Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че задържането на обвиняеми лица с прокурорско постановление до 72 часа трябва да може да се обжалва в съда. Постановлението на ЕСПЧ е във връзка с делото Марин Йосифов срещу България от 13 октомври 2020 г.

Липсата на възможност за протестиране е в нарушение на правото на съдебен контрол над законността на лишаването от свобода, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека. 

През 2010г., във връзка с образувано наказателно производство за подкуп, офисът на Марин Йосифов, е претърсен, като от него са иззети предмети и компютърно оборудване. На същия ден Йосифов е задържан по данни за извършено престъпление със заповед на полицията за 24 часа. След изтичане на максималния срок за задържане, Йосифов е отведен пред разследващите органи, които му повдигат обвинение и го задържат с прокурорско постановление за срок до 72 часа.

Йосифов остава в ареста до края на постановлението, без да е изправен пред съд. Прокуратурата не налага постоянна мярка за задържане и го освобждава под гаранция.

По-късно Йосифов опитва да обжали 72-часовото прокурорско задържане, но съдилищата отхвърлят жалбата поради липсата на нормативно основание за нея.

Страсбургският съд е открил нарушение на правото на жалбоподателя да бъде незабавно изправен пред съд за извършване на преглед на законността на задържането, регламентирано в чл. 5 § 3 от Европейската конвенцията за правата на човека - още на 26 час от задържането, прокуратурата е разполагала с информацията, въз основа на която по-късно той е бил освободен. Това прави престоя му в ареста неоснователен и в нарушение на Конвенцията.

ЕСПЧ се произнесе, че Йосифов не е разполагал с подходящо средство за защита, което да му позволи да провери законността и необходимостта от задържането му, както се изисква от член 5 § 4 от Конвенцията. Съдът е установил, че към онзи момент нито законодателството, нито съдебната практика са допуснали обжалване на прокурорската мярка за задържане.

Според съда претърсването на офиса е било в нарушение на правото на зачитане на личния живот, тъй като е извършено без предварителното разрешение на съдия. Наказателно-процесуалният кодекс допуска последващо одобряване на действията по претърсване само в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата. Националният съд обаче е одобрил протокола от претърсването, без да посочи аргументи за съществуването на неотложност.