Шпионинът със стетоскопа или как се става враг, без да подозираш

В първите дни на октомври в Донецк се проведе съдебен процес срещу детския лекар Сергей Петрик. Това е доктор от Макеевка, който от 2014 г. живее, работи и е бил арестуван в "новите окупирани територии" в украинското селище Николское край Мариупол. Мъжът получи присъда по членове от Наказателния кодекс на Руската федерация за шпионаж и предателство към родината, по които сега съдят и украинци.

За неговия случай разказва "Новая газета Европа", която е получила обвинителния акт срещу Сергей Николаевич - една типична история за един необикновен човек, бил два пъти под окупация.

В пропаганден репортаж на РИА "Новости" първо се появява надпис със златни букви на сградата "Върховен съд на Донецката народна република", след това табела "Зала за съдебни заседания", а в следващия кадър - слаб мъж зад решетка. Той говори на украински с примес от руски думи и названия.

"Аз съм Петрик Сергей Николаевич. Лекар съм в болницата във Володя, считам себе си за невинен, аз съм гражданин на Украйна, моля да бъда оправдан. Не признавам вина", казва той пред съда.

Сергей е мой приятел, който в различни периоди е бил лекар на всичките ми четири деца, съобщава авторът на материала Дмитрий Дурнев. Руският окупационен съд му даде 15 г. затвор за шпионаж в полза на СБУ. В присъдата буквално е записано: педиатърът е приемал в болницата руски военнослужещи и е проявявал към тях неподправен интерес. В Николское, доколкото знам, имаше само двама педиатри за целия район, и теоретично доктор Сергей Николаевич можеше да ги е приемал.

Лекари в окупацията не достигат, Петрик често оставаше дежурен сам в болницата, следователите вероятно са взели данни от регистъра за прием на пациенти в тези дни. А може би следователите изобщо не са се замисляли за съвпадението между дежурствата и посещенията на военните в болницата — делата за шпионаж са секретни и достъп до тях имат само руски адвокати с право на достъп до държавна тайна. По времето на Путин нито едно дело за шпионаж в руските съдилища не е завършвало с оправдателна присъда или намаляване на наказанието при обжалване, всяко такова обвинение завършва с тежка присъда. Адвокатите с тъга се шегуват, че за изфабрикувания характер на делата за шпионаж говори минималният срок от 10 г. на присъдите.

Обвинителният акт на Петрик е стандартен за "шпионски" дела — разглежда се един месец от живота на лекаря от телефона му - от 1 до 31 август 2024 г., "шпионинът на СБУ" е обозначен като абонат "пациент 96", някакъв Алексей. Петрик наистина систематизирал всички свои болни и си водел записки за тях: аз и съпругата ми вероятно също сме попаднали в него. И важни пристигащи майори на окупираната украинска територия може би са попаднали сред различните други бележки и снимки на гърлото на дъщеря ни и други подобни "доказателства" за връзки на лекаря с "чужда държава (Украйна)", както е записано в обвинителния акт.

Окупаторите върнаха съветското име на Николское - Володарское, в чест на революционера Моисей Голщайн с партийния псевдоним "Володарский", застрелян през юни 1918 г. в Петроград, а убийството му стана една от причините за червен терор.

Това, че в украинската реч на висококвалифицирания лекар Сергей Николаевич Петрик пред съда се появи старото "Володарское", може да се обясни с навика — той живееше в окупацията с това име от 2022 г., без да напуска Мариупол и своя район.

Николское е най-близкото до Мариупол непокътнато селище от градски тип. Към 1 март 2022 г. настъпващата руска армия го превзе без бой и местната районна болница така стана най-близкото до Мариупол медицинско заведение. Естествено там веднага разположиха руска военна болница, но и потокът от ранени цивилни също идваше там. Местните лекари приемаха ранени, превързваха, шиеха, оперираха, дори поемаха раждания. 

Сергей Петрик нямаше време да се обърне в онези дни — в селището винаги имаше много работа за лекаря. Той добре познаваше тази нова за селището власт, преместил се е в Николское след 2014 г. от окупираната Макеевки, сателитно градче на Донецк.

Великден с окупаторите

Запознахме се със Сергей Николаевич преди малко повече от 20 г. в Донецк, много нестандартно, с него винаги всичко беше нестандартно — такъв е човекът.

