Руската църква зад граница обявява за светец гей, преминал през много религии

Синодът на Руската православна църква зад граница (РПЗЦ) обяви, че ще канонизира американския йеромонах - отец Серафим Роуз, в лика на преподобните светци. На 5 май РПЗЦ съобщи, че признава "праведността на жизнения път на приснопаметния йеромонах Серафим" и затова благославя "процесa по подготовката на неговото църковно прославяне". 

През декември 2025 г. РПЗЦ създаде комисия, която да изследва живота и наследството на Серафим Роуз. 

Кой е Серафим Роуз?

Серафим Роуз е роден в Калифорния, САЩ, през 1934 г. със светското име Юджийн. В младежките си години преминава през най-различни философски и религиозни учения, включително източните религии и дзен-будизма. Роден е в протестантско семейство, по време на младежките си години се увлича по атеизма и философския песимизъм, задълбочава се в изучаването на будизма, даоизма, китайската философия. Според някои източници за кратко се интересува от окултни идеи, докато не стига до православието. Моментът на обръщането му е, когато присъства на служба руския катедрален храм в Сан Франциско и става православен християнин. Основава монашеското братство "Св. Герман", което по-късно се сдобива и с манастир в Северна Калифорния. 

Серафим Роуз е известен с критиката си към западния свят, модернизма като течение в църковните среди, нихилизма и др. Негови са книгите "Православието и религията на бъдещето", "Православният светоглед", "Царският път". Роуз обаче също така критикува сергианството - движение, изискващо пълна лоялност на Руската църква към съветското правителство. 

Той харектеризира либерално-демократическата цивилиация "от гледна точка на нейното отношение към Истината".

"Това е по-скоро такова отношение, при което Истината, без да се гледа на някои външни прояви, престава да бъде в центъра на вниманието. Истината, която те изповядват – отделно естествено, от научните факти – се явява не духовна или интелектуална необходимост, а лежи като непотребен товар, дошъл по наследство от миналия век. Либералът продължава да говори, поне при официални случаи, за “вечните ценности”, “вярата”, “човешкото достойнство”, “високото призвание” на човека или неговия “неугасим дух”, даже за “християнската цивилизация”, но е напълно очевидно, че тези думи вече не означават това, което са означавали по-рано. Нито един либерал не ги приема напълно сериозно, те са за него просто метафори, образност на речта, разчитаща повече на емоционалното, отколкото на интелектуалното си въздействие, градено в продължителното използване на тези думи и в спомена за онова време, когато тези думи действително са имали сериозен позитивен смисъл", пише той. 

Бурна младост

Твърди се, че преди да се обърне към православието, Серафим Роуз е имал хомосексуални връзки. Тези твърдения идват най-вече от книгата "Серафим Роуз: истинската история и лични писма", написана от племенницата му, журналистката Кати Скот. Един от ключовите аспекти на книгата е, че в младостта си Юджийн е водил хомосексуален начин на живот. Детайлно се проследяват сложните отношения с майка му - от първоначалното отчуждение поради неговия начин на живот, до пълното им помирение и нейната подкрепа за манастира в Платина. Според разказа, след като става православен, Серафим напълно скъсва със стария си начин на живот. 

По-късно Роуз признава за тази част от живота си: "Аз бях в ада". 

Отрицателни реакции към новината за канонизация

Сергей Чапнин, антивоенен руски учен, журналист, религиовен и бивш отговорен редактор на "Журнал на Московската патриаршия" и настоящ директор по комуникациите в Центъра за православни изследвания към университета Фордам, реагира остро на възможната канонизация. 

"Преди всичко, това съвсем очевидно е политическа канонизация – или, по-точно, поредната политическа канонизация, и съм почти сигурен, че Синодът на РПЗЦ напълно съзнава това. Това е канонизиране на една много специфична версия на православието, която откровено трябва да бъде наречена „идеологическо православие“: пакет от готови отговори, нагласи и врагове, където православието функционира по-скоро като система от мирогледи, отколкото като път на живот в Христа.

В момента се наблюдава нарастващо търсене именно на това: на идеология вместо православие, на ясни идентификационни маркери, строги граници и готови обяснения за света. РПЗЦ се опитва да „приватизира“ това търсене, създавайки култ към нов светец, чийто образ много бързо ще започне да генерира печалба – поне символична и репутационна, а твърде вероятно и финансова, чрез публикации, поклонения, иконография и целия нишов пазар на традиционализма", пише той във фейсбук. 

Чапнин отбелязва, че в днешна Америка в самото православие почти няма нищо достатъчно силно, което да се противопостави на това.

Архим. Никанор, който следи подробно темата, коментира относно канонизацията на отец Серафим: "Този никога няма да го призная за светец на Православието. Мисля, че и Москва ще отхвърли предложението. Те са луди, но не чак дотам!". 

Защита

Тези, които желаят канонизацията на американския йеромонах, отбелязват, че мнозина светци преди да се обърнат към християнството са били грешници. Даниил Еверис, познат на Серафим (Роуз), разказва: 

"В онези дни това, което виждах в отец Серафим, беше един много искрен и донякъде суров аскет, интелектуален ум, лингвист, който можеше да чете, да се моли и да превежда на много езици... Със сигурност пренебрежението към тялото му и собственото му здраве доведоха до ранната му смърт. Това го знам със сигурност. Не видях абсолютно никакви признаци той да води някакъв таен, недуховен начин на живот, въпреки че, както се оказа по-късно, отец Герман... е водил такъв". 

Споменатият отец Герман е руският емигрант Глеб Подмошенский, който основава заедно със Серафим Роуз манастира "Св. Герман". Даниил отбелязва, че отец Серафим дори насаме е съветвал Герман да бяга от хомосексуалността като от змия. Според автора Роуз по никакъв начин не е съучаствал в греховете на Герман и е проявявал открито отвращение към странните неща, които е говорил по-късно лишения от сан Глеб Подмошенский. 

Смърт

Серафим Роуз умира през 1982 г. 

"О. Пьотр Мещеринов пише, че смъртта му вероятно е била провокирана от избухналия в манастира скандал, когато станало ясно, че о. Герман, страдащ от същата духовна болест като о. Серафим в младостта му, изобщо не се е опитвал да се избави от нея. За о. Серафим това е тежък удар, тъй като той самият е бил напълно искрен в разкаянието си. О. Пьотр пише, че той изпаднал в депресия, „проклел о. Герман и целия си живот“ и само след няколко месеца починал от обостряне на стомашно заболяване. Няколко дни о. Серафим страдал от мъчителни болки, но отказвал лекар. Когато го закарали в болницата, се оказало, че тромб е запушил вена на червата и е започнала гангрена. Последната седмица прекарал в реанимация", припомня дейтайли от живота му о. Йоан Бурдин, антивоенен руски свещеник. 

Критика от митрополит Антоний Сурожки

Критика отправя към Серафим Роуз и обичания от мнозина православни митрополит Антоний Сурожки. Като го питат какво му е отношението към Роуз, той отвръща: "На две трети отрицателно, на една трета — равнодушно-положително. Имам впечатлението, че той е апокалиптик и е страшно тесен в своите възгледи, и не се радвам, когато моите енориаши го четат с упоение. У него няма трезвост; у него има екзалтация, той вижда нещата в апокалиптична светлина, бих казал — съвсем нереално. Такова е моето мнение и го изказвам с пълна рязкост именно защото това е личното ми отношение". 

Следете новините ни в GoogleNews