Русия не е тук завинаги. Как в Украйна наказват колаборантите

С освобождаването на териториите на Украйна въпросът какво да се прави с хората, които са сътрудничили на руската армия и власти, става все по-остър.

От началото на войната в Донбас Украйна съди свои граждани за това, че помагат на страна агресор. От началото на пълномащабното нахлуване през 2022 г. подобни случаи стават все повече, появява се отделен член за колаборационизъм и наказанията стават все по-строги.

Преди 24 февруари 2022 г. украинските съдилища издават около 30 присъди месечно за сътрудничество с врага, а след 24 февруари - повече от 70. След 24 февруари са издадени над 450 присъди по различни членове срещу сътрудници. Трудно е да се изчисли точният брой на присъдите. "Важные истории" прави такъв опит, като се основава на проучване на Texty.org.ua.

След нахлуването на Русия украинците, обвинени в колаборационизъм, получават по-често реални присъди. Преди това те обикновено получаваха само условни. През предходните четири години между 5 и 25% от хората са получили реална присъда по членове за сепаратизъм (член 110 от Наказателния кодекс на Украйна) и държавна измяна (член 111 от НК), докато през 2022 г. над 65 процента вече са получили реална присъда.

Досега в съда са стигнали малко дела срещу сътрудничещи на Русия хора. Между февруари и октомври украинските правоприлагащи органи са образували около 2000 такива дела.

През март в Наказателния кодекс се появява нов член 111-1 (колаборационизъм). До средата на ноември съдилищата са издали 112 присъди по него. Разследването на подобни случаи се усложнява от факта, че много от заподозрените сътрудници все още се намират на контролираната от Русия територия или са успели да я напуснат, което затруднява изправянето им пред съда.

Най-тежките наказания са за военнослужещите и информаторите

Най-тежко е наказанието за онези, които са се сражавали на страната на врага. Обикновено такива случаи се разглеждат по члена за държавна измяна.

По правило за това са съдени военни от самопровъзгласилите се Луганска и Донецка народна република. Например през октомври военен от самопровъзгласилата се ДНР беше осъден на 15 г. затвор. Според присъдата той се присъединява към "народната милиция на ДНР" на втория ден от войната, след което е обучаван в Белгородска област под контрола на руските военни. В средата на март мъжът е изпратен в Сумска област, където е заловен от украинската армия.

Солидни присъди се предвиждат и за информаторите - тези, които са предали на руските военни класифицирани данни за местоположението и оборудването на украинските въоръжени сили. Така например жителка на Лисичанск, която предавал украински военни позиции на руснаци по канала Телеграм, е осъдена на 12 г. затвор съгласно новия член 111-1 от Наказателния кодекс. На 28 февруари тя пише до неизвестно лице: "ПТУ № 94 на блоковете на завода са ЗСУ", два дни по-късно това място е обстрелвано от руските военни. В присъдата е цитирана и друга кореспонденция. Жената се признава за виновна и се разкайва. Същата присъда получава и друг жител на Лисичанск, който е излежавал присъда в наказателна колония в Русия. Предавал е разузнавателна информация на Кремъл и е коригирал огъня в Лисичанск срещу заплащане.

Ако обвиняемият си признае за престъплението или случайно издаде позициите на ВСУ в кореспонденция с приятели, наказанието може да бъде избегнато. Например товарач от Харков е осъден на 5 г. затвор за предаване на информация за контролно-пропускателни пунктове и позиции на ВСУ на "неизвестно лице в социалната мрежа spaces.it", но веднага е освободен от наказанието с тригодишен изпитателен срок. Мъжът сам съобщава за престъплението и не отрича вината си.

Софтуерен инженер от град Лозов, Харковска област, също е освободен от наказанието. Според присъдата той е писал в чат стая за местоположението на щаба на ВСУ. "Разпитваният се признава за виновен изцяло и обяснява, че ... е водил кореспонденция в месинджъра Телеграм с приятелите си от детството, един от които сега живее в Руската федерация и работи като инженер на летището в Анадир, но има роднини, останали в град Лозов в Харковска област", се казва в документа.

Какво заплашва учителите

Според украинската полиция 19 наказателни дела са свързани с директори на училища и учители, които са преподавали по руски програми в окупираните територии. Заплашват ги до 3 г. затвор, но все още няма произнесени присъди.

Така например съдът в Днепропетровск разглежда делото на Лариса Сиволап, която преди войната е била професор в катедрата по мениджмънт и икономика в Мариуполския държавен университет. Според разследването, след като Мариупол е окупиран, тя не напуска града и се съгласява да оглави университета.

