По заповед на Пламен Георгиев: КПКОНПИ е засекретила решенията си за отнемане на имущество

Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) е обявила за служебна тайна всички свои решения за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Решението е взето през 2018 г. от тогавашния директор на комисията Пламен Георгиев и все още продължава да е в сила. Заповедта е в нарушение на закона, който не позволява информация да се обявява за служебна тайна за повече от 6 месеца, съобщиха от Антикорупционния фонд.

За това се разбра на заседание на Административният съд София-град по дело на АКФ за отказан достъп до решенията на КПКОНПИ от 2018 г.

Представителите на Антикорупционната комисия обосновават отказа си със заповед от 2018 г. на Пламен Георгиев, който подаде оставка като шеф на КПКОНПИ година по-късно след разразилия се скандал "Апартаментгейт". Според заповедта всички решения на КПКОНПИ за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество са служебна тайна и не могат да бъдат оповестявани.

"Приемането на подобна заповед е скандално ограничение на правото на обществото да е информирано за дейността на един от ключовите антикорупционни органи в държавата. Тази заповед е приета и в очевидно нарушение на закона", коментира правният съветник на АКФ Даниела Пенева.

Дейността по отнемане на незаконно придобито имущество представлява най-обемната сфера на дейност на КПКОНПИ, в която са заети най-голям брой нейни служители и се издават най-голям брой актове, в пъти повече в сравнение с другите направления от работата на комисията. Заповедта на Пламен Георгиев прави тази дейност напълно секретна. Обществеността не може да се информира за това какви проверки е извършила комисията, какъв анализ на фактите е направила и до какви правни изводи е достигнала, за да вземе решение за образуване на дело, обяснява още Пенева.

Въпросната заповед противоречи и на Закона за защита на класифицираната информация. Според него, за да бъде класифицирана една информация като "служебна тайна", нерегламентираният достъп до нея трябва да уврежда интересите на държавата или друг правнозащитен интерес. Срокът, за който може да бъде отказан достъп до служебна тайна, е ясно ограничен до 6 месеца. Тези законови предпоставки ясно сочат, че целта на закона е ограничаването на достъпа до информация да е винаги конкретно, с оглед особеностите на конкретния случай и срочно (ограничено във времето), напомнят от фонда. 

Според експертите на АКФ информацията за решенията на КПКОНПИ по никакъв начин не уврежда интересите на държавата. Напротив – тя дава възможност на обществеността да формира мнение за фактите и изводите, въз основа на които КПКОНПИ инициира производства за отнемане на имущество на граждани. По своята същност това е обществена информация, която не може да бъде класифицирана, особено пък безкрайно. Не могат да се възприемат и евентуални доводи за защита на лични данни, доколкото в такива случаи законът допуска тяхното заличаване. Освен това именно личните данни на засегнатите лица и информация за имуществото им подлежи на публикуване в Държавен вестник, веднага след образуване на делото по иск на КПКОНПИ, коментират още от фонда.

Следете новините ни в GoogleNews