Лекарят в родилното в Макеевка помагаше на мои приятели. По това време те имаха три приемни деца и решиха да открият детски дом от семеен тип. След това и Сергей Петрик реши да осинови момче. Съответната градска комисия му отказа с обяснението, че "мъжът не умее да се грижи за малко дете". Който не знае - неонатолог е лекар, който се занимава със здравето на новородените. Петрик беше отличен лекар, с име, и в негова защита в тази куриозна ситуация застанаха веднага трима влиятелни журналисти в региона.

Самотният детски лекар осинови детето. И живееше, правейки решителни постъпки, съвсем не като другите.

През април 2014 г. макеевският лекар Сергей Петрик решил да повдигне духа, ушил сам голямо украинско знаме, опекъл козунак, боядисал яйца за големия християнски празник и отишъл да поздрави руските окупатори — все пак са светли дни, Христос въскресе, всички трябва да се обичат, нали? Вместо това беше пребит.

Случаят беше сензационен — никой друг не посмя да отиде и да се здрависва с агресивна руска тълпа, взел в ръцете си украински флаг.

"Спомням си как после той се кри у нас. Търсеха го в дома му и на работа, а той живееше при нас. Цял покрит с бинтове и лепенки, помагаше ми да чистя оборски тор", спомня си сега Андрей, бащата-възпитател на детския дом от семеен тип. Детският дом беше също абсолютно нестандартен — в частната къща в Донецк нямаше нито един телевизор, но имаше коне и кози.

Проруски активисти пред зданието на градската администрация. Снимка: АП 

Сергей помагаше на детския дом няколко месеца. Както си спомня бащата-възпитател Андрей, на 27 юли 2014 г. колегите на Сергей го прекарали през контролно-пропускателните пунктове, след като станало пределно ясно, че животът в Донецк няма да се промени. В детския дом го обичаха, приемаха го заедно със сина му — той беше, първо, педиатър, и, второ, физически здрав мъж, който не отказваше никаква домашна работа.

Това беше още един недостатък на Сергей Петрик от гледна точка на живота в условията на въоръжен конфликт — беше слаб, изглеждаше по-млад и сравнително атлетичен. Докторът нямаше пари за модни спортни клубове, но се занимаваше с карате в стил шотокан при известния в Донецк треньор Александър Лапшин.

Петрик напусна своята Макеевка и се премести на свободна територия, по-близо до Мариупол. Лекар с уникална квалификация, приеха го в районната болница в Николское. Не само го приеха, но и му предоставиха жилище.

Но Сергей Николаевич не напусна окончателно Донецк, където останаха майка му и любимата жена. Той пътуваше да види жена си, но през есента на 2015 г. не мина ситото на "руския свят".

Истината е, че Петрик буквално усещаше себе си като лекар всяка минута, не взимаше пари от многото си "номерирани" в телефона пациенти и постоянно носеше на врата си - през лятото върху тениската, през есента - под якето си, вероятно най-ценната си вещ — стетоскопа. От моя гледна точка като бивш реаниматор това беше малко странно — стетоскопът определено не е инструмент за първа неотложна помощ, с него може да се слушат хрипове в белите дробове, сърдечни шумове и други по-леки терапевтични проблеми… Но да ходиш с него на гости, да го носиш на врата си в междуградските автобуси, а още повече в таксиметровите коли....

С обичайния стетоскоп на врата през есента на 2015 г. той тръгна през КПП-тата към Донецк, за да види майка си и жена си. И веднага беше задържан от бдителни бойци като възможен член на "международната подривна организация "Червен кръст". Нестандартният човек винаги привлича вниманието, преди тези бойци не са срещали хора със стетоскоп на врата в потока от хора, опитващи се да излязат от Донецк или да влязат в него.

"Най-смешното е, че ме задържаха не защото съм с брада, самотен и стегнат. Просто никога не свалям стетоскопа от врата си, и един от тези хора на КПП-то по някаква причина го намери за подозрително. Обикновено наличието на слушалка беше плюс, а тук почнаха… Казаха: "Вие вероятно сте от "Червения кръст", който действа срещу републиката". Според мен "Червеният кръст" е неутрална организация и помага на всички, но в този момент се оказа някакъв червен парцал. Изведоха ме от колата на банкета, поискаха да покажа какво има в раницата, вещите, документите и през цялото време тихо си мърмореха. Изкараха всички от колата, поведоха ги към КПП, повикаха оперативна група от Донецк…", разказва Сергей.

