има свободата да реши кому да повери частното си осигуряване, като го прекрати спрямо досегашния осигуряващ. Оспорените разпоредби разширяват правото му на разпореждане, позволявайки му да премине от частното към социалното осигуряване и да се върне обратно.

Разпоредбите, следователно, не противоречат на нормите на чл. 17 от основния закон, регулиращи частната собственост.

III. При частното осигуряване гражданинът действа в областта на гражданския оборот, т. е. като стопански субект. По силата на чл. 19, ал. 1 от Конституцията, той има свобода на своята стопанска инициатива. Свободата включва и свобода на избора дали да участва в стопанска дейност.

Във всички случаи осигуряващият се носи икономическия риск от своя избор на вида осигуряване. Патерналистичният по същността си довод за накърняване на правната му сигурност поради неинформираност за последиците от този избор не съответства на свободата на личността да действа, като същевременно търпи резултатите от действията си.

Разпоредбите, които се оспорват, се отнасят до всички граждани. На всеки един от тях се предоставя едно и също субективно право - да избере между общественото и частното осигуряване. Еднакви по правните си белези субекти, следователно, се третират от разпоредбите еднакво. Последващото различно правно положение на гражданите е резултат не на нормите, а на направения или ненаправения въз основа на тях избор. Доводът за неравенството им пред закона е неоснователен.

Конституцията не регулира частното осигуряване. Регулацията му е първична и доколкото урежданите отношения подлежат на трайна уредба, трябва да стане със закон (чл. 3, ал 1 от Закона за нормативните актове). Такъв е КСО, част от който са оспорените разпоредби. Самите те не съдържат делегации към подзаконов нормативен акт. Възражението срещу делегациите е извън предмета на делото и не подлежи на обсъждане.

Законодателят има дискреция за едно или друго конкретно законово разрешение съобразно осигурителната си политика, стига то да не е в несъответствие с принципи и изисквания на основния закон. Връщането, по волята на осигурения, обратно на „отстъпените“ (при условността на метафората) по силата на КСО от общественото на частното осигуряване задължителни осигурителни вноски, е в рамките на Конституцията, така, както това е вече изяснено в решение № 7 от 2011 г. на КС.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1633

1

bls

07.07 2017 в 13:55

Патерналистичният по същността си довод за накърняване на правната му сигурност поради неинформираност за последиците от този избор не съответства на свободата на личността да действа, като същевременно търпи резултатите от действията си.- тва е точно така ама забелязвам как и за КТБ реваха, и за дупнишката каса реваха и за къде ли още не а пручината е че поради малпумието си, което по могатжда упражняват както искат икономически - та зарад него изгоряха а искаха компенсации от държавата. И за пенсиите си ше искат - помнете ми думата.