Вселенският патриарх за правата на човека, мира и екологичната криза пред гръцкия парламент

"Вселенската Патриаршия се е борила и се бори срещу накърняването на човешката личност в различните му аспекти, заклеймява расизма, дискриминацията и съвременните форми на робство, съпротивлява се на силите и тенденциите, които подкопават социалното сближаване и мира и унищожават Божието творение", заяви днес Вселенският патриарх Вартоломей в специално обръщение пред гръцкия парламент.

Църквата насърчава и диалога с останалия християнски свят, с другите религии и със съвременната цивилизация, посочи патриархът и отговори на възражението, че такава намеса "въвлича Църквата в двусмислието на човешките дела", а християнското свидетелство "се превръща в политически акт". Според него такова твърдение е лишено от богословска основа, защото църковното слово трябва да е в полза на човека.

Патриарх Вартоломей направи и дълбок анализ на възгледа за човешката личност и неотменимото достойнство на всеки човек, като го сравни с натуралистичния подход по темата. 

"Ако виждаме човека като „машина“ или като просто биологична единица, тогава много лесно го превръщаме в обект или го подценяваме. Ако подхождаме към него като към „личност“ с абсолютно и неотменимо достойнство, тогава нашето поведение става съвсем различно", категоричен е той.

По думите му за защита на човешкото достойнство не е достатъчна ориентацията „по принцип“ към „човека“. В подкрепа на това твърдение патриарх Вартоломей цитира и преамбюла на гръцката конституция, в който е заложено християнското изповядване на Бога като Троица. 

"Подценяването на духовните ценности не насърчава нито уважението към човешката личност и нейните основни права, нито опазването на природата, нито борбата за свобода и социална справедливост. Напротив, вярата в Бога на любовта и мира е източник на вдъхновение, изостря нашето чувство за дълг и действие и подсилва човешките усилия, дори когато те са изправени пред трудни за решаване проблеми и непреодолими препятствия", смята Вартоломей.

По-нататък предстоятелят на Константинополската патриаршия очерта и усилията на църквата за включването на екологичната тематика в междухристиянските и междурелигиозните диалози. Според него екологичната криза е социален проблем, а доминиращият модел на икономическо развитие е сред основните причини за кризата. 

"Икономическа дейност, която не зачита „дома“ на живота – природната среда, не е „икономия“, а „ико-аномия“ (беззаконие спрямо дома). Нямаме бъдеще без пълен завой към „екологична икономика“. Икономическият живот и социалните борби трябва да служат на човека и неговите жизнени нужди, както и на целостта на творението – цели, които могат да бъдат постигнати само в среда на мир и зачитане на човешките права", обоснова се патриархът. 

Той припомни, че мирът не е даденост, а резултат от саможертва и отхвърляне насилието като средство за разрешаване на спорове. Патриархът не скри, че се отправят критики към религиите, че често подхранват фанатизма и насилието „в името на Бога“. Отговорът му е, че "мирът между народите и цивилизациите е непостижим без мира между религиите и техния по-широк принос в световната борба за мир". 

"Считаме фундаментализма за деградация на религиозния опит, а не за явление, присъщо на вярата. Истинската вяра е най-строгият съдник на религиозния фанатизъм и нетолерантността.", допълни Вартоломей. 

Според него човечеството има нужда от съгласуваност върху общочовешките ценности, като цитира Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., че този ствол от ценности е „общият идеал, към който трябва да се стремят всички народи и всички нации“.

"За съжаление, днес умишлени недоразумения, определянето на правата на човека като „троянския кон на Запада“ с цел културно господство, възражения от страна на религиите относно разяждането на техните общностни традиции чрез западния индивидуализъм, постмодерното отхвърляне на т.нар. „тирания на общото“, водят до шумни оспорвания на тези права като „универсален хуманистичен критерий“.

Пътят на правата на човека в основата си зависи от отношението на Църквите и религиите към тях", продължи патриархът. 

Възприемането на правата на човека като "пряка заплаха за идентичността на Православието" той нарече "напълно отрицателна позиция". Защото това произтича от неправилно разбиране както на самите права, така и на православния етос.

"Отстъплението на религиозната ориентация в живота не само не насърчава целите на правата на човека, но влияе отрицателно върху тяхното зачитане. Заедно със забравата на духовните ценности отслабва и усещането за неприкосновеността на човешкото достойнство, а човешките дела рискуват да се превърнат в съвкупност от взаимно сблъскващи се и отричащи се особености, във „война на всеки срещу всеки“, смята още Вартоломей. 

Предстоятелят на Вселенската патриаршия се обърна към депутатите, като припомни, че демократичното общество живее въз основа на принципи, които то самото не е създало. Към принципите принадлежат и духовни ценности, които напомнят, че човекът не е само „гражданин на света“. 

"Трябва окончателно да осъзнаем, че няма истински прогрес без зачитане на тези ценности. Възгледът, че повишаването на жизнения стандарт, научните познания и демократизацията на обществата ще маргинализират духовните търсения, подценява тяхната екзистенциална дълбочина и сериозност", твърди патриархът. 

През тази година Вартоломей отбелязва 35 години, откакто служи като Вселенски патриарх, припомня изданието "Ортодокс таймс". 

Следете новините ни в GoogleNews