Съдът в Страсбург осъди Украйна за загиналите в Одеса през 2014

Европейският съд за правата на човека в Страсбург осъди Украйна за загиналите в пожара в Одеса от 2014, в която загинаха 42 души души.

По делото "Вячеславова и други с/у Украйна" Съдът постанови, че са налице нарушения на правото на живот и че властите не са направили всичко, което разумно може да се очаква от тях, за да предотвратят насилието в Одеса на 2 май 2014 г., да спрат това насилие след избухването му, да осигурят навременни спасителни мерки за хората, попаднали в капана на пожара, и да започнат и проведат ефективно разследване на събитията. 

Какво се случи в Одеса (разказ в снимки)

Съдът също така постановява, че е налице нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот по отношение на една от жалбоподателките във връзка със забавянето на предаването на тялото на баща ѝ за погребение.

Жалбоподатели са общо 28 души, 25 от които са изгубили свой близък в събитията от 2 май, при които избухва сблъсък между поддръжници на украинския Майдан и негови опоненти. В резултат в сградата на Търговския дом на Одеса избухва пожар, в който има жертви и тежко ранени.

Съдът отбелязва, че сред жалбоподателите има и поддръжници, и опоненти на Майдана, както и вероятно случайно попаднали до Търговския дом минувачи.

Съдът счита, че дезинформацията и пропагандата на Русия са изиграли своята роля за трагичните събития.

"Въпреки че способностите на украинските власти да предотвратят ожесточените сблъсъци несъмнено са били ограничени, няма нищо, което да показва, че те са направили всичко, което би могло да бъде разумно от тях да се очаква, за да ги предотвратят", e заключението на ЕСПЧ.

Ето как съдът описва събитията, предшествали кървавия ден:

Между ноември 2013 г. и февруари 2014 г. в Украйна се провеждат редица протести, първо в Киев, а след това и в други региони, включително в Одеса, в отговор на спирането на подготовката за подписването на Споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз и засилването на икономическите с Русия. Тези протести, станали известни като „Майдан“, завършиха със свалянето от власт на президента на Украйна и поредица от политически промени. Това, от своя страна, предизвика някои проруски протести. В източните райони на Украйна въоръжени групировки започнаха насилствено да поемат контрола над административни сгради в Донецка и Луганска област, като обявиха създаването на самопровъзгласили се сепаратистки образувания, които се ползват с военна, икономическа и политическа подкрепа от страна на Русия Федерацията. Руската федерация също така започна да упражнява ефективен контрол върху Крим чрез активното участие на нейни военнослужещи в събитията, довели до така наречения „референдум“ и последвалото предполагаемо интегриране на полуострова в Руската федерация.

Към 2 май 2014 г. Одеса преживява период на няколкомесечно социално напрежение, в т.ч. насилственото разпръскване на протестите на Майдана от страна на полицията в края на ноември 2013 г., нападението над поддръжници на Майдана на 19 февруари 2014 г. от организирана и добре екипирана група частни лица, докато полицията пасивно наблюдава събитията, и неуспешния опит на проруските протестиращи на 3 март 2014 г. да щурмуват сградата на областния съвет на Одеса, за да прокарат решения в полза на федерализация и местен референдум. Както привържениците, така и противниците на Майдана разполагат с т.нар. отряди за самозащита, притежаващи известно защитно оборудване и оръжие. Въпреки че инцидентите с насилие като цяло са редки в Одеса, ситуацията е нестабилна и предполага постоянен риск от ескалация.

В началото на март 2014 г. проруски активисти разполагат палатков лагер на площад „Куликово поле".

В края на април 2014 г. феновете на футболните клубове "Черноморец" (Одеса) и "Металист" (Харков) обявяват митинг „За единна Украйна“ на 2 май 2014 г. преди мача същия следобед. Участниците в митинга трябва да вървят пеша от площад „Соборна“ до стадиона, разположен на 2,5 км източно от мястото на тръгване (докато палатковият лагер на антимайданските активисти се намира на около 3 км южно). Малко след това се появяват антимайдански постове в социалните мрежи, в които събитието се описва като нацистки марш и се призовават хората да не допускат да го организират. Разузнавателните данни, получени от Службата за сигурност, показват признаци на възможно подстрекаване към насилие, сблъсъци и безредици. Отделът за борба с киберпрестъпността на Министерството на вътрешните работи също откри постове в социалните мрежи предизвикващи масови безредици.

На 2 май 2014 г. в центъра на града и на стадиона са разположени ограничени полицейски сили в съответствие с съгласно стандартния план за действие при извънредни ситуации по време на футболен мач. Те не се намесват, когато антимайданският протестиращи започват да се събират недалеч от площад „Соборна“, уж за да предотвратят шествието на участниците в шествието да разрушат палатките на антимайданските активисти на Куликово поле.

Веднага след като шествието започва да се насочва към стадиона, активисти на антимайданския блок се приближават и нападат демонстрантите, като някои от тях стрелят по тях, без да се намеси полицията. И двете страни използват пиротехнически устройства и въздушни пушки и хвърлят камъни, зашеметяващи гранати и бутилки със запалителна смес.

Някои полицейски служители и някои протестиращи срещу Майдана са облечени в подобни червени ленти на ръцете си.

В 16,10 ч. първата жертва, г-н Иванов, активист за обединение, е прострелян в стомаха. Той е откаран в болница, но умира по време на операцията. Има видеозапис, на който се вижда как проруски активист с балаклава стои до полицията и произвежда множество изстрели от автомат „Калашников“, без реакция от страна на полицията. На други видеозаписи се вижда, че това лице с пушката по-късно напуска мястото на инцидента заедно със заместник-началника на регионалната полиция. В определен момент момент антимайданските активисти отблъскват своите противници. Именно тогава, около 16,20 ч., г-н Бирюков е бил смъртоносно ранен. Малко след това пожарна кола е отвлечена от някои поддръжници на обединението, но няколко часа по-късно е освободена. Около 17,45 ч, са произведени множество изстрели към антимайданските активисти от ловно оръжие от човек, стоящ на близкия балкон. Точно по това време г-н Жулков, г-н Яворски и г-н Петров са били убити.

Сблъсъците в центъра на града отнемат живота на общо шест души, включително на петима роднини на девет от жалбоподателите.

Протестиращите за единство в крайна сметка вземат надмощие в сблъсъците и се насочиха към проруската на палатковия лагер в Куликово поле. Протестиращите срещу Майдана намират убежище в сградата на профсъюзите - пететажна сграда с лице към площада. Те се барикадират в сградата, като използват дървени палети от палатковия лагер и дървени и пластмасови мебели, намерени в сградата. Те вземат със себе си от от палатковия лагер електрически генератор с гориво, кутии с коктейли „Молотов“ и продукти от необходими за направата им.

Активистите на Майдана започват да подпалват палатките. Група проруски протестиращи на покрива на сградата на профсъюзите хвърляше коктейли „Молотов“ по тълпата долу; активистите за единство отвръщат с коктейли „Молотов“ по сградата. Съобщава се, че и от двете страни са били произведени изстрели.

Въпреки многобройните обаждания до противопожарната служба, която се намира на по-малко от 1 км, регионалната противопожарна служба началникът на пожарната служба нарежда на служителите си да не изпращат пожарни коли в Куликово поле без изричното му нареждане.

В 19:45 ч. в сградата на профсъюза избухва пожар. Пожарогасителите в сградата не работят. Полицията се обажда на пожарната, но без резултат. Някои от хората в сградата, включително г-н Дмитриев, се опитват да избягат, като скачат от горните прозорци. Той оцелява при падането и е отведен с линейка. Няколко души падат и умират, включително синът на г-жа Раджиковска и синът на г-жа Никитенко. Видеозапис показва как протестиращите за единство правят импровизирани стълби и платформи от сцена на площада и ги използват за спасяване на хора, блокирани в сградата. Други видеоклипове
показват как протестиращите за единство нападат хора, които са скочили или са паднали.

Регионалният ръководител на противопожарната служба най-накрая нарежда на мястото да бъдат изпратени пожарни коли. Пожарни стълби са използвани за спасяване на хора от прозорците на горните етажи. Пожарникарите влизат в сградата около 20,30 ч. и потушават пожара. Полицията арестува 63 активисти на антимайдана, които все още се намират в сградата или на покрива на сградата. Те са освободени два дни по-късно, когато група от няколкостотин протестиращи антимайданци щурмува местния полицейски участък, където са задържани.

Пожарът отнема живота на 42 души.

Следете новините ни в GoogleNews