С какво ще остане в историята отиващият си ЕП?

Зорница Близнашка 15 май 2024 в 10:55 684 0

Снимка GettyImages

„Прощалната пленарна сесия на деветия Европейски парламент премина под знака на предстоящата предизборна кампания за следващия“, каза журналистът от програма "Хоризонт" на БНР Таня Милушева, която за първи път посети европейския законодателен орган - на неговото финално заседание в този му състав преди вота през юни.

А какво успя да свърши този Европейски парламент и какво завеща на следващия опитахме да проследим за рубриката "Евранет Плюс" с двама експерти по европйските въпроси – кореспондентът на Българското национално радио в Белгия Ангелина Пискова и основателят на специалност "Европеистика" в Софийския университет "Свети Климент Охридски" доцент д-р Юлия Захариева, която е и един от най-ерудираните специалисти в областта на европейското и международното право в България.

• Пред какви предизвикателства се изправиха евродепутатите във времето?

„Kато се връщах назад към предишните мандати на парламента, този от 2019 година до 2024 година се отличава с много големи напрежения и предизвикателства“, каза доцентът.

"Като работа всичко в момента се върти около войната на Русия в Украйна“, добави кореспондентът, а университетският преподавател потвърди, че като предизвикателство „война продължава и от предния мандат“, както и че има налице „ново напрежение в Близкия изток“, а също и че „продължават да пулсират и проблемите с бежанците“.

„Като най-големи постижения до този момент можем да отбележим приемането на Пакта за миграцията и убежището - един много добър сигнал към страните на първа линия, сред които и България. Или Европейския акт за свободата на медиите - нещо, което е изключително важно за България, защото ние си знаем медийния пейзаж, или Акта за цифровите услуги“, посочи Ангелина Пискова.

"Има проблеми, които може да проследим едва ли не през цялата история на развитието на Европейския съюз. Добре би било, ако кажем, че някои от тези въпроси е окончателно решен“, изтъкна доцент Юлия Захариева, а журналистът от БНР даде пример:

“И Ковид-19 беше голямо предизвикателство, но тепърва предстои да видим как натрупаният дълг около ваксините ще бъде изплащан, но като цяло смятам, че се намери един изход, който може би не е най-добрият".

"Сега сме изправени пред много по-сериозна криза и много по-сериозна заплаха и ще видим как тя ще се реши в следващия Европарламент“, подчерта Пискова.

„Не бива да забравяме и тези сравнително новите линии на ЕС в обща отбранителна политика - даже в много по-сложна обстановка от тази в предишни мандати“, предупреди експертът по европейското право, а живеещият в Белгия радио журналист каза, че „самата война е изместила абсолютно всичко":

"Вниманието на всички европейски институции е концентрирано там. В момента по-скоро се мисли как да се помогне на Украйна, за да може тя да продължи да води войната така, че да приключи успешно за нея и в същото време по този начин тя да защитава и ЕС и няма как да е иначе, защото, както отбелязват и тук политиците, войната се върна в Европа, за съжаление“.

• По-успешен ли беше този ЕП в сравнение с предходния?

„Не намирам сериозни аргументи да говорим кой е бил по-успешен и кой не. Все пак предишният мандат беше наситен също с много тежки проблеми, сред които анексът на Крим и референдумът в Обединеното кралство за доброволно напускане на Съюза“, припомни доцент Юлия Захариева.

„Мисля, че е трудно да се направи такова сравнение, но действително беше изправен пред по-големи предизвикателства. В рамките на своите пълномощия до този момент аз смятам, че действията в общи линии са правилни. Стига действително и кризи като корупционния скандал, който излезе с Катар, да доведат до реални действия, за да могат тези случаи да не се повтарят“, допълни Ангелина Пискова.

• А дали твърденията, че евродепутати в този парламент са получавали пари от Москва ще повлияят на нагласите при избора на предстоящите през юни?

„Дано тези разследвания да доведат до конкретни резултати. Не изключвам, че това може да се случва, но дано това да не да свали доверието към ЕП. Всеки намек, че ще има корупция, разбира се, че ще има отражения“, каза доцент Захариева.

