Заради острия недостиг на прехващачи Украйна се стреми към унищожение на руските пускови установки

Русия продължава да увеличава производството и използването на балистични ракети срещу Украйна. Това се случва на фона на острия недостиг в Киев на ракети-прехващачи за системите „Пейтриът“, които биха могли да променят ситуацията. Но ако ракетите не могат да бъдат унищожени, възможно ли е поне пусковите установки да бъдат извадени от строя?

През юли Русия е изстреляла почти 200 балистични ракети — като са отчетени и зенитните ракети от системите С-400, както и хиперзвуковите „Циркон“/„Оникс“, заявява Министерството на отбраната на Украйна. Това е рекорд от началото на войната.

Според военното ведомство са били прехванати 29 ракети. В статистиката на Военновъздушните сили на Въоръжените сили на Украйна обаче е посочена друга цифра — 10 унищожени балистични ракети през юли, тоест около 15%.

Само през първите 10 дни на август руснаците вече са изстреляли по Украйна около 70 балистични ракети. Свалена е само една от тях.

Президентът Володимир Зеленски настойчиво призовава западните партньори да предадат на Киев ракети за системите „Пейтриът“, като дори обяснява отказа или забавянето с опит за „оказване на натиск върху Украйна“.

Затова остават не толкова много решения на проблема. Единият вариант е да бъдат нанасяни удари по предприятията, произвеждащи компоненти за балистични ракети — нещо, което Украйна отдавна се опитва да прави с променлив успех. Другият е да бъдат атакувани пусковите установки на ракетите.

„Военните знаят, че трябва да унищожават пусковите установки на противника, за да намалят по този начин ударите по украинската стратегическа инфраструктура. Те се занимават с това и ще продължат да го правят“, заяви президентът Зеленски на 5 август. Осъществяването на този замисъл обаче е достатъчно сложно.

Какво и колко може да изстреля Русия

Най-напред трябва да се разбере за какъв брой ракети и пускови установки става дума. Най-масираните залпове с балистични ракети „Искандер“, включително С-400 и KN-23, които Русия е извършила през юли и август, са включвали около 24–29 ракети. Това означава, че за обстрела вероятно са били задействани 12–15 пускови установки, всяка от които може да изстреля по две ракети.

Най-масираното изстрелване на балистични ракети от началото на войната е включвало 34 ракети. В този случай руснаците са използвали 17 пускови установки.

Според оценки на анализатори Русия може едновременно да задейства 36 пускови установки, разположени в близост до украинската граница. Това означава, че при най-големия балистичен залп могат да бъдат изстреляни около 70 ракети.

Според данни на украинското военно разузнаване обаче Русия все още не е достигнала такова производство, което да ѝ позволи да извършва масирани и редовни обстрели.

Заместник-началникът на Главното управление на разузнаването на Украйна Вадим Скибицки отбелязва, че към август Русия произвежда около 65 ракети 9М723 за комплекса „Искандер-М“ месечно — почти с 10% повече от планираните показатели. Освен това значително се е увеличило производството на противокорабните хиперзвукови ракети „Циркон“ и „Оникс“, които летят по квазибалистична траектория.

По думите на генерал Скибицки този ръст е свързан с преустановяването на производството на ракетите „Кинжал“ и Х-32 от страна на Русия, както и с пренасочването на усилията и комплектуващите материали към производството на балистични ракети.

Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бродви с позивна „Мадяр“ смята, че в момента Русия е способна да произведе залп от 77 балистични ракети и планира да увеличи броя им до 200 ракети в един залп.

„Дори ако успеят да осъществят само половината от това, всичко това ще полети към нас“, заяви той в интервю за агенция Associated Press.

В условията, при които нито Украйна, нито дори целият западен свят разполагат с необходимия брой ракети-прехващачи, най-оптималното решение изглежда е унищожаването на онези условни 20–30 пускови установки „Искандер“, които активно се използват за тези залпове в Русия.

Съществуват обаче редица проблеми.

10–15 минути за удар

По време на войната Украйна многократно е атакувала с безпилотници руски пускови установки, включително на балистични ракети „Искандер-М“, „Циркон“ и С-400. В някои случаи те са били прехващани по време на придвижването им, но най-често са ставали мишени в базите за съхранение.

Например през април 2026 г. Силите за специални операции на ВСУ съобщиха за няколко атаки срещу складове за съхранение на оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер“ край Симферопол в Крим. През август 2025 г. украинските военни нанесоха удар по пускови и транспортно-зареждащи машини на „Искандер“ в Курска област, а през септември — по полигон с такава техника в Краснодарския край. Всичко това доведе до унищожаването и повреждането на част от тези комплекси.

