20 817 души са пожелали да станат български граждани на основание произход и/или родител български гражданин от началото на годината. Най-много са молбите на граждани от Турция - образувани са 5935 преписки, следвани от Украйна - 3141, Албания - 2992, Северна Македония - 2990, Русия - 2261, Молдова - 1518, Сърбия - 1151, Израел - 361, и Косово - едва четири преписки.

Това става ясно от отговор на правосъдния министър Атанас Славов на депутатски въпрос на Петър Петров от "Възраждане", съобщи БТА. 

За сравнение общият брой на образуваните преписки за придобиване на българско гражданство на основание произход и/или родител български гражданин през 2022 г. е 16 711, през 2021 г. – 15 809, а през 2020 г. са образувани 9639 преписки.

През миналата година са образувани най-много преписки - 4508 по молби на граждани на Украйна и 3031 преписки за граждани на Турция. През 2021 г. са образувани най-много преписки – 3428 по молби на граждани на Северна Македония и 3133 преписки по молби на граждани на Украйна. През 2020 г. отново най-много преписки - 2551, са преписките на граждани от РСМ.

Според данните, предоставени от Министерство на правосъдието за периода от 2020 г. до 24 ноември 2023 г., са образувани общо 2695 преписки за придобиване на българско гражданство на основание обща натурализация на граждани на съответните държави. Става въпрос за граждани на Русия, Украйна, Армения, Ирак, Сирия, Афганистан, Ливан, както и за лица без гражданство, такива с хуманитарен статут и със статут на бежанец.

Също така за 2023 г., до 24 ноември, са образувани 1673 преписки за възстановяване на българско гражданство, през 2022 г. броят им е 3075, през 2021 г. – 3209, а през 2020 г. -1193.

Според статистиката за м.г. са образувани 252 преписки за освобождаване от българско гражданство, през 2022 г. броят им е 266, през 2021 г. - 295, а през 2020 г. – 171.

За периода от 1 януари 2020 г. до 24 ноември 2023 г. са подадени 75 805 молби за придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство.

"Съветът по гражданството при Министерство на правосъдието разглежда преписките по реда на постъпването им, съобразно различните правни основания, на които са подадени. Най-голямо забавяне в решаването на преписките за българско гражданство е за лицата от български произход", се казва в отговора на министър Атанас Славов.

Той допълва, че причината за това е големият относителен дял на тези молби, както и установените "множество случаи на представяне на подправени и неистински документи, с които е удостоверено основанието за натурализация – български произход". Министърът обяснява, че поради това съветът възлага допълнителни проверки по преписките на кандидатстващи на основание български произход, за да не се допуска натурализация на чужденци с подправени или неистински документи. Срокът, в който се извършват проверките на документите, е около 8-9 месеца.

Разгледаните преписки от Съвета по гражданството за 2023 г., до 24 ноември, са 23 306, през 2022 г. те са 13 004, а през 2021 г. – 10 889. Неприключилите преписки от 2023 г., до 24 ноември, за придобиване на българско гражданство, за освобождаване и възстановяване от гражданство са общо 23 329, тези от 2022 г. са 17 579, а от 2021 г. има неприключили 8755 преписки, за които срокът за разглеждане е девет месеца, когато молителят е с български произход, и 12 месеца, когато родителят е български гражданин.

На 21 септември Народното събрание прие на първо четене три законопроекта за промени в Закона за българското гражданство – на "Възраждане" и на ГЕРБ-СДС.