"Доброволно съгласявайки се да заеме посочената длъжност, тя е съзнавала, че по-нататъшната ѝ дейност ще бъде вредна за държавата и е насочена към одобряване на временната окупация на територията на Украйна и към прилагане на образователните стандарти на държавата агресор в това учебно заведение", се казва в решението на съда. Сиволап е обявена за издирване.

Подобно дело се води и срещу Оля Ярова, жителка на село Новоайдар в Луганска област. Както е посочено в решението, след завземането на селището тя става директор на санаториалното училище-интернат. От началото на март селището е под контрола на "народната милиция на ЛНР".

"В училището се обучават и възстановяват деца със сърдечносъдови, мускулно-скелетни и дихателни заболявания. Имахме много големи проблеми с отоплението, което е толкова необходимо за децата. ... Сега този проблем е в миналото", благодари Ярова в средата на октомври на Тамбовска област за помощта за възстановяване на топлоподаването към училището.

За проруски изказвания - забрана за заемане на публични длъжности

Украинците, които публично подкрепят войната на Русия срещу страната им, обикновено получават много леки наказания. Те се разглеждат по първата част на новия член 111-1. Анализаторите на проекта Opendatabot твърдят, че най-честото наказание в такива случаи е забрана за заемане на публична длъжност за средно 10 г. Досега повечето от делата са заведени в съда заради публични проруски изявления, включително в социалните мрежи.

Така например на пенсионер от Житомирска област е забранено да работи в държавни органи в продължение на 10 г. за това, че е подкрепял Владимир Путин.

"По време на военното положение, въведено в Украйна, той публично отрече въоръжената агресия на Руската федерация срещу Украйна, като заяви: "В страната няма война, ще има още война", "Путин е нужен тук (в Украйна), той ще въведе ред тук", се казва в присъдата.

Съдът в Харков лишава друг мъж от правото да заема държавна длъжност за 10 г. В присъдата се казва, че през май 2022 г., докато е бил в килия в центъра за предварително задържане в Харков, той публично е призовал съкилийниците си да сътрудничат на държавата агресор. В Кривой рог местен жител, който написал на страницата си в "Одноклассники" "Мелитопол Русия завинаги", получил същото наказание, което "показва одобрение на временната окупация от руски войски", се казва в присъдата.

Сътрудничество с администрациите на окупаторите

Служители и представители на местната администрация също са подсъдими за колаборационизъм. Например Николай Ромасенко, ръководител на село Малий Изстороп, Сумска област, се съгласява по време на окупацията през март да настани руски войници в къщата на местен жител, където впоследствие руснаците разпитват селяните. Съдът го осъжда на глоба в размер на 34 000 гривни (880 евро) и му забранява да работи в местната власт за 10 г.

Но невинаги длъжностните лица и хората, които сътрудничат на руската армия, се считат за сътрудници. Например The Wall Street Journal разказва историята на Надежда Шелух от село Шевченково в Харковска област. В Украйна е заместник-кмет на Шевченково. След началото на окупацията кметът напуска Шевченково, а тя остава да работи. Мнението на жителите е разделено: някои я смятат за колаборационистка, а други - че само си е вършила работата и е осигурявала живота на селото по време на окупацията. След като е освободена, тя е уволнена, а сътрудничеството ѝ се разследва.

От друга страна, по време на окупацията за кмет на Шевченково е назначен местният фермер Андрий Стрижко, който отглежда коне. Той нарежда да бъде разрушен паметникът на украинските ветерани от войната в Донбас и бяга в Русия преди освобождаването на Шевченково. Установено е, че той е сътрудник.

Благодаря, не благодаря

Случай на "сътрудничество с руснаците" може да бъде предизвикан и от обичайната помощ от страна на окупаторите. Жителка на Харковска област е била претърсена от служители на Службата за сигурност на Украйна след освобождаването ѝ. Те съобщават, че срещу нея е заведено дело: съседи са съобщили, че руски войници често влизат в къщата и уж оставят оръжие там. Всъщност в къщата живеят само жени, а военните са им помагали с храна. Не са оставили оръжие, а само фалшива граната, за да могат жените да изплашат другите войници, ако са пияни и искат да ги изнасилят. След няколко дни претърсвания служителите на СБУ заявяват, че случаят ще бъде отложен до края на войната. 

В друго село в Харковска област имало жители, които всячески се опитвали да избегнат контакт с окупаторите - спомня си руски войник.

"Обикаляхме празните къщи веднъж на ден, за да проверяваме. Ако нещо се беше променило, трябваше да насочим вниманието си към тази къща - ами ако беше ДРГ (саботажна и разузнавателна група)? Влязох в една къща и разбрах, че там живее някой. Въпреки че живеехме там от един месец, влизахме в къщата всеки ден и едва след месец разбрахме, че в нея има някой. Военните обикаляха къщата по двама и се преструваха, че и двамата са напуснали, но един от тях оставаше в къщата."

