САЩ водят строго секретни преговори за откриването на нови бази в Гренландия

Официални лица "от кухнята" твърдят, че САЩ провеждат редовни преговори с Дания за разширяване на военното си присъствие в Гренландия, като разговорите между двете страни напредват през последните месеци.

Американските власти се стремят да открият три нови бази в южната част на територията, която е полуавтономна част от Дания, като се опитват да разрешат дипломатическата криза, предизвикана от президента Доналд Тръмп със заплахата да завземе Гренландия със сила, съобщава Би Би Си.

През януари Тръмп заяви, че САЩ трябва да „притежават“ Гренландия, за да попречат на Русия или Китай да сложат ръка върху острова. Това по думите му може да стане по „лесния начин“ или по „трудния начин“.

Белият дом потвърди, че администрацията води преговори на високо ниво с Гренландия и Дания, но отказа да коментира подробности.

Източник от Белия дом издаде, че администрацията е оптимистично настроена за правилната посока, в която вървят преговорите.

Дания вече изрази готовност да обсъди разполагането на допълнителни американски военни бази на острова, а външното й министерство потвърди, че се водят преговори със САЩ.

„В момента тече дипломатически процес със Съединените щати. Външното министерство няма да дава повече подробности в този момент“, заяви говорител.

По-късно, в изказване на срещата на върха за демокрацията в Копенхаген, премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен заяви, че преговорите със САЩ са „направили някои стъпки в правилната посока“. Нилсен уточни, че разговорите „продължават“ и че не може да навлезе в подробности.

Според източник, запознат с преговорите, американски представители са предложили споразумение, съгласно което трите нови военни бази ще бъдат официално обявени за суверенна територия на САЩ.

Базите ще се намират в южната част на Гренландия и ще се фокусират предимно върху наблюдението на потенциална руска и китайска морска активност в района на Северния Атлантик между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство, известен като „пролива ГИУК“.

Двете страни все още не са постигнали официално споразумение и окончателният брой на базите може да се промени, посочват източниците. Една от тях вероятно ще бъде разположена в Нарсарсуак, на мястото на бивша американска военна база, в която се е намирало малко летище.

Всички други нови военни бази вероятно също ще бъдат разположени на места в Гренландия, които разполагат със съществуваща инфраструктура, като летища или пристанища, които могат да бъдат модернизирани на по-ниска цена, отколкото изграждането на нови съоръжения, посочват анализатори.

Американските представители не са повдигали по време на преговорите въпроса за евентуално поемане на контрол над Гренландия – нещо, което беше публично отхвърлено както от Дания, така и от военния алианс НАТО, в който тя е член.

Въпреки заплахите на Тръмп, през последните месеци двете страни активно работят за постигането на споразумение. Преговорите се водят в рамките на малка работна група от представители във Вашингтон, които постигнаха напредък, договаряйки се далеч от публичното внимание, докато администрацията беше погълната от конфликта в Иран.

Генерал Грегъри Гило, ръководител на Северното командване на САЩ, даде обща представа за преговорите по време на изявление пред Конгреса през март. Той заяви, че САЩ се стремят да открият нови бази, но източници, близки до преговорите, описаха нови подробности, които рисуват картина на редовни срещи на високо равнище. Отбелязва се и напредък през последните месеци.

Деликатните дипломатически усилия се ръководят от Майкъл Нийдам, висш служител в Държавния департамент, на когото е възложено да изработи споразумение, което да задоволи Тръмп, като същевременно зачита червените линии на Дания по отношение на защитата на границите ѝ.

„Нийдам е начело“ по въпроса за Гренландия, каза висш дипломат, запознат с преговорите, използвайки военен израз, за да опише лидерската роля на Нийдам.

Според него зад кулисите администрацията „подхожда към въпроса много професионално“.

Екипите са се срещали поне пет пъти от средата на януари насам. Според няколко източника Нийдъм обикновено е придружаван от един или двама американски представители от Държавния департамент или Съвета за национална сигурност. Сред неговите колеги в залата са Йеспер Мьолер Сьоренсен, посланикът на Дания в САЩ, и Якоб Исбосетсен, най-високопоставеният гренландски дипломат във Вашингтон.

Специалният пратеник на Тръмп в Гренландия, губернаторът на Луизиана от Републиканската партия Джеф Ландри, не е участвал в преговорите и до голяма степен отсъства от дипломатическия процес, съобщиха три източника.

„Очакваше се той да бъде нещо като ентусиазиран поддръжник на идеята, че можем просто да покажем мускули и да превземем Гренландия като обект от значение за сигурността“, заяви близък съюзник на Ландри, който пожела да остане анонимен.

Ландри обаче „никога не е присъствал на нито един от истинските преговори“.

Офисът на Ландри не е отговорил на искането за коментар.

В момента САЩ имат една военна база в Гренландия, което е значително по-малко от приблизително 17 военни съоръжения в разгара на Студената война. Космическата база „Питуфик“ се намира в северозападната част на Гренландия – тя следи за ракети, но не е конфигурирана да извършва морско наблюдение.

Някои сегашни и бивши служители, както и експерти по сигурността в Арктика, заявиха, че Вашингтон е могъл да прокара интересите си в Гренландия, без да заплашва съюзник от НАТО с толкова силни думи.

„Защо да заплашваш съюзник с военна операция или инвазия, когато това, което искаш, е нещо, което може да бъде договорено доста лесно?“, посочи бивш висш служител на Министерството на отбраната на САЩ.

Други обаче похвалиха сътрудничеството между САЩ и Дания.

„Където и да оставят вакуум САЩ и нашите съюзници, този вакуум често се запълва от Китай и Русия“, заяви пенсионираният генерал Глен ВанХерк, ръководител на Северното командване и Северноамериканското аерокосмическо командване за отбрана (NORAD) от 2020 до 2024 г.

Зад затворените врати преговарящите се опитаха да постигнат компромис в рамките на съществуващото от десетилетия споразумение за сигурност между САЩ и Дания. Договорът от 1951 г. предоставя на САЩ широка свобода за разширяване на военните си операции в Гренландия. Датското правителство трябва да одобрява всяко разширяване на американското военно присъствие на територията, но Дания традиционно подкрепя военните операции на САЩ там и никога не е отхвърляла молба на Вашингтон за разширяване на присъствието им, посочват експерти по сигурността в Арктика.

Представители на гренландското правителство във Вашингтон отказаха да коментират. Държавният департамент на САЩ също. 

Тръмп прояви интерес към разширяването на достъпа на САЩ до Гренландия по време на първия си президентски мандат. Но подновеният му интерес тази година предизвика дипломатическа криза, която подчерта напрежението между НАТО и администрацията на Тръмп.

В изявлението си в Копенхаген във вторник гренландският премиер Нилсен заяви, че според него „разговорите сега са в по-добра фаза, отколкото когато общувахме чрез медиите“.

„Можем да водим сериозни дискусии и можем да се срещаме, но това ще става с уважение, както казваме от самото начало. Не сме за вземане. Не сме за продан и това ще бъде основната тема на срещата“, изтъкна той.

Следете новините ни в GoogleNews