Правото на адвокатурата да приема правила срещу прането на мръсни пари отива в КС

Изискванията адвокатите да проверяват и докладват дали клиентите им перат мръсни пари отиват в Конституционния съд.

Това реши Върховният административен съд и спря производството по административното дело, което беше образувано по жалби на двама адвокати срещу Единните вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма на Висшия адвокатски съвет по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

С  въпросните вътрешни правила адвокатите се задължават да правят комплексна проверка на клиентите си, когато извършват финансови операции или сделки с имоти, или регистрират фирми. В тях са заложени и примерни хипотези, при които адвокатът трябва да се усъмни в дадена сделка или клиент.

Петимата върховни съдии приемат, че Конституционният съд следва да прецени дали е допустимо със Закона за мерките срещу изпирането на пари да се възложи на ВАдС да приеме нормативен административен акт, който не е свързан с осъществяване на правомощията му по Закона за адвокатурата.

"Приемането на подзаконови нормативни актове от ВАдС, каквито са атакуваните пред ВАС вътрешни правила, принципно не нарушава конституционното правило на разделение на властите, прогласено в чл. 8 от Конституцията, а точно обратното – създава гаранции за свободна, независима и самоуправляваща се адвокатура. Това обаче се отнася само до случаите, в които на Висшия адвокатски съвет му е възложено изрично изпълнение на правомощия по Закона за адвокатурата в качеството му на висш орган на адвокатурата.

В случая с вътрешните правила обаче върховните магистрати установяват, че има несъответствие между текстове от Закона за мерките срещу изпирането на пари (разпоредбата на чл. 101, ал. 4, изр. Второ) и чл. 4, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията. Поради това внасят въпроса за разглеждане в Конституционния съд на Република България", се казва в определението на ВАС.