В Донбас Русия води война не просто на изтощение, а на пълно унищожение*

Руските войски навлязоха в град Северодонецк в опит да превземат цял Донбас. Ръководителят на Луганската областна администрация Серхий Гайдай казва, че обстрелът в района на Лисичанск, Северодонецк и Рубижне е толкова интензивен, че е невъзможно да се пресметне броят на жертвите. Русия води тук война не само за изтощаване, а за пълно унищожение.

Само преди няколко дни гледах от покрива на една къща в Лисичанск как бомбардират и обстрелват Северодонецк. Буквално всяка минута там избухваше нов снаряд. Градът беше в пламъци.

Лисичанск беше почти безлюден. От време на време по улиците можеха да се срещнат хора, но в повечето случаи градът беше пуст. Артилерийският огън е реална и постоянна заплаха. Летният вятър е наситен с фин прах от разрушените сгради, който скърца по зъбите.

След като не успяха да завземат цяла Украйна, руските войски се насочват към Донбас, състоящ се от Донецка и Луганска област. Ако Северодонецк и Лисичанск паднат, цялата Луганска област ще бъде окупирана.

Сега Русия води война не просто на изтощение, а на пълно унищожение. И поне тук, в тази част на фронта, тя печели.

Кълба дим над бомбардирана петролна рафинерия в Лисичанск, 27 май.

Серхий Гайдай, ръководител на регионалната гражданско-военна администрация на Луганска област в Украйна, заяви, че цялата ключова инфраструктура в Северодонецк е разрушена. По-рано той отбеляза, че може да се наложи украинските сили да се изтеглят от Лисичанск.

Разрушенията в Рубижне, третия град в областта, която включва още Северодонецк и Лисичанск, ясно показват на какво е способна безмилостната руска артилерия. От Лисичанск се вижда, че на изумруденозеления фон се е появило тъмно петно - градчето просто е изтрито от лицето на земята.

Горящ след обстрела автобус. Лисичанск, 28 май.

Падането на Рубижне демонстрира важна промяна в стратегията на Путин. Вече няма дълги колони от бронирани машини, нито танкови и пехотни атаки от първите месеци на войната, а артилерията потиска украинската съпротива. В Рубижне, много преди да бъдат задействани сухопътните войски, падат около 1500 снаряда на ден.

Огромната руска огнева мощ, особено артилерийският огън, подчертава, както казват украинските командири, спешната нужда на защитниците от по-модерно западно оръжие, без което ще бъде много трудно да се спре настъплението на врага.

Донбас се простира по протежение на цялата източна част на Украйна - от Северодонецк на север до брега на Азовско море близо до Мариупол на юг. Последният наскоро беше превзет от Русия след продължителни сражения и обсада на "Азовстал" - едно от най-големите постижения на руската армия в тази война.

Украински войници в Донбас.

Миналата седмица президентът Володимир Зеленски заяви, че Украйна губи по 50-100 войници на ден в региона.

В Лисичанск се запознах с редник първи клас Володимир от разузнавателната част на Националната гвардия на страната. Той казва, че руските сили се адаптират; отначало те "преминават и срещат силна съпротива", но сега просто изравняват със земята всичко, което не могат да превземат с пехота.

Той ми разказа за месеца на боевете в Рубижне. "Това не беше Мариупол, но много приличаше на това, което се случваше там. Претърпяхме тежки загуби, сражения имаше на всяка улица, а артилерията помиташе къщите една по една. Хората се криеха в мазетата, така че нямаха възможност просто да се качат горе и да преценят ситуацията. През това време претърпяхме много жертви.

Украинските военнослужещи, които се сражават в Донбас, далеч не са новаци и имат значителен опит. Много от тях са се сражавали срещу проруските сепаратисти, които се опитват да се отделят от Украйна от 2014 г. насам.

Но в сегашната битка за региона срещу тях се изправят не въоръжени милиции, а редовната армия, която разполага с големи ресурси от хора и техника. Броят на руските оръжия, използвани в Донбас, е поразителен дори за опитните бойци.