„Най-малкото такива случаи не влияят в полза на ЕП и винаги наливат вода в мелницата на противниците на парламента в този вид", добави Пискова, както и напомни, че "всичките проучвания сочат, че евроскептиците ще увеличат резултата си на тези европейски избори - това го виждаме и във Франция, това го виждаме и в Германия, но не до толкова, че това да доведе едва ли не до разпад на Европейския съюз.“

• Париж и Берлин ще са сред държавите, които ще бъдат с повече представители в следващия Европейски парламент - това ще измени ли облика му?

„Сигурно ще повлияе. И предполагам, че вътре ще има сили, които са по-благосклонно настроени към търсене на компромис с режима на Путин“, каза още журналистът, а на въпрос за слуховете за нарастващ брой на националистите, юристът подчерта:

„Националистите невинаги са против европейската идея. Да не забравяме, че девизът на Европейския съюз е "Единни в многообразието".

• Ще има ли изненади от евровота? Можем ли да направим прогноза на база на тенденциите от преди?

„Няколко мандата подред най-голямо е присъствието на ЕНП - те имат най-много депутати. Назад в миналото тези позиции са се сменяли със социалистите. Какъв ще бъде пейзажът в този парламент трудно бих могла да кажа", каза доцент Юлия Захариева, както и предупреди, че:

"Не трябва да се преувеличава опасността от превеса на европесимисти или на такива евродепутати, които отиват в парламента, за да променят ЕС отвътре и едва ли не да го рушат“.

„Поне засега мисля, че от Европейската народна партия ще имат превес, а какво ще се случи между евроскептиците е трудно да се прогнозира. Да, броят им ще нарасне, но доколко те ще съумеят да се обединят при прокарването на решенията, на компромиса с Русия - не е сигурно, защото те са в противоречие и помежду си. Този резултат, който сега показват различните прогнози, на означава непременно, че той ще се пренесе така и в Европейския парламент“, добави кореспондентът ни Ангелина Пискова.

• Очаква ли се слаба активността на изборите и ще й повлияе ли т.нар. комбиниран вот в някои държави, сред които е и България?

„Трудно ми е да кажа - има умора, както и в България има умора след толкова проведени избори в рамките на две години. Тук също има някакъв вид евроскептицизъм, който се подсилва и заради обедняването на хората, заради инфлацията, заради повишаването на цените“, каза журналистът, според която решението на тези проблеми ще е и сред акцентите в предизборната кампания и то особено на "противниците на ЕС в сегашния му вид".

В интервюто си за БНР доц. Юлия Захариева, която преподава дисциплина “Правото на Европейския съюз” в Юридическия факултет на Софийския университет припомни и една, по думите й, "леко парадоксална тенденция":

"Когато през 1979 година са първите избори за Европейски парламент - тогава той все още се нарича Парламентарна асамблея, активността е над 60 процента. Колкото повече нарастват правомощията на парламента, защото то е най-динамично развилата се институция по линия на пълномощията си, толкова повече спада избирателната активност. Нямам обяснение за този парадокс, т.е колкото повече започва да тежи тези институции в ЕС, толкова като че ли интересът спада".

"Това, че се 2 в 1 изборите - специално за нас избирателната активност е проблем, но все пак си мисля, че ще има по-голям интерес“, каза още юристът.

Покрай последната сесия на ЕП в Страсбург, името на страна ни беше споменато в две резолюции: тази за руска намеса в ЕС и тази, заклеймяваща атаката на Иран срещу Израел.

• Има ли обаче, резон в тревогата на евродепутатите - за „зачестилите руски опити за намеса в изборите в България на 9 юни“, както пише в документа? И какво следва от него?

„Да, има една изразена позиция за загриженост от това, че България е уязвима на руско влияние и това е факт", каза живеещият в Брюксел журналист Ангелина Пискова, която е и един от водещите автори на рубриката "Евранет Плюс":

"Ние сме и страна на първа линия не само, когато става дума за мигранти, а въобще в рамките на Европейския съюз, така че от тази гледна точка е нормално да бъдем подложени на по-силна руска атака. Нормално е и предвид историческите обстоятелства в България и е нормално също ЕП да бъде загрижен. Но просто тази резолюция представлява позицията на Европейския парламент и нищо повече".

