Тръмп и Путин готвят среща в Будапеща за ''мир в Украйна'': какво може да означава това

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че скоро ще се срещне с Владимир Путин в Будапеща, за да обсъдят „път към мира в Украйна“. Новината беше потвърдена от агенция Ройтерс и породи вълна от спекулации какво би могла да включва една такава сделка.

Как би изглеждало „мирното споразумение“

Според руски източници, Русия в момента контролира над 116 000 кв. км от украинска територия — приблизително 19% от страната, включително Крим, Донецка и Луганска област, както и части от Запорожие и Херсон.

По данни, цитирани от Ройтерс, Кремъл е смекчил част от предишните си изисквания.
След последната среща между двамата лидери през август, Путин е настоявал Украйна да се изтегли от около 5300 кв. км територия в Донецка област — по-малко от първоначалното му искане за цял Донбас, Херсон и Запорожие.

Москва продължава да настоява Западът да признае Крим за част от Русия, аргументирайки се с прецедента на Косово, признато за независимо през 2008 г.

От своя страна, украинският президент Володимир Зеленски заяви, че не може да отстъпва територии, тъй като няма такъв мандат от народа, и че всяко „замразяване“ на фронта би изложило Украйна и Европа на нови руски атаки.

НАТО и „червените линии“

Една от основните условия на Москва е писмена гаранция, че НАТО няма да се разширява повече на изток.
Путин често цитира уверение от 1990 г., дадено от държавния секретар Джеймс Бейкър на Михаил Горбачов, че алиансът няма да се приближава към руските граници — обещание, което така и не е записано в официален договор.

Тръмп, в типичния си стил, заяви, че именно подкрепата на Вашингтон за членството на Украйна в НАТО е „една от причините за войната“ и че Киев „няма да стане член на алианса“.

За разлика от това, НАТО настоява, че не обсъжда членство на Украйна, а гаранции за сигурност и дългосрочна военна подкрепа.

Гаранции и неутралитет

Русия настоява да се възобновят преговорите от април 2022 г., включващи статут на постоянен неутралитет за Украйна и гаранции за сигурност от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН — САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Русия.

Киев и западните му съюзници обаче смятат, че Москва не е надежден партньор.
„Неутралитетът“, според тях, би оставил не само Украйна, но и цялата източна граница на Европа уязвима.

Пари, санкции и замразени активи

След последния телефонен разговор между Тръмп и Путин, в Белия дом беше коментирана и възможността за възстановяване на търговските отношения между САЩ и Русия, ако бъде подписано мирно споразумение.

Москва би спечелила достъп до доларовите транзакции и западните финансови институции — нещо, което би имало огромно икономическо значение.

В същото време Европейският съюз обсъжда използването на част от замразените руски активи на стойност 210 млрд. евро, за да финансира възстановяването на Украйна.
Кремъл обяви подобен ход за „кражба“, която би подкопала доверието в еврото и би довела до дългогодишни съдебни спорове.

Украинските деца – човешкото измерение на войната

В сянката на геополитиката, първата дама на САЩ Мелания Тръмп заяви, че е постигнала директен канал за комуникация с Кремъл относно репатрирането на украински деца, отвлечени по време на войната.
Украйна вече си сътрудничи с Катар по въпроса и изрази надежда, че нов кръг от освобождавания може да последва скоро.

Между сделка и измама

Предстоящата среща в Будапеща може да се окаже начало на нов дипломатически сценарий или просто поредният театър на голямата геополитика.
За едни – това е шанс за спиране на войната. За други – опасност от легитимиране на окупацията.

Едно обаче е сигурно: след всяка „мирна оферта“ на Кремъл обикновено следва нова атака.

Искате да знаете повече?

Ето и оригиналната статия на Ройтерс:

Как би могло да изглежда едно мирно споразумение:

Кой какво би получил?

Според руските военни, Русия контролира над 116 000 квадратни километра, или повече от 19% от Украйна, площ горе-долу на половината на тази на Обединеното кралство.

Русия твърди, че Крим, който Москва анексира през 2014 г., Донецка и Луганска област, заедно известни като Донбас, както и Запорожие и Херсон, сега са законно част от Русия.

Три източника, запознати с начина на мислене на Кремъл, заявяват след срещата на върха на Путин с Тръмп през август, че Путин е поискал Украйна да се изтегли от частите на Донецка област, контролирани от украинските сили – около 5300 кв. км, или около 20% от цялата област.

Това е по-малко от първоначалното му искане от 2024 г. Киев да отстъпи целия Донбас плюс Херсон и Запорожие на юг, площ от близо 20 000 кв. км.

Русия иска западните лидери да признаят Крим, който е предаден на Украйна през 1954 г. от съветския лидер Никита Хрушчов, като част от Русия, позовавайки се на признаването на Косово за независимо през 2008 г. против волята на Русия и Сърбия.

Украинският президент Володимир Зеленски призна, че някои окупирани от Русия територии може да бъдат признати за временно фактически окупирани, но изключи всякакво юридическо признаване. Той посочи, че няма мандат да отстъпва територии и че всяко оттегляне би изложило както Украйна, така и нейните европейски съюзници на нови руски атаки.

Ами НАТО?

Едно от най-важните условия на Путин за прекратяване на войната е искането западните лидери да се ангажират писмено да спрат разширяването на Изток на водения от САЩ Северноатлантически алианс. Руски представители цитират уверение в този смисъл от американския държавен секретар Джеймс Бейкър към съветския лидер Михаил Горбачов през 1990 г.

Лидерите от НАТО се споразумяха през 2008 г., че Украйна и Грузия един ден ще станат членове, а Украйна е заложила пътя към алианса и ЕС в своята конституция. В него се казва, че всяка промяна ще трябва да бъде одобрена на референдум, което е малко вероятна перспектива.

Тръмп заяви, че предишната подкрепа на САЩ за кандидатурата на Украйна за членство в НАТО е била една от причините за войната, и посочи, че Украйна няма да получи членство.

Алиансът твърди, че от отделните страни зависи дали искат да се присъединят към него, но и че не се обсъжда членство в НАТО за Киев, а по-скоро гаранции за сигурност.

Какво биха представлявали гаранциите за сигурност?

Украйна иска гаранции, че няма да бъде нападната отново, но Западът не е нетърпелив да се подпише под нищо, което би могло да го обвърже с бъдеща война с Русия, най-голямата ядрена сила в света. ЕС и НАТО досега са се фокусирали върху практическа подкрепа, готовност на инфраструктурата и стратегическо възпиране.

Русия е нетърпелива да възроди проект на споразумение от април 2022 г., предвиждащо постоянен неутралитет за Украйна в замяна на гаранции за сигурност от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН – Великобритания, Китай, Франция, Русия и Съединените щати.

Украйна и нейните европейски съюзници заявиха, че Москва не е надежден гарант и неутралитетът за Украйна би оставил Европа уязвима.

Москва също така поиска ограничения за въоръжените сили на Украйна и защита на рускоезичните и православните вярващи. Киев изключва всякакви ограничения на въоръжените си сили и казва, че рускоезичните вече имат цялата необходима защита, позовавайки се на факта, че майчиният език на самия Зеленски е руски.

Търговски перспективи и замразени активи

След като разговаря с Путин в четвъртък, Тръмп спомена перспективата за възобновяване на търговията между САЩ и Русия, ако бъде постигнат мир. Мнозина във Вашингтон са обезпокоени от партньорството без ограничения между Путин и китайския лидер Си Цзинпин и предлагат опит за сближаване на Русия със Съединените щати.

Особено важна за Русия би била възможността да използва щатския долар в глобални транзакции и отварянето на западните финансови институции отново за руски пари.

Европейските сили търсят начин да финансират отбраната и възстановяването на Украйна с част от замразените на Запад руски активи на стойност 210 милиарда евро.

Русия твърди, че вземането на тези пари би било кражба, би подкопало доверието в еврото като резервна валута и би предизвикало години на правни репресии. Москва предложи част от парите да бъдат изразходвани за възстановяване на районите на Украйна, които са под неин контрол.

Отвлечените от Русия украински деца

Първата дама на САЩ Мелания Тръмп заяви, че е осигурила открита линия за комуникация с Путин относно репатрирането на украински деца, засегнати от войната на Русия срещу Украйна. Киев вече работи с помощта на Катар за освобождаването на някои деца и изрази надежда, че могат да бъдат освободени още.

(Превод от английски: Александър Евстатиев)

Следете новините ни в GoogleNews