Войната в Украйна продължава вече две седмици. Точният брой на загиналите е неизвестен. По данни на ООН от началото ù на 24 февруари досега са загинали около 400 мирни жители. Данните за убитите военни и от двете страни силно се разминават.

Валерия Василенко е съпруга на загиналия през февруари военнослужещ от руската армия 27-годишен Игор Василенко. По повод смъртта му отделът за връзки с обществеността на Ханти-Мансийския автономен окръг публикува съобщение:

„Игор Василенко, роден през 1994 г., загина през февруари 2022 г. по време на специална операция на територията на Украйна. Губернаторът на Угра Наталия Комарова изказа съболезнованията си на майката и съпругата на починалия и засвидетелства своята подкрепа".

Екип на опозиционния руски сайт "Медуза" разговаря с младата жена.

Валерия разбира за загубата на съпруга си от телефонно обаждане дни след смъртта му. Тя разказва, че той се е колебаел дали да премине на редовна военна служба. През 2016 г. подписал договор и го разпределили в Брянска област. Три години по-късно се родила дъщеря им. Тогава мислели да се върнат в родния си край (Нижневартовск) и да започнат отначало. Тя заминала за няколко месеца с детето, но животът там не ѝ харесал и се върнала при него. Решили да не прекъсва военната си служба.

„Периодът на учения при тях започваше винаги от февруари. От февруари 2020 г., от 12 месеца, той си беше вкъщи само два. През останалите бяха на учения. До 2019 г. се виждахме по-често – от командировка до командировка. Идваше си за по седмица-две. Вървеше си и редовната му служба. Преди последната командировка имаше още една - за две седмици. Прибра се буквално за 5-7 дни и трябваше да отново да замине“, разказва Валерия.

Когато ги извикали последния път, абсолютно всички отпътували, нямало начин да откажат, защото заповедта била на президента Путин. Официалната информация била, че нищо не се планира, но по новините съобщили, че на 20 февруари военнослужещите от Западния военен окръг се прибират вкъщи, а нейният съпруг заминал на 17-ти. Усетила, че нещо не е наред. 

"Телефонната връзка беше много лоша, прекъсваше. На 19-ти говорих с него, после на 22-ри вечерта. Имаха подготовка. На 22-ри късно вечерта той написа, че вече ще е невъзможно да използват телефони и че тръгва на 23-ти. Не знаех къде е изпратен, бяха в Белгородска област, но не знам точното място. Когато тръгваше, не знаехме, че ще има спецоперация, но аз очаквах нещо подобно. Моят мъж все казваше – "ще има война". На Нова година също каза – "ще има война". Негов роднина, който служи в МВД (бел. ред. руското министерство на вътрешните работи), спореше: "Не, няма да има, нас не ни подготвят за това". Мъжът ми – "И какво като не ви готвят? Война ще има." - и после се случи това. Не зная съдба ли е това, какво е?"

Валерия казва, че преди е била спокойна, когато мъжът ѝ отивал в командировка. Но когато тръгнал за последната, била разтревожена. Не спяла по цели нощи, не искала да слуша новини. Безпокояла се, че съпругът ѝ не ѝ се обажда, макар че жените на другите военнослужещи ѝ казвали, че и на тях не им звънят. Спомня си, че когато са си писали съобщения последния път, усещала, че нещо измъчва съпруга ѝ. И зачакала новини, без значение какви.

"За смъртта на мъжа си разбрах на обяд. Сутринта се събудих и помолих никой да не ме занимава с новините. Бях решила вече да не ги следя. Пет часа по-късно разбрах, че мъжът ми е загинал. При мен дойде приятелка, съпруга на колега на Игор – най-добрият му приятел. Отворих вратата и веднага я попитах какво се е случило. Тя ми каза – "всичко е наред, просто ми е лошо". Беше дошла с успокоителни, с хапчета. Отидохме в кухнята, казвам ѝ "ще налея по един чай". Седим, а тя казва – "ще ти звъннат" – "кой ще ми звънне" – "сега ще ти позвънят". Десет минути нечовешко напрежение... Знаеш какво иска да ти каже отсрещният, а той мълчи и ти седиш и чакаш. Звъни свекърва ми гласът ѝ... аз мълча и тя казва: "Лера, момичето ми, дръж се."... Да си спомням този момент е много болезнено... питах кога се е случило, как, защо не са съобщили първо на мен?"

Оказало се, че мъжът на Валерия предупредил колегите си, ако нещо се случи с него, да я търсят в Нижневартовск, родният им град. Така се били разбрали, ако избухне конфликт. Така чрез приятели, познати и родители стигнали най-накрая до нея.

"Първите дни никой не ми се обаждаше, след това започнаха да звънят непрекъснато. Мама, приятелите му се обаждаха и казваха - "Лера, прости ни, не можехме да ти кажем такова нещо". Всички са знаели. Той е изчезнал на 24-ти, а аз научих за смъртта му на 27-ми. Не зная къде е загинал, знаят само тези, които са били с него. Естествено, те няма да ми кажат. Успях да разбера само, че са объркали пътя, нещо се е случило с колата им, имало засада."

Валерия още не е получила тялото на мъжа си. В Министерството на отбраната ѝ казали, че нямат данни да е загинал.

"Аз им звъня, а те ми казват – "мъжът Ви е на спецоперация". Казвам им - "какви глупости ми говорите". Даже те нямат информация.

О министерството ѝ обяснили, че не получават данни от военната му част. Валерия се притеснява, че вече погребват мъже, които са загинали по-късно от съпруга ѝ, а телата на мъжа ѝ и неговия приятел все още ги няма. Звъни в министерството всеки ден.

"Не зная дали ще ни изплатят обещаните компенсации. Длъжни са, естествено, но кога ще се случи... вероятно Путин трябва да утвърди списъците. Това сигурно ще е след спецоперацията. В момента има еднократна помощ от града за увеличени разходи при смърт на близък човек. Но аз нямам документ за смъртта на мъжа си. Няма какво да представя. Това е. Иначе градската управа ми помага във всичко", завършва разказа си Валерия Василенко.