Конон се родил в селището Витания на 18 стадия от град Исаврия в семейството на Нестор и Нада.

Когато Конон пораснал му се явил свети архистратиг Михаил, научил Коноп на истинната вяра и го кръстил в името на Пресвета Троица. От тогава Конон се изпълнил със Светия Дух и архистратиг Михаил винаги пребивавал с него невидимо.

След не много време блажения Конон успял да убеди и своите родители да оставят идолопоклонството и да се обърнат към Христа. Конон кръстил баща си и майка си. Бащата на Конон, блаженният Нестор, бил удостоен с мъченическа смърт умъртвен от идолопоклонниците.

Веднъж по време на богомерзкия празника на Аполон, Свети Конон със силата на молитвата и своята несломима вяра показал чудо на събралата се за празника тълпа и мнозина се обърнали към христовата вяра а идолите били разбити.

И много хора повярвали в Христа и като разбили идолите, приели свето Кръщение. А други, ожесточени, останали в предишното неверие и силно скърбели за гибелта на Аполоновия идол. Но впоследствие, виждайки многото различни чудеса, извършвани от свети Конон, повярвали в Христа и останалите езичници на тази земя. По това време се надигнало гонение срещу християните свети Конон бил хванат и подложен на много и жестоки мъчения. Исавряните, като научили за страданията на Светията се надигнали и го освободили а неговите мъчители избягали.

Две години след мъченията свети Конон се представил пред Бога. Народа на цялата Исаврийска страна се събрали и тъгували за светеца.

Блаженият Йоан бил роден в България. По някаква причина той се поддал и се отрекъл от Христа. Но след известно време той осъзнал своя голям грях и започнал страда за отричането си от християнската вяра.

Потърсил спасение за душата си в Света Гора Атонска. Но след три години все още съвестта му не му давала покой и Като не можел повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора и отишъл в Цариград. Облякъл се като турчин и така влязъл в джамията "Св. София". Там започнал да се кръсти и да се моли по християнски, което много подразнило турците.

Разгневени, те жестоко се нахвърлили срещу него и били го и се опитали да го отклонят от неговата вяра, но като видели, че тя е несломима му отсекли главата в двора на "Св. София". Това се случило на 5 март 1784 година.

Така Блаженият Йоан получил мъченически венец на 19-годишна възраст.