Евстатий, чието рождено име било Плакида, бил знаменит пълководец при императорите Тит и Траян. Бил езичник, но разбрал цялата суета и лъжовност на езичеството, когато Бог му пратил големи изпитания. Най-първо му отнел богатството, слугите, приятелите. После далеч от родината му в Египет разбойници отвлекли жена му, а синовете му се изгубили в пустинята. Оттогава Евстатий прекарал 15 години в пустинята в пост, молитва и смирение пред Господ.

Когато започнали войната между варвари и римляни, Траян се сетил за своя храбър военачалник. Повикал го в Рим и го назначил за върховен началник на цялата войска. Евстатий оправдал доверието на своя господар. В Рим се завърнал триумфално, като победител. А Бог го възнаградил, като му върнал съпругата и синовете.

В чест на тази победа Адриан пожелал да направят тържествено жертвоприношение на езическото капище. Единствен виновникът за събитието на присъствал на ритуала. Разгневен от отказа на Евстатий да почете празника, императорът лишил знаменития пълководец от военния му сан и заповядал той и семейството му да бъдат оставени на дивите зверове.

Оцелели с Божията воля, светите мъченици били хвърлени в нагорещена пещ и там намерили смъртта си. Благочестиви християни ги погребали с големи почести през 126 г. Днес светите мощи на великомъченик Евстатий, съпругата и синовете му се намират в църквата "Св. Евстатий" в Рим.