Почина последният прокурор от Нюрнбергския процес след Втората световна война.

Бенджамин Ференц издъхна на 103 години.

Той е само на 27, когато постига осъждането на нацистки офицер за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. По-късно се застъпва за създаването на международен съд за военни престъпления – цел, изпълнена през 2002 г.

Ференц е починал в съня си в петък вечерта в старчески дом във Флорида.

Музеят на Холокоста в САЩ потвърди смъртта му с думите, че светът е загубил „лидер в търсенето на справедливост за жертвите на геноцид“.

Пред Би Би Си синът му Доналд Ференц казва, че ще запомни баща си като човек, посветил живота си на това „да се опита да направи света по-хуманен и подчинен на върховенството на закона“. Ференц-младши също работи в областта на международното право.

"Той е видял и преживял неща, които са били толкова ужасни, че са разпалили огън в него, който го е водил не само през съда в Нюрнберг, но и през останалата част от живота му", казва той в предаването Newshour.

Той описва баща си като "забавен" и "палав" човек, който обаче е работил "всеки ден от живота си".

"Това не е човек, който ходи за риба или играе голф. Това е човек, чиято житейска мисия е била да се опита да направи света по-добър."

Ференц е роден през 1920 г. в Трансилвания - част от Румъния, но семейството му емигрира в САЩ, когато е малък, за да избегне антисемитизма. По-късно то се установява в Ню Йорк.

Ференц завършва право в Харвард през 1943 г. и се записва в американската армия. Участва в съюзническите десанти в Нормандия и в Арденска офанзива. Издига се до чин сержант. Присъединява към екип, натоварен с разследването и събирането на доказателства за нацистките военни престъпления.

Екипът е базиран заедно с армията в Германия и влиза в концентрационните лагери при освобождаването им, като води записки за условията във всеки от тях и интервюира оцелелите.

Ференц разказва, че е намирал тела, "натрупани като дървен материал", и "безпомощни скелети с диария, дизентерия, тиф, туберкулоза, пневмония и други болести, които се гърчат в своите въшлясали койки или на земята, като само жалките им очи молят за помощ".

Той описва Бухенвалд - един от най-големите лагери в Германия - като "гробница с неописуеми ужаси".

"Няма съмнение, че бях неизличимо травмиран от преживяванията си като следовател на военни престъпления в нацистките центрове за изтребление", пише той. "Все още се опитвам да не говоря и да не мисля за подробностите."

След войната Ференц се връща в Ню Йорк, за да практикува право, но скоро след това е нает да помага в обвинението на нацистите по време на Нюрнбергския процес, въпреки че няма предишен опит в съдебните процеси.

Той става главен прокурор по делото срещу членовете на Айнзацгрупите - мобилни ескадрони на смъртта на СС, които са действали в окупираната от нацистите Източна Европа и според оценките са убили повече от един милион души.

От 22 мъже, които са изправени пред съда, всички са признати за виновни по поне едно обвинение, като 14 са осъдени на смърт, а четирима са екзекутирани.

След приключването на съдебните процеси Ференц, който владее свободно шест езика, включително немски, остава в Западна Германия и помага на еврейски групи да получат обезщетение от новото правителство.

В по-късните си години той става професор по международно право и се бори за създаването на международен съд, който да преследва лидерите на правителства, уличени в извършването на военни престъпления, като написва няколко книги по темата.

През 2002 г. в Хага, Нидерландия, е създаден Международният наказателен съд, въпреки че ефективността му е ограничена поради отказа на няколко големи държави, включително САЩ, да участват в него.

Ференц има син и три дъщери. Съпругата му - любовта от детството Гертруда Фрид - умира през 2019 г.