Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията, реши КС

Конституционният съд определи Истанбулската конвенция за противоконституционна. Това става ясно от справка на сайта на Конституционния съд. Решението е прието с осем гласа. Съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров са подписали решението с особено мнение. 

Според съда декларираните цели на Конвенцията, която е насочена основно към равенството между половете, напълно съответстват на основните конституционни принципи у нас. В преамбюла на Конституцията се подчертава верността на българския народ към общочовешките ценности, сред които изрично са посочени хуманизмът, равенството, справедливостта и търпимостта. Съдиите припомнят, че правата на личността, нейното достойнство и сигурност са издигнати във върховен конституционен принцип, а равенството е сред основните начала на действащата българска Конституция.

В Конституцията ни е въведена и изрична забрана за каквато и да е дискриминация, основана на „пол“.

В същото време обаче Конституционният съд намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е "вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея". Така съдържанието на част от разпоредбите ѝ излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование.

Очаквано, конституционните съдии се концентрират върху понятията за пол, които фигурират в английския и френския вариант на документа. Те отчитат, че понятието „gender“/„genre“ („пол“) присъства в Конвенцията като самостоятелна категория, различна от понятието за биологичен пол: 

Конвенцията разделя биологичното и социалното измерение на пола и излиза извън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия вид. С посоченото в чл. 3, буква „в“ съдържание „gender“/„genre“ („пол“) се превръща в основно, носещо понятие, което е определящо за смисъла и на другите използвани в Конвенцията изрази, базирани на това понятие. Свидетелство за самостойната роля на понятието „gender“/„genre“ („пол“) представляват и множеството разпоредби на Конвенцията, които съдържат изрази, базирани на това понятие – чл. 2, § 2, чл. 4, § 3, чл. 6, чл. 14, чл. 18, чл. 49, § 2, чл. 60, § 2 и § 3 от Конвенцията. „Gender“ се употребява в изразите: „gender equality“ (преамбюл — „равнопоставеност на половете“), „gender-based violence“ (преамбюл, чл. чл. 2, 3, 4, 14 – „насилие, основано на пола“), „gender identity“ (чл. 4, § 3 – „идентичност, основана на пола“), „gender-sensitive policies“ (чл. 6 – „политики, отчитащи особеностите на пола“), „gender perspective“ (чл. 6 – „перспектива, основана на пола“), „non-stereotyped gender roles“ (чл. 14 – „нестереотипни роли на пола“), „gendered understanding of violence“ (чл. 18, 49, § 2 – „основано на пола разбиране на насилието“), „gender-based asylum claims“ (чл. 60 – „молби за убежище, основани на пола“), „gender-sensitive interpretation“ (чл. 60, § 2 – „тълкуване, отчитащо особеностите на пола“), „gender-sensitive reception procedures“ (чл. 60, § 3 – „процедури за убежище, отчитащи особеностите на пола“). Тези изрази, в зависимост от интерпретацията, могат да доведат до различни и противоречиви разбирания за философията на Конвенцията. Тя е първият подписан от Република България международен договор, в който се дава такава дефиниция на понятието „пол“ (чл. 3, буква „в“ от Конвенцията).

Според съдиите Конвенцията "проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“. По този начин Конвенцията би наложила в България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията, смятат още съдиите.

Двама от съдиите с особено мнение - Румен Ненков  и Георги Ангелов смятат обаче, че Конвенцията изобщо не прокарва утвърждаването на "трети пол":

Критиците на Конвенцията твърдят, че със своята неяснота и двусмисленост дава възможност за нарушаване на гореизложените принципни положения по българския основен закон. С това категорично не можем да се съгласим, защото нито една нейна клауза не отваря вратата към утвърждаване на някакъв „трети пол“ или обвързва държавата с ангажимент да легитимира като приравни на брака извънбрачните съжителства, които обективно съществуват, при това в повечето случаи на хетеросексуална, а не на хомосексуална основа.

Двамата конституционалисти смятат, че единствено държавата може да институционализира подобни отношения и в тази насока Конвенцията не води със себе си обвързващо задължение.

Според мнението на Константин Пенчев целта на Конвенцията, както и на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, "е защита на свободата на всеки индивид, мъж или жена, да определя своето поведение, независимо от установените в определено време и в определено общество стереотипи за социалните роли на мъжа и жената, без да се поставя под каквото и да било съмнение разбирането за биологичната същност на пола". Той не е съгласен с мнозинството от колегите си за това, че Конвенцията създава ново понятие за пол, различно от биологичния.

Колегата му Филип Димитров посочва, че мнозинството е постановило решението си "в контекста на особено шумна политическа кампания". Според него социалната функция на пола изобщо не е свързан с "измисляне на някакъв "небиологичен" пол" и дава за пример факта, че майчинството например съвсем не е задължително да бъде "биологично". Според Димитров колегите му са приели "имплицитно" тезата на президента, че полът "и като даденост, и като поведение" по българската конституция е само биологично определен. 

Мнозинството е отделило твърде много внимание на преводаческите усилия във връзка с понятието „gender” или “genre” – усилия напълно излишни, защото преводът е въпрос само на улеснение и изясняване за ратифициращите страни. Единствените меродавни за приложението на Конвенцията (включително и като част от националното законодателство) са текстовете на двата езика – английски и френски, така че всеки термин може да бъде превеждан и описателно, стига това да изяснява смисъла му. В езиците, в които типичната дума за пол, “sex” има двойнствено звучене, терминът „gender” или “genre” освобождава понятието от еротичното му звучене, което на български думата „пол“ постига успешно, но в никой език на тези думи не се придава „небиологично“ значение, заключава Димитров.

Още по темата

27/07/2018 Политика

ВМРО за спирането на Истанбулската конвенция от КС: Победихме!

Следете новините ни в GoogleNews