Освен че произвежда нови пускови установки, Русия предприема и допълнителни мерки за защита на оперативно-тактическите ракетни комплекси, които непосредствено действат в близост до украинската граница. Променят се маршрутите им на придвижване, местата за изстрелване и маскировката, а самите комплекси получават активно прикритие от системи за радиоелектронна борба и комплекси за противовъздушна отбрана.

Ето как изглежда това на практика: колона от шест машини, влизащи в състава на комплекса „Искандер-М“ — пускова установка, транспортно-зареждаща машина, командно-щабна машина, пункт за подготовка на информацията, машина за обслужване и за осигуряване на жизнената дейност — напуска скрития пункт за дислокация и се отправя към огневите позиции.

Машините се разполагат на огнева позиция на разстояние 100–150–200 км от украинската граница в Брянска, Курска или Ростовска област, или в Крим.

Разгръщането на разчета и зареждането могат да отнемат 15–20 минути. След това се извършва залп от две балистични ракети с интервал от 1–2 минути, а машината напуска района.

За да успее да атакува руския оперативно-тактически ракетен комплекс, Украйна трябва или предварително да получи разузнавателна информация къде точно се намира площадката за изстрелване, или да разполага с оръжие, способно да порази вражеската техника 10–15 минути след нейното откриване.

Или бързи ракети, или сателитни данни

Що се отнася до откриването, съветникът на украинския президент по технологичните въпроси Сергей Бескрестнов с позивна „Флеш“ отбелязва, че Украйна получава цялата информация за изстрелванията или подготовката за изстрелване на балистични ракети от партньорите си.

„Никой от нас не знае и не трябва да знае как получават тази информация, но не е необходимо да си прекалено умен, за да разбереш, че основният източник на информация е сателитното наблюдение на площадките за изстрелване и системата за фиксиране на самите изстрелвания“, заявява той.

Това означава, че Украйна получава информацията, когато пусковите установки на „Искандер“ вече са заели огневата позиция, и остават около 15–20 минути, преди ракетата да напусне площадката.

В такава ситуация единственото оръжие, което може да успее да порази пускова установка на „Искандер“, са свръхбързи балистични ракети, способни да поразяват цели на разстояние 200–500 км. Украйна разработва два такива варианта — комплексите „Сапсан“ („Гром-2“) и FP-9. Скоростта им на полета е 2000–2300 м/сек., което означава, че могат да преодолеят разстоянието до руските пускови установки за 2–4 минути.

Тези комплекси обаче все още са на етап изпитания, а разработчиците обявяват първите бойни изстрелвания, по-специално на ракетите FP-9, едва за есента на тази година.

Друг вариант е руските „Искандер“ да бъдат поразявани с помощта на дронове със среден радиус на действие. Например дронът FP-2 може да носи бойна глава с тегло близо 120–200 кг на разстояние до 370 км. Скоростта му обаче е само 150–180 км/ч. Това означава, че ще измине условните 300 км до пусковата установка в Русия за почти два часа.

Реактивните дронове-ракети, като „Барс“ или „Пекло“, ще преодолеят това разстояние за 30–60 минути. И това също е недостатъчно. Подобен подход има право на съществуване само ако Украйна предварително открие придвижването на машините от комплекса „Искандер“ или площадката за изстрелване — например с помощта на разузнавателен безпилотен летателен апарат — и изстреля своите ударни дронове.

Съществува обаче голяма вероятност руснаците също да забележат работата на разузнавателния дрон над своята територия, да го заглушат или свалят, или просто да променят мястото на изстрелване.

Ако над територията на Русия работеше американската сателитна система Starlink, украинските военни биха могли да се опитат да поразят пусковите установки на „Искандер“ в движение — по време на придвижването им към позициите или отдалечаването им от тях. Според публикации в медиите обаче собственикът на SpaceX Илон Мъск засега не дава съгласие на Украйна за включване на сателитната навигация над руска територия.

Затова засега унищожаването на руската балистична ракета „на земята“ остава изключително сложна задача за Киев. Тя може да бъде решена преди настъпването на зимата само при условие на бързо увеличаване на собствените способности на Киев или при спешна помощ от западните партньори.

На 10 август украинският OSINT проект „Киберборошно“ съобщи, че предишната нощ Въоръжените сили на Украйна са „провели операция“ по откриване и унищожаване на пускови установки на „Искандер“ на руска територия.

„Що се отнася до „Искандер“. През нощта се провеждаше операция, очакваме ОК — обективен контрол. От това, което е известно в момента: имаше нальот на дронове, пусковите установки не работеха така, както би трябвало, но това може да се дължи на активността на нашите БПЛА и на предприетите мерки за сигурност“, се казва в съобщението.

Официални източници не са публикували информация за вероятно поразяване на руските ракетни комплекси.