Следите от разрушенията са видими навсякъде. Ако някъде къщите са оцелели, няма останали коли.

Говорих с друг гвардеец, който не пожела да каже името си. "Това не е първата ми война", казва той. - Тогава седяхме в окопите, но сега е различно." "В Рубижне видях как изглеждат сега: осколъчни снаряди, 82-милиметрови оръжия", подчертава той, дърпайки от цигарата си.

Друг украински войник на име Владимир казва, че местното население е "30 процента проукраинско, други 30 процента проруско, а на 40 процента им е все едно". Разбира се, много проукраински настроени жители просто избягаха.

В района на Лисичанск все още можете да видите такива привидно мирни сцени, но войната е точно зад ъгъла.

От началото на войната доста военни анализатори активно обсъждат увеличаването на руските жертви и спадащия морал на руските войници. Загубите на жива сила продължават да нарастват, но засега в Донбас няма недостиг на такава.

Кремъл не изпитва недостиг и на артилерийски снаряди. Изглежда, че войските на Путин разполагат с достатъчно експлозиви, за да изравнят със земята Северодонецк и Лисичанск. Околният терен е осеян с кратери от взривове, подобни на епидемии от дребна шарка, които се простират на много километри по полята и пътищата.

"Имат много артилерия", казва Владимир. - Бомбардировките са кошмар, ние стреляме веднъж, а те - десет пъти. Когато нашият снайперист стреля, те изпращат обратно цяла група "Градс" на неговата позиция. Така че на наша страна е снайперист с един куршум, а на тяхна - артилерийски снаряди на стойност 1000 долара... Те наистина не се интересуват колко боеприпаси използват."

Военното оборудване и боеприпасите са станали обичайна част от пейзажа в Донбас.

Подобно на Владимир, мнозина от тези, които срещнах в Лисичанск, бяха защитници на Рубижне. Те вече знаят какво е адът, но казват, че са готови да го преживеят за втори път.

На кадрите, предоставени на Би Би Си от Националната гвардия, се вижда картина, която може да бъде илюстрация на ужасите на Втората световна война: редици от разрушени къщи, празни улици, покрай пътищата - само трупове на хора и животни.

От сраженията войниците носят още едно постоянно напомняне за войната - сътресения на мозъка. Мнозина излязоха от града с треперещи ръце и крака, с постоянно главоболие. "Нищо не го лекува, само цигари и кафе", каза един млад лейтенант на име Паша.

Лейтенант от украинската армия, който се представя като Паша.

В покрайнините на Лисичанск на украинската фронтова линия са пристигнали по-големи оръдия. Друго подразделение на Националната гвардия усвоява гаубица M777, получена наскоро от австралийското правителство. Върху цевта са нарисувани две кенгура.

Това със сигурност е полезно, но почти всички, с които съм се срещал, казват, че не е достатъчно. Украинците се нуждаят от повече далекобойни оръжия. САЩ се съгласиха да им изпратят много по-мощни ракетни установки. Ако те пристигнат навреме, правилата на играта в Донбас може да се променят.

Гаубица М777, получена от Австралия.

Някои западни коментатори смятат, че Украйна трябва да отстъпи пред руските искания и да предаде част от територията си, за да сложи край на разрушенията. Но за уморените от битки защитници на Украйна това е немислимо. Претърпените загуби само затвърждават убеждението им, че врагът трябва да бъде спрян и отблъснат.

Владимир Путин заложи на превземането на цяла Украйна и загуби. Може би това обяснява огромните ресурси, които той хвърля за постигане на поне тактическа победа в Донбас. Но дори и да успее да го постигне, това няма да означава поражение на Украйна.

Попитах един уморен от битката гвардеец какво е необходимо, за да може Украйна да постигне победа.

"Небето е там и то е наше", каза той. - Дроновете също са много полезни. Пристигнаха оръжия, множество ракетни установки. Америка, лизингът... Така че това е въпрос на време. Време и нищо друго. И тогава всичко тук ще бъде само Украйна".

--------

*Заглавието и подзаглавието са на редакцията на OFFNews.

Следете новините ни в GoogleNews