Петрик е задържан на КПП-то на "ДНР" като подозрителен човек от тълпата, явно нестандартен — това беше разпространена практика. Биха го и го откараха в обикновен районен отдел на милицията в Пролетарския район на Донецк. Там няколко дни го малтретираха, разпитваха, опитваха се да изтръгнат "признание". На третия ден лекарят прояви необичайна за себе си находчивост и практичност. Симулира епилептичен пристъп и напусна районното управление с линейка. Откараха го в градската болница № 1, в Донецк я наричат болницата на Вишневски, в реанимация.

"Разбираш ли, лежах гол, прикован с белезници за носилка и казвах на всеки преминаващ човек в бяла престилка, че съм лекар, випускник на Донеция медицински университет, и молех да се обади и да съобщи за мен на майка ми! А всички упорито ме гледаха като "задържан диверсант". Окупацията беше едва от година, а повечето вече вярваха на всякакви басни и ги приемаха на сериозно!", разказва Петрик.

Той лежа така, периодично симулирайки припадъци, до сутринта, когато в реанимацията идва новата смяна, в която беше негов съвипусник, който веднага се обади на майка му. Тя започна да търси помощ от познати и съседи, накрая пуснаха сина й и го скриха от погледа на новата полиция.

След това жена му напусна Донецк и заживяха заедно в апартамента в Николско. Този апартамент ще се появи отново в нашата история.

Живееха обикновен живот, дори успя веднъж да заведе семейството на почивка в окупирания Крим. Това не се случваше често в Мариупол.

Разделиха се на прага на 2022 г., Петрик като достоен мъж си тръгна и остави апартамента на жената с нейното дете от първия брак.

„Вие от освободените територии ли сте? Не, ние сме от окупираните“

По време на нахлуването около Николско почти не се водеха боеве. В районното полицейско управление създадоха пункт за филтриране на цивилни бежанци от Мариупол: ранени, болни (през март 2022 г. беше студено, хората боледуваха), бременни, с травматични психози…

Това бяха страшни месеци и точно година след нахлуването, на 23 февруари 2023 г., когато медицинските сестри поканиха лекаря да празнуват руския Ден на защитата на отечеството, той отказа.

"Не издържах, казах, че не мога: Благодаря момичета, че празнувате Деня на съветската армия!, когато навън е годишнина от началото на трагедията в Мариупол."

Екипът беше голям, някой докладва за поведението му в местното управление на ФСБ и лекарят бе арестуван за първи път. В мазето, както се казва, Петрик прекара три дни, върна се без документи, но продължи да работи — специалисти няма много, има нужда някой да лекува.

Петрик получава медицинска помощ от колега при боледуването си от грип. Снимка: Фейсбук

Петрик упорито не взе руски паспорт, с времето това се превърна в сериозен проблем. В Русия лекарят в поликлиника подписва всичко с електронен подпис, който може да има само руски гражданин. На чуждестранен работещ в държавно учреждение първоначално му е трудно, а по-късно и невъзможно да получава заплата. В поликлиниката вършеха "държавна" работа: всякакви профилактични прегледи, прегледи на деца преди изпращането им в лагери на територията на РФ, преди постъпване в учебни заведения.

Петрик не прекъсваше връзките си с украинските професионални лекарски групи, въпреки че го смятаха от време на време за колаборационист. В социалните мрежи той кани пациенти на ваксинации — руските, разбира се, други нямаше — информираше пациентите за новите реалности, за графика на прием при специалисти, които се отварят в Мариупол, и за други условия на медицинската работа на окупираните територии.

Снимка: АП

Това, разбира се, ядосваше всички. И от двете страни на фронтовата линия. Той се опитваше да обясни нещо за себе си. Няколко пъти се обаждаше на мен и молеше за интервю. Не се осмелих да публикувам казаното от него, чувствах, че той просто е изгубил връзка с реалността.

"Знаете, всичко това са прости истории, — разказваше Сергей Петрик, и си представях постоянно леко виновната му усмивка. — Лятото излизаме на почивка, естествено, на най-близкия до Белосарайската коса на Азовско море, на плажа всички почиват — и различни хора от Донецк, и различни от Мариупол. „Здравейте, вие от освободените територии ли сте?“ — чуваме ние. „Не, ние сме от окупираните!“ — чуват те в отговор и лицата им се променят. Но никой не посегна към автомата, всички почиваха, някак си всички бяха объркани…"

"Питаха ме, след като излязох от ареста: Докторе, какво ви се случи? — Отговарях, че е имало "такъв епизод". Но не съм единственият, имаше още такива случаи, когато прибираха и после връщаха... Защо не напускаме? Общата ни позната има майка в ДНР. Тук тя е в своя град, каквото и да се случи, е уважаван човек, много я помнят, ако излезе — ще бъде обикновен възрастен, бездомник пенсионер. А ние всички сме така — тук със сигурност си нужен на хората, на децата, те те познават", казваше Петрик още през 2023 г.

До лятото на 2024 г. лекарят вече натрупа твърде много негативи: без руски паспорт приемаше полуофициално в поликлиниката, арестуван и бит в полицията в "ДНР", за което има много следи в интернет, бил арестуван и вече "при Русия", с досие във ФСБ, не демонстрираше лоялност към окупационната власт.

Всички мислехме, че е време да замине, но той имаше свое виждане: малките му пациенти имаха нужда от него, той ги проследяваше последните 10 г., бе уважаван в града, с връзки, лекуваше деца, които порастваха пред очите му. Срещна нова любов, а съпругата му не искаше да напуска дома си, градината си и да тръгва някъде неизвестно къде.

Към края на лятото на 2024 г. той взе окончателно решение: той е нужен на малките си болни, това е най-важното. И взе руски паспорт, когато вече почти никой не го вземаше — на третата година на пълномащабната война.

Щом става дума за методите на работа на ФСБ на окупираната територия, е трудно да се анализира нещо, но вероятно наличието на един месец "престъпна дейност" на лекаря в обвинителния акт има връзка с "измяната към родината" и руския паспорт, получен през август.

„Внимание, безстопанствено!“

Петрик беше арестуван тъпо. Той беше на смяна в болницата и излезе да посети вкъщи малък пациент, а своя телефон — "агент на СБУ" — лекомислено забрави на масата в кабинета. Какво точно привлече вниманието на персонала, не е ясно, но когато Петрик се върна в болницата, служители на силовите ведомства ровеха в телефона му. Единственият лекар на смяна в районната болница — главен администратор, бог и военен началник в едно — отговаря за всичко на своята територия. Затова първоначално Сергей Петрик беше арестуван за съпротива на служители от ФСБ или полицията.

Знаем, че той прекара два месеца в следствения арест на Мариупол, знаем, че от стрес започна да говори на украински и поиска преводач, което учуди разследващите.

Съдът заседава по това дело в края на декември 2024 г. в Николско. Педиатърът получи условна присъда от 2 г. и бе освободен. Той тръгна към изхода, където отново беше арестуван пред камерите от служители на руската ФСБ. На близките казаха, че сега ще го "затворят за шпионаж в полза на СБУ". В първите месеци никой не знаеше къде е, после установиха, че доктор Петрик е в следствения арест в Донецк.

Новата присъда беше произнесена в началото на октомври 2025 г., дадоха му 15 години.

При непослушния си украински син пристигна майката му. Тя е обикновена възрастна жена с руски телевизор в апартамента, не разбира какво е направил Сергей, че сега му отнемат всичко.

Успя да говори около 40 минути със сина си през решетката и замина преди обявяването на присъдата — не можеше да го слуша.

Вече на 3 октомври в телеграм канала на окупационната администрация се появи съобщение за "безстопанствен" апартамент на адрес ул. Куйбишева 17, 3. Точно този, в който Сергей Петрик не е живял от 2022 г. Но апартаментът му беше даден, и след присъдата, в която са фиксирани "признаци на омраза към РФ и специалната военна операция", жилището на осъдения украинец трябва да бъде конфискувано. Според всички закони и правила на държавата, наречена Руска федерация, правото на частна собственост е отменено заедно с много други права.

Какво ще стане с гражданина на Украйна доктор Сергей Николаевич Петрик? Вероятно някога ще бъде разменен. Но кога?

Следете новините ни в GoogleNews