Акидин, Пигасий, Анемпотист, Елпидифор и Афтоний служели на пресийския цар Сапор, когато царувал и Константин Велики. Те добросъвестно изпълнявали задълженията си и тайно изповядвали Христовата вяра.

Когато Константин умрял, персийските жреци възнегодували срещу вероотстъпниците. Хулели християните и тласкали Сапор към към разправа с тях. За да пречупи упорството на своите поданици християни, царят призовал в двореца трима от най-приближените си придворни - Акиндин, Пигасий и Анемпотист.

Всички опити на владетеля да ги склони да станат отново езичници били напразни. Мъчителите им били изумени от тяхната непоколебимост и някои сами се отрекли от езическите идоли. Християни станали майката на Сапор, неговият сановник Елпидифор и верният му поданик Афтоний. Така мястото за смъртното наказание на непокорните християни се превърнало в олтар за тържеството на истинската вяра.

След жестоки мъчения и изпитания светите мъченици Акидин, Пигасий и Анемпотист били публично изгорени. Заедно с тях мъченически умрели и техните последователи Елпидифор и Афтоний.