КС: Киселова не може да отклонява предложението на президента за референдум

Председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява установените в закон изисквания, при които е допустимо провеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон. Това правомощие принадлежи единствено на парламента. 

Това реши на днешното си заседание Конституционният съд.

КС бе сезиран от президента Румен Радев, който предложи референдум с въпроса: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 г.?". Това предложение бе внесено в парламента, но не стигна до разглеждане в пленарната зала, тъй като тогавашният шеф на НС Наталия Киселова го отклони.

Радев настоя не само за тълкуване от съда, но и да обяви разпореждането на Киселова за нищожно. КС отклони искането на президента във втората му част, тъй като няма правомощие да се произнася за актове на шефа на НС. 

Преди година КС излезе с друго решение - че национално допитване за въвеждане на еврото е недопустимо, защото това означава пренаписване на условията по ратифициран от България договор.

В мотивите КС отбелязва, че според основния закон народът е единствен източник на държавната власт и тя се осъществява от него непосредствено или чрез предвидените в Конституцията органи. Следователно никой депутат и в частност председателят на НС не разполага с право еднолично да осъществява власт и да решава въпроси, които основният закон е възложил единствено на колективния орган, излъчен от избирателите и осъществяващ властта от тяхно име. Това се отнася и до правомощието на парламента да взема решение за произвеждане на национален референдум.

Съдът посочва, че изключителното правомощие на НС да приеме решение за произвеждане на референдум по естеството си предполага изключителната негова компетентност да преценява всички предвидени в закона изисквания за допустимостта на произвеждането му, каквито са въпросите, които могат да се разрешават чрез национален референдум, когато парламентът е сезиран. Тази преценка според КС е въпрос не просто на процедура, а на конституционна компетентност.

Конституционните магистрати обръщат внимание, че за разлика от актовете на НС, които подлежат на контрол за конституционност, едноличните актове на неговия председател са изключени от този контрол, което е отчетено и в определението по допускане на искането на президента.

"По тази причина издаването на едноличен акт на председателя на парламента, с който по същество се прегражда упражняването на изключителната конституционна компетентност на общонационалното представително учреждение, е нетърпимо от гледна точка на основния закон, защото на практика заобикаля установения ред за контрол върху актовете на Народното събрание. В резултат на това се осуетява възможността за проверка относно съответствието с принципите и разпоредбите на Конституцията, а това рискува да постави под съмнение и дори да лиши от съдържание нейното върховенство при упражняване на държавната власт", посочват от КС.

Решението е прието с 11 от 12-те участвали в заседанието конституционни съдии. Борислав Белазелков е бил на особено мнение.

Следете новините ни в GoogleNews