„Резолюциите имат много голяма политическа тежест, но това не са нормативни актове", припомни доцент Юлия Захариева.

"Разбирам защо е спомената България, но дори и да има такава намеса, тя най-вече върви през медиите - продължава да се шуми около намесата на Русия в изборите в САЩ. Не изключвам, не ми се вярва да се отрази върху активност или да се отрази много сериозно върху вътрешните партийни геометрии в ЕП“, прогнозира тя.

• Как се представи България в този мандат и с какво ще се "запомнят" изпратените от страна ни евродепутати?

„Българските евродепутати до един декларираха колко важно е всички български представители да работят заедно в координация за защита на националния интерес тук, на територията на ЕП“, открои като акцент от последната сесия на Европарламента,на която присъства радио водещият, репортер и редактор на актуални предавания Таня Милушева.
„Леко смущаващ е този зов "Отивам да браня интересите на България" - с него тръгват, с него се връщат", каза доцент Захариева, според която "той звучи малко като боен зов":

„Остава впечатление, че България едва ли не е притисната в ъгъла или че има непрекъснато някакви атаки срещу нейните интереси. Това е подходящо за предизборна агитация, защото много лесно стига до хората“.

„Принципно в ЕП евродепутатите заседават не по държави, а повече по политически групи", напомни кореспондентът ни в Брюксел:

"Има едно така сериозно изключение при нас, когато са се обединявали от различните политически сили евродепутати. Единият от случаите беше в предишния ЕП обаче - около приемането на Пакта "Мобилност", който не беше в полза на страната ни, но така или иначе той беше прокаран, а другият случай беше за правата на българите в Северна Македония".

„За този Пакет "Мобилност" трябва да кажем, че нашите хора бяха много активни“, съгласи се преподавателят.

„Иначе в това отношение за Северна Македония мога да откроя като особено активен Андрей Ковачев, който постигна сравнително добри резултати. И по шофьорските книжки работи и Петър Витанов - хубави предложения имаше специално за наказанията извън страната, където е извършено нарушението“, добави радио журналистът.

• Сред активните в отиващия си парламент беше и Елена Йончева, която към днешна дата ни кара да се запитаме - явлението "политическо номадство" често срещано ли е в Европа?

„Номадството може да се случва и в ЕП. Не е нещо нашенско - човек сменя убежденията си", каза доцент Юлия Захариева:

"В конкретни случаи има едно оправдание, нали, гражданска квота: аз не членувам в еди-коя-си партия, но съм избран от гражданска квота на друга партия, което е възможно. Зависи какво поведение са имали в предишната си партийна конфигурация и ако то започне да се разминава драстично с новата позиция, то тогава вече ще изглежда грозно“.

„Да припомня само, че цяла една партия беше отцепена от ЕНП - ФИДЕС на унгарския премиер. Сега за мен лично остава малко учудващо, че точно Елена Йончева, която имаше изявление в ЕП по-скоро в подкрепа на мира в Украйна в търсенето на компромис, прави този завой към една сила, която по-скоро изразяваше точно обратното гледище“, добави Ангелина Пискова, а преподавателят в СУ припомни още един случай:

„Хавиер Солано - просто запомняща се трансформация: оглавява съпротивата срещу членство на Испания в НАТО и не след дълго става генерален секретар на НАТО. Просто в случая буди любопитство, защото конкретният човек е известен като журналист и като евродепутат“.

Равносметката от свършеното през мандата ЕП

Приключени са били 370 законодателни досиета, докато през Осмия мандат са били приети 401. 216 текущи законодателни досиета остават в категорията на т. нар. недовършени дела.

„Решение по тях ще вземе следващият Десети Европарламент. Кампанията за излъчване на българските евродепутати в него започва на 9 май - точно в Деня на Европа“, подчерта журналистът от БНР Таня Милушева.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Атентатът в ''Света Неделя''. Лекция на проф. Вили Лилков