КС забрани на партиите да получават дарения без лимит от фирми

Всички законодателни разпоредби, които разрешават на партиите да получават дарения без лимит от фирми, противоречат на основния закон, реши Конституционният съд. 

"Финансирането на партиите от юридически лица и еднолични търговци при сега предвидените в закона ограничения е в несъответствие с конституционно допустимото", е записано в решението на КС, прието единодушно днес. Делото бе образувано по жалба на президента Румен Радев  през 2019 г. заради разпоредбите в Закона за политическите партии, които регулират финансирането им.

Промените бяха направени от 44-ото Народно събрание, като депутатите първо приеха цената на един глас да стане един лев, а след това въведоха и безлимитното даряване. Впоследствие цената на глас стана 8 лв., но текстът за дарения без ограничение остана.

Конституционните съдии не се обявяват срещу даренията, но смятат, че това трябва да става при условия на справедлива конкуренция и да гарантира независимостта на партиите от частни интереси.  

"Със законовото регулиране, предвидено в чл. 11, ал. 3 от Конституцията, се преследват две основни цели. На първо място, законът следва да гарантира, че политическите партии остават независими както от държавата, така и от частни интереси. На второ място, законът трябва да създаде условия за справедлива конкуренция на политически възгледи и програми между партиите, включително и като чрез ясни правила определи условията за тяхното финансиране. Тези цели не могат да бъдат постигнати, ако държавата не участва във финансирането на политически партии, които след участие в изборите, са спечелили определена политическа подкрепа. Условията и размерите за това публично финансиране трябва да бъдат изчерпателно уредени в закона и да съдържат гаранции за равнопоставеността на тези партии", се казва в решението на КС.

Магистратите напомнят, че „наличието на необходимите финансови средства е предпоставка за осъществяване на дейността на всяка политическа партия в ролята ѝ на посредник между гражданите и публичната власт. Това придава важно значение на правилата за партийното финансиране, както и на публичността и контрола над средствата, с които партиите финансират своята дейност и предизборните си кампании". 

В Закона за политическите партии и в Изборния кодекс обаче няма таван за размера на даренията. Има само ограничение политическите формации да не получават пари от юридически лица и от еднолични търговци с просрочени публични задължения или регистрирани в офшорки. 

„Системата на финансиране на политическите партии не може да не се съобразява с конституционните принципи, които налагат определени ограничения върху нея. Държавната власт произтича от гражданите и може да се осъществява само в техен интерес. Казано общо, ограниченията трябва да бранят от изкривяване отношението „гражданин – партия – държавна власт“, пишат от КС.

Но финансирането на партиите при единствени изисквания фирмите да не дължат данъци и осигуровки и да не са регистрирани в офшорни зони, не съответства на конституционно допустимото.

Освен това законът позволява неограничени частни дарения за партиите от юридически лица и еднолични търговци.

"Допълването на публичното финансиране при равни за всички политически партии условия с частно финансиране, което е избирателно и без пределен размер, поставя политическия плурализъм под заплаха", обясняват още от КС.

В решението си КС констатира, че разпоредбата от ЗПП (чл. 21), която в момента гласи: „Дейността на политическите партии може да се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия“, противоречи на Конституцията.

Проблемът е в израза "може да", с добавянето на който законът вече не създава императив държавата да финансира политическите партии, а установява това като правна възможност.

"По този начин се поражда риск за политическите партии да бъдат поставени в обективна невъзможност да съществуват и да изпълняват функцията си на посредник между гражданското общество и органите на публична власт. Конституционно задължение на държавата е да създава условия за демократичен политически живот, основан върху принципа на политическия плурализъм. Имущественото състояние на партиите не може да се превръща в препятствие за изразяване политическата воля на гражданите", заявяват конституционните съдии.

Те са категорични, че субсидията е задължение на държавата, а не просто възможност, а определянето на конкретния размер на публичното финансиране е изцяло в компетентността на Народното събрание.

Решението на КС влиза в сила три дни след обнародването му в Държавен вестник. 

Следете новините ни в GoogleNews