"Чух шумолене, после някаква баба излезе от стаята. Беше ужасно уплашена, мислех, че сърцето й ще спре! Изпуснах пистолета си: "Бабо, не се страхувай, няма да те нараним!" Оказа се, че двамата с дядото са запречили с легло входа към мазето. Това означава, че не е лесно да се намери. И живя в това мазе един месец. И двамата бяха доста възрастни, проукраински настроени. Донесохме им хранителни продукти, заредихме им собствената им сауна, за да се мият. После се оказа, че някой се крие и в съседната къща. Написахме бележка на масата: "Ако имате нужда от нещо - храна, вода, лекарства - напишете на това листче". Оставихме молив и си тръгнахме. Когато се върнахме, отговорът беше: "Благодаря, нямам нужда от нищо. Претърсиха цялата къща и близките сгради - не откриха никого. Отново написахме бележка: "Няма да ти направим нищо лошо, искаме само да ти помогнем". Отново получихме отговор: "Благодарим ви, няма да направим нищо за вас". В продължение на три дни кореспонденцията продължаваше по този начин. Веднъж в една бележка те помолиха за вода и хляб. Донесохме както задушено месо, така и всичко останало. Но се чудехме дали ВСУ не си прави шега с нас. Седнах в засада близо до къщата. И разбрах, че бабата, вероятно по примера на съседа си - макар че той сигурно им е помогнал - е отрязала люка към мазето под леглото. И тя се скри там. След това дълго време говорих с нея, тя беше много ядосана, че сме отишли там (в Украйна). Каза ми: "Не се страхувам от теб, ще ти кажа директно, че си фашист, независимо дали ще ме убиеш, или не". Дотогава бях съгласен с нея".

Кой е сътрудник и кой не е

Има очевидни случаи: идват окупаторите и един човек прави кариера - назначават го за голям началник. Но какво става, ако той е работил и продължава да работи, например като началник на медицински пункт?

Според закона за съвместната дейност всеки, който е бил в окупация, може да бъде преследван, заяви политологът и експерт по разрешаване на конфликти и бивш зам.-директор на Украинския институт за изследване на екстремизма Богдан Петренко.

"Законът не дава отговор например на въпроса дали сътрудничеството с врага с цел местна самоорганизация е сътрудничество. А ако ръководителят на общността е сътрудничил само за да поддържа прехраната на населеното място? Как да извършваме стопанска дейност и да оцелеем при продължителна окупация, ако плащането на данъци може да се възприеме като сътрудничество или финансиране на тероризъм? Къде е границата между доброволното прехвърляне на собствеността на наемателя и прехвърлянето на собствеността под страх? Защото, когато дойдат при вас и ви кажат: "Върнете го", много хора са готови да дадат всичко, за да оцелеят. Хората се плашат не само с оръжие, с преки заплахи, но и със самата война, със страха от репресии. Удобно е да се слагат етикети на хора, които са били под окупация, без да се разбере какво е да оцелееш, когато селото ти е напълно контролирано от врага. Когато можеш да бъдеш убит без причина, когато ти или децата ти могат да умрат от глад или студ. И ако при краткосрочна окупация можете да сведете до минимум контактите с окупаторите, то в дългосрочен план тези контакти ще бъдат: работа, поддръжка на инфраструктурата на селището, пенсии, образование", коментира Петренко.

Въпреки това има случаи, които могат недвусмислено да се тълкуват като сътрудничество.

"Сътрудничеството е преди всичко идеологическо сътрудничество с врага. Това означава доброволно заемане на високи постове, публична подкрепа на окупационната власт и, разбира се, участие във всякакви наказателни операции, като например борба срещу идеологически противници. Ето защо е важно да се разбере какво подтиква човека да си сътрудничи с нашествениците. Едно от нещата е възможността за бърз растеж и високи позиции. Друга причина е желанието да оцелееш. На практика е трудно да се направи разграничение между първото и второто. Но това трябва да се направи, за да се предотврати ловът на вещици, при който страдат невинни. Но липсата на наказания води и до линчуване и чувство за безнаказаност на онези, които смятат да сътрудничат.

Това, което определено не бива да се прави, е да се категоризира: че учителите определено не са сътрудници на врага или че всички полицаи са 100% сътрудници. Нуждаем се от индивидуален подход към всеки случай. Но това, което трябва да направи една държава, която освобождава територии и своите граждани, е да даде знак на онези, които са в окупация, кой и за какво ще бъде преследван. Това е необходимо, за да се успокоят гражданите, които вече живеят под натиска на митовете за кръвожадност (за сътрудничество с руската армия), разпространявани от врага", допълва Петренко.

Следете новините ни